Големи облекчения за българите в чужбина при изваждане на ва...
Първите и най-масови консулски услуги, които ще бъдат цифровизирани, са удостоверенията за гражданско положение – актовете за раждане, за гибел и за брак. Това разгласи пред парламентарната Комисия по политиките за българите отвън страната министърът на електронното ръководство Божидар Божанов.
След въвеждането на електронна идентификация с мобилен телефон тези услуги ще могат да бъдат декларирани онлайн и документите ще се получават онлайн. Това на процедура към този момент няма да са консулски услуги, сподели Божанов. Те обаче ще важат единствено за страните от Европейски Съюз въз основата на правилник 910 за електронна идентификация и удостоверителни услуги, само че в някои по-малки общини в тези страни може да има проблеми, призна Божанов.
Другото облекчение за българите в чужбина ще бъде опцията да си резервират по интернет час за консулствата за случаи, в които е належащо среща онлайн със чиновниците. Това ще спести доста часове на жителите и ще облекчи работата на най-натоварените ни консулства.
Депутати от комисията попитаха министъра допустимо ли е да се основат регистри за български деца в чужбина, за наши учени в чужбина, даже за наши патенти там. Божанов отговори, че е въпрос на съдържателна преценка какви регистри да има. Но счита, че в някои случаи може просто да става дума за база данни, а в други – да се разшири обсегът на съществуващи регистри. При всички положения обаче ведомството му, което е в развой на създаване, създава централизирана система, посредством която елементарно да се основават всевъзможни регистри, без за всеки по настрана да се афишира социална поръчка и да се харчат милиони левове на данъкоплатеца. Както електронната идентификация, по този начин и централизираната система за регистрите, по думите на Божанов, би трябвало да бъдат подготвени до юли.
Втората тематика, която сложи пред сътрудниците си ръководителят на комисията за българите зад граница Антоанета Цонева бе за образованието по български език на българите зад граница и на тези, които се връщат в страната. По думите ѝ, след 1990 година в чужбина са родени 320 000 български деца, а в този момент в неделни учебни заведения български език учат 35 000.
Представители на Министерството на образованието и науката споделиха пред комисията проблемите на трите вида български учебни заведения зад граница – дипломатически, неделни и лекторати по български език за студенти българи и чужденци в 38 вуза по света.
Според просветния зам.-министър Генка Петрова-Ташкова един от главните проблеми са парите за командировъчни и квартири за преподавателите по български език, които идват от България. Те са по остарялата разпоредба за командировъчните в чужбина, която не е индексирана и не покрива и обикновените минимуми за прекарване и нощувки. Според калкулации на министерството са нужни 4,8 млн. лева за покриване на този разход.
Другият огромен проблем за българите в чужбина е узаконяването им по български език. Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, нужна е национална тактика за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. Антоанета Цонева сподели пред комисията, че работодателски организации импровизирано са споделили с нея предпочитание да подкрепят финансово този развой, тъй като децата на българи, завръщащи се в родината, срещат съществени компликации с майчиния си език и с продължаването на образованието си у нас. А в това време бизнесът страда от дефицит на работна ръка, изключително квалифицирана.
“Няма да си решим демографските проблеми и проблемите на страната, в случай че хората не се усещат щастливи в България, другояче ще приготвяме експерти за чужбина”, сподели министърът на образованието и науката Николай Денков пред депутатите от комисията. Според него е анахронизъм да се показва тапия при кандидатстване за ВУЗ – както за българи, по този начин и за чужденци. И разгласи, че се работи от идната образователна година това условие да отпадне. Денков съобщи още, че са поправени и двете постановления, насърчаващи образованието у нас на българи от наши исторически общности в 8 страни. Защото се оказало, че тези, които към този момент са получили българско поданство, таман заради това губят правата си на облекчения.
Боянка Иванова от Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина България би трябвало да откри интернационално приет документ за притежаване на български език, който да се признава като матуритетен в дипломата. “Гърците признават български език, само че по техен тест за узаконяване, и китайците могат да си създадат подобен, само че това унижава нашето достойнство”, сподели Иванова и показа опита си от Съединени американски щати, където това е договаряно щат по щат.
“Ако българският език бъде приет като матуритетен, децата в чужбина ще имат мотивация да го учат и доста повече от 10% ще се върнат”, заключи Антоанета Цонева.
След въвеждането на електронна идентификация с мобилен телефон тези услуги ще могат да бъдат декларирани онлайн и документите ще се получават онлайн. Това на процедура към този момент няма да са консулски услуги, сподели Божанов. Те обаче ще важат единствено за страните от Европейски Съюз въз основата на правилник 910 за електронна идентификация и удостоверителни услуги, само че в някои по-малки общини в тези страни може да има проблеми, призна Божанов.
Другото облекчение за българите в чужбина ще бъде опцията да си резервират по интернет час за консулствата за случаи, в които е належащо среща онлайн със чиновниците. Това ще спести доста часове на жителите и ще облекчи работата на най-натоварените ни консулства.
Депутати от комисията попитаха министъра допустимо ли е да се основат регистри за български деца в чужбина, за наши учени в чужбина, даже за наши патенти там. Божанов отговори, че е въпрос на съдържателна преценка какви регистри да има. Но счита, че в някои случаи може просто да става дума за база данни, а в други – да се разшири обсегът на съществуващи регистри. При всички положения обаче ведомството му, което е в развой на създаване, създава централизирана система, посредством която елементарно да се основават всевъзможни регистри, без за всеки по настрана да се афишира социална поръчка и да се харчат милиони левове на данъкоплатеца. Както електронната идентификация, по този начин и централизираната система за регистрите, по думите на Божанов, би трябвало да бъдат подготвени до юли.
Втората тематика, която сложи пред сътрудниците си ръководителят на комисията за българите зад граница Антоанета Цонева бе за образованието по български език на българите зад граница и на тези, които се връщат в страната. По думите ѝ, след 1990 година в чужбина са родени 320 000 български деца, а в този момент в неделни учебни заведения български език учат 35 000.
Представители на Министерството на образованието и науката споделиха пред комисията проблемите на трите вида български учебни заведения зад граница – дипломатически, неделни и лекторати по български език за студенти българи и чужденци в 38 вуза по света.
Според просветния зам.-министър Генка Петрова-Ташкова един от главните проблеми са парите за командировъчни и квартири за преподавателите по български език, които идват от България. Те са по остарялата разпоредба за командировъчните в чужбина, която не е индексирана и не покрива и обикновените минимуми за прекарване и нощувки. Според калкулации на министерството са нужни 4,8 млн. лева за покриване на този разход.
Другият огромен проблем за българите в чужбина е узаконяването им по български език. Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, нужна е национална тактика за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. Антоанета Цонева сподели пред комисията, че работодателски организации импровизирано са споделили с нея предпочитание да подкрепят финансово този развой, тъй като децата на българи, завръщащи се в родината, срещат съществени компликации с майчиния си език и с продължаването на образованието си у нас. А в това време бизнесът страда от дефицит на работна ръка, изключително квалифицирана.
“Няма да си решим демографските проблеми и проблемите на страната, в случай че хората не се усещат щастливи в България, другояче ще приготвяме експерти за чужбина”, сподели министърът на образованието и науката Николай Денков пред депутатите от комисията. Според него е анахронизъм да се показва тапия при кандидатстване за ВУЗ – както за българи, по този начин и за чужденци. И разгласи, че се работи от идната образователна година това условие да отпадне. Денков съобщи още, че са поправени и двете постановления, насърчаващи образованието у нас на българи от наши исторически общности в 8 страни. Защото се оказало, че тези, които към този момент са получили българско поданство, таман заради това губят правата си на облекчения.
Боянка Иванова от Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина България би трябвало да откри интернационално приет документ за притежаване на български език, който да се признава като матуритетен в дипломата. “Гърците признават български език, само че по техен тест за узаконяване, и китайците могат да си създадат подобен, само че това унижава нашето достойнство”, сподели Иванова и показа опита си от Съединени американски щати, където това е договаряно щат по щат.
“Ако българският език бъде приет като матуритетен, децата в чужбина ще имат мотивация да го учат и доста повече от 10% ще се върнат”, заключи Антоанета Цонева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ