Калоян Методиев: Българският президент разгони фамилията на държавата!
Първи януари 2023 за Хърватия и България
Първа вест в хърватските медии: одобриха ни в Шенген. Втора вест: през днешния ден ни одобриха и в Еврозоната. И двете вести бяха маркирани с тържества. Вдигнати бяха бариерите по граничните пунктове със Словения и Унгария. Работещи, туристи, търговци се радваха. Председателката на Еврокомисията мина знаково и пи кафе с хърватския министър председател на централния площад на Загреб. Министър-председателят заплати сметката за кафето с евро. Големите търговски вериги (Лидъл и Шпар) закръглиха новите цени, само че надолу, тъй като разноските ще са по-малко. Кредитният рейтинг и туристическите резервации потеглиха нагоре. Хърватия няма проблем с каквато и да е форма на проведена престъпност – нито една група не може да заплаши страната. Нивата на престъпна организираност са като в Дания. Пенсиите също бяха нараснали от първи януари. Хърватите са трети по футбол в света. Това е същата Хърватия, която стана член на Европейски Съюз 7 години след нас. Мина през опустушителните войни през 90-те години. Построи са всички автомагистрали без еврофондове, възвърне градовете си и през днешния ден е това нагоре.
Същата година стартира не просто тъжно, а унизително за България спрямо Хърватия. Новините са следните: повишение на цени на газ, вода, гражданска отговорност. Брутални опашки по границите. Убиец на две девойки, обвързван с голям полицейски чадър, си прави новогодишен прием в пандиза и си пуска фотосите. Поредните незаконни емигранти обикалят необезпокоявано страната. Президентът отива на опера в Австрия (явно самопоканил се) с индийския външен министър (на публично посещение) и това се тиражира като невероятна вест по националната телевизия. Единствената позитивна! Перспективи за Шенген, Еврозоната, успокоение, сигурност, футбол или нещо положително не се обрисуват.
Хърватският президент води тиха война с държавното управление, само че не може да разбие партийната система, нито да вкара страната си в рецесия, тъй като като безусловно всички останали европейски президенти няма служебно държавно управление и вицепрезидент, с които да си прави каквото желае. У нас войната на президента с партийната система смаза българската политика. Хърватският президент употребява опозицията, която си мислеше, че им е съдружник, за борбата си с държавното управление. У нас президентът употребява всички против всички и разгони семейството на страната. Лиши я от настояще и бъдеще.
Не е належащо надълбоко сериозно мислене, а единствено съпоставения. Къде сме и къде можем да бъдем. Къде ни заведоха и къде желаеме да отидем. Осмислената позиция би трябвало да докара до деяние. Първата му стъпка би трябвало да е в Народното събрание, който да върне страната на европейските демократични релси посредством лишаване на сбърканите президентски пълномощия – служебни държавни управления и квоти във всички органи на ръководство. Така може да се тръгне към европейския вектор и излизане от изолацията, връщане на базовия ред в страната (сектор сигурност и граница), усмиряване на политиката и стопанската система. Европейският модел е на партийната народна власт. Или отиваме към него или рецесията, в която ни набутаха ще се задълбочи.
Калоян Методиев
Първа вест в хърватските медии: одобриха ни в Шенген. Втора вест: през днешния ден ни одобриха и в Еврозоната. И двете вести бяха маркирани с тържества. Вдигнати бяха бариерите по граничните пунктове със Словения и Унгария. Работещи, туристи, търговци се радваха. Председателката на Еврокомисията мина знаково и пи кафе с хърватския министър председател на централния площад на Загреб. Министър-председателят заплати сметката за кафето с евро. Големите търговски вериги (Лидъл и Шпар) закръглиха новите цени, само че надолу, тъй като разноските ще са по-малко. Кредитният рейтинг и туристическите резервации потеглиха нагоре. Хърватия няма проблем с каквато и да е форма на проведена престъпност – нито една група не може да заплаши страната. Нивата на престъпна организираност са като в Дания. Пенсиите също бяха нараснали от първи януари. Хърватите са трети по футбол в света. Това е същата Хърватия, която стана член на Европейски Съюз 7 години след нас. Мина през опустушителните войни през 90-те години. Построи са всички автомагистрали без еврофондове, възвърне градовете си и през днешния ден е това нагоре.
Същата година стартира не просто тъжно, а унизително за България спрямо Хърватия. Новините са следните: повишение на цени на газ, вода, гражданска отговорност. Брутални опашки по границите. Убиец на две девойки, обвързван с голям полицейски чадър, си прави новогодишен прием в пандиза и си пуска фотосите. Поредните незаконни емигранти обикалят необезпокоявано страната. Президентът отива на опера в Австрия (явно самопоканил се) с индийския външен министър (на публично посещение) и това се тиражира като невероятна вест по националната телевизия. Единствената позитивна! Перспективи за Шенген, Еврозоната, успокоение, сигурност, футбол или нещо положително не се обрисуват.
Хърватският президент води тиха война с държавното управление, само че не може да разбие партийната система, нито да вкара страната си в рецесия, тъй като като безусловно всички останали европейски президенти няма служебно държавно управление и вицепрезидент, с които да си прави каквото желае. У нас войната на президента с партийната система смаза българската политика. Хърватският президент употребява опозицията, която си мислеше, че им е съдружник, за борбата си с държавното управление. У нас президентът употребява всички против всички и разгони семейството на страната. Лиши я от настояще и бъдеще.
Не е належащо надълбоко сериозно мислене, а единствено съпоставения. Къде сме и къде можем да бъдем. Къде ни заведоха и къде желаеме да отидем. Осмислената позиция би трябвало да докара до деяние. Първата му стъпка би трябвало да е в Народното събрание, който да върне страната на европейските демократични релси посредством лишаване на сбърканите президентски пълномощия – служебни държавни управления и квоти във всички органи на ръководство. Така може да се тръгне към европейския вектор и излизане от изолацията, връщане на базовия ред в страната (сектор сигурност и граница), усмиряване на политиката и стопанската система. Европейският модел е на партийната народна власт. Или отиваме към него или рецесията, в която ни набутаха ще се задълбочи.
Калоян Методиев
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ