Забраната за наемане на електрически скутери влезе в сила в Париж в отговор на нарастващия брой хора, ранени и убити в френската столица.
Почти 90% от участвалите в гласуването през април по въпроса бяха в полза на забраната - но по-малко от 8% от имащите право се оказаха да гласуват .
Париж вече е първата европейска столица, която забрани електрическите превозни средства под наем, пет години след като стана един от първите градове, които ги приеха.
Но дали забраната е просто пример за демокрация в действие, или играят по-цинични сили?
Не че вземам страна. Като колоездач от традиционната разновидност, аз съм повече от малко ядосан от начина, по който електрическите „лични превозни средства“ като електронните скутери изтласкват нашето пространство.
Четиридесет години кампания за велосипедни пътеки, само за да бъдете притиснати отстрани от нов вид моторизиран транспорт - това ще хване козата. на какво - като баща на малки деца - през последните години ставам свидетел твърде редовно: скутери, движещи се по тротоара и изискващи спешно избягване.
Добър приятел на моят счупи ребро, когато беше съборен от електрически скутер в Париж. Това беше миналата година и все още го боли, когато кашля.
Не, не обичам свободно плаващото превозно средство. Ако имах моя избор, те никога нямаше да бъдат изобретени и днес населението щеше да кара велосипеди по улиците на Париж, както беше в Амстердам през 70-те години - използвайки крака, а не пръсти на копче.
Но това не означава, че не виждам шев, когато ме гледа в лицето.
кметът на Париж Ан Идалго е член на социалистическата партия. Тази велика институция някога е осигурявала президенти за Франция, като Франсоа Митеран и Франсоа Оланд.
Но на миналогодишните президентски избори, когато г-жа Идалго беше кандидат на социалистите, тя получи 1,75% от националните гласове. Беше жалко.
Нищо, ако не е упорита, г-жа Идалго вярва, че политическите хълмове трябва да се изкачват. Нуждаейки се да намери нова кауза, за да покаже, че поне в Париж тя все още се счита за победител, тя се запали по електронните скутери.
Изглежда забравяйки, че е тя самата тя, която въведе наемането на работа на улицата през 2018 г., тя за една нощ се превърна в гласа на анти – всички онези хора, които намират скутерите за дълбоко досадни.
След това в началото на тази година тя обяви своя майсторски ход: оставете избирателя да реши. Лично тя беше против, но какъвто и да е резултатът от референдума, каза тя, ще последва избора на народа. Кой може да каже по-честно от това?
И така гласуването се случи, с минимална публичност, през април. Едва един на всеки 14 от парижкия електорат направи това усилие. И може би не е изненадващо, че почти всички казаха, че искат машините да бъдат забранени.
Случилото се беше очевидно и предвидимо. Възрастните хора - които гласуват редовно и мразят електронните тротинетки - се оказаха в сила. Много по-млади хора, които наистина използват нещата. е по-вероятно да са си останали вкъщи.
Кметът спечели своята победа. И сега последните наети скутери са изтеглени от улицата, за голямо огорчение на туристите, вечерните празнуващи и, да, някои пътуващи.
Много други хора ще се зарадват - не на последно място търговците на електронни скутери, защото частните превозни средства не са засегнати.
Представям си го като момента преди един век, когато последният кон тихо напусна мегаполиса. Денят му приключи. Вече нямаше да отекне познатото щракане по калдъръма. Очакваше се тихо поле.
Но, разбира се, изобщо не е така. Коне са развеждали хора из Париж, откакто римляните са го наричали Лутеция. Те бяха направени излишни от двигателя с вътрешно горене.
Свободно плаващите електронни скутери съществуват през всичките пет години. Нищо не ги е заменило. За разлика от конете, не мога да не чувствам, че в един момент те ще се върнат.
