Пари за здраве: Българите доплащат най-много за лечение от всички

Пари за здраве: Българите доплащат най-вече за лекуване от всички в Европа. По болнични кревати на глава от популацията сме измежду първенците в Европейски Съюз, само че това не подсигурява качествено лечени.
Българите доплащат най-вече в Европа
за лекуване, а в това време някои медицински услуги изостават доста от това, което получават пациентите в други страни от Евросъюза. Подготвени лекари и медицински
експерти на доста места
в страната липсват, достъпът до болнично лекуване варира фрапантно в другите области. Опасенията от тези компликации обаче не понижават потреблението на цигари и алкохол, посочени от експертите като
високорискови фактори за тежки заболявания.
Това е равносметката за опазването на здравето в България, обрисувана в най-новия „ Годишен отчет за положението на жителите “ на Министерството на здравеопазването. Данните са към 2022 година – последната
с изключителна епидемиологична конюнктура
поради разпространяването на COVID-19. Информацията се събира и обобщава през 2023 година, а в последните дни на предходната година Министерският съвет утвърди отчета, написа dnevnik.bg.
В над 300 страници документът показва
обща картина на опазването на здравето: от демографията, през разпределението на близо 6.5 милиарда лева за бранша и статистика за лечебните заведения, медици и медицински личен състав до информация за потреблението и навиците на българите.
Намаляващото население на България надали
може да изненада някого: цифрата за 2022 година е 34 774 души по-малко, резултат от превеса на смъртните случаи над ражданията, както и на миграцията, въпреки че съгласно данните в отчета през 2022 година повече хора са се върнали в България,
в сравнение с са отпътували да живеят в чужбина.
Докладът за положението на здравето на жителите цитира демографски данни, само че не предлага изчерпателен взор върху здравните аспекти към ражданията в България. От него да вземем за пример
липсва информацията, че повече от половината
раждания в България за 2022 година са с цезарово сечение (по данни на Националната здравноосигурителна каса, предоставени на Националната мрежа за децата), а по интернационален
консенсус би трябвало да бъдат до 15%
Според формалните данни най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София, Пловдив, Ямбол и Варна, а най-ниска е в Смолян и Видин. Близо 60% от всички раждания са извънбрачни.

В отчета е посочено, че общата смъртност в България е най-висока измежду страните в Европейския съюз, въпреки през 2022 година умрелите да са със 118 814 души по-малко по отношение на 2021 година
Детската смъртност също е по-висока,
в сравнение с е междинната в Европейския съюз, въпреки да е със спадаща наклонност: 274 умряли деца на възраст до 1 година
през 2022 година против 326 през 2021 година
„ Този индикатор е знак за качеството на здравната помощ, само че върху него въздействат и виталният стандарт, и здравната просвета на популацията “, се показва в отчета.
Очаквано най-високият дял от държавните разноски
за опазване на здравето е за лекуването в лечебни заведения. През 2022 година броят на тези здравни заведения се резервира – те са 319. Леглата в тях са общо 52 462 –
с към 200 повече, регистрират управляващите.
България е известна с това, че е на челните места в Европейския съюз по брой лечебни заведения на глава от популацията, без това да значи налично и качествено опазване на здравето. Според данните в отчета приблизително на 10 хиляди души в страната се падат по 81.4 болнични кревати,
само че съпоставяне по области демонстрира,
че има двойни разлики в осигуреността: от 118.5 на 10 хиляди души в Плевен и 113.5 на 10 хиляди в Смолян до 46 във Видин и 50.5 в Силистра.
Близо 60% от всички болнични
кревати в страната са съсредоточени в областите София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.

Официалните данни сочат нарастване на хоспитализациите за година с 9.2 процентни пункта – от 1 777 501 през 2021 година до 1 940 862 през 2022 година
Данните в отчета сочат огромни разлики
в осигуреността на популацията с лекари – разликите в страната варират от 26 до 72 медици, обгрижващи 10 хиляди души. Регионите с най-хубаво покритие на медици са и тези,
в които има медицински университети и лечебни заведения:
Плевен (72.4 на 10 хиляди души), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6), а на противоположната страна на скалата са областите Кърджали (26.2 на 10 хиляди души),
Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Личните лекари са едвам 13% от всички лекари в страната – 3854 души, като това прави осигуреността им приблизително в България 6 на 10 хиляди души.