За парадокса на Енрико Ферми и възможните отговори
Парадоксът на Ферми, наименуван на името на американският физик от италиански генезис Енрико Ферми, може да се заключи в един елементарен въпрос. Вселената е безкрайна, за какво не можем да намерим живот на никое място другаде, с изключение на на Земята?
Това се запитали Ферми и група другари физици, по време на един обяд през 1950 година, след полемика за НЛО знаци. За разлика от други, които единствено се питали обаче, Ферми вложил и математика в този въпрос и се опитал да го обоснове.
Надарен теоретик с достижения в механиката, първият който афишира, че неутрино би трябвало да съществува, Ферми е един от основателите на нуклеарния реактор и един от главните участници в „ Проекта Манхатан “ обвързван със основаването на атомната бомба. Получава Нобелова премия още през 1938 година
Ферми е прочут с това, че пресмята силата на нуклеарния гърмеж при първия нуклеарен тест, като пуска дребни късчета хартия и мери какъв брой надалеч са отнесени от потока въздух провокиран от гърмежа. Това му разрешава да пресметна смяната във въздушното налягане провокирано от гърмежа и надлежно да откри количеството сила освободено при него. На базата на този емпиричен опит, той открива, че силата на гърмежа е равностойна на 10 000 тона ТНТ. Реалната мощ се оказала два пъти по-голяма, само че въпреки всичко релативно близка до откритата при опита с хартийките на Ферми – 21 000 тона.
Но да се върнем на „ парадокса на Ферми “. По време на обяда той е дефиниран по този начин:
1. Млечният път съдържа стотици милиарди звезди, милиарди от тях са сходни на нашето слънце.
2. Много евентуално е, някои от тези звезди да имат планети сходни на Земята.
3. Ако предположим (чрез правилото на Коперник), че Земята не е някакво особено изключение, то образован живот би трябвало да съществува в някаква част от тези планети.
4. Някои от тези интелигентни форми на живот би трябвало да са развили напредничави технологии и даже да могат да пътуват сред звездите.
5. Междузвездните пътувания изискват дълго време, с цел да се осъществят, само че откакто има доста звезди наподобяващи на нашето слънце, които имат възраст от доста милиарди години, имало е доста време сходно пътешестване да бъде осъществено.
6. Като всичко това е по този начин, за какво към момента не сме срещнали извънземни или нямаме сигурни доказателства за съществуването им?
Според Хърбърт Йорк, който е участвал на обяда, по време на който Ферми формулира прословутия си абсурд, Ферми поддържа тези си разсъждения с математически калкулации. След това обаче, в никакъв случай не се е занимавал с парадокса съществено.
Това прави години по-късно астрофизикът Майкъл Харт през 1975 година Затова, въпреки парадоксът да е обозначен с името на Ферми, доста учени го дефинират като произлизащ и от Харт.
Който и да е създател, парадоксът провокира няколко разнообразни отговора, ето най-популярните от тях.
Очевидно е, че сме сами във вселената, а Земята е неповторима с наличието на образован живот. Най-вероятно междузвездните пътувания просто не са вероятни поради продължителността ни на живот.
Най-вероятно интелигентният живот стига до самоунищожението си, посредством нуклеарни или други оръжия за всеобщо поразяване, развиване на изкуствения разсъдък, промени в климата или замърсяване на планетата.
При търсенето на извънземен живот, ние не гледаме в посоката към която би трябвало. Много е евентуално другите форми на образован живот да са толкоз разнообразни от нас, че ние просто не можем да ги разпознаем
Извънземните цивилизации преднамерено ни държат „ на мрачно “, до момента в който станем подготвени да се присъединим към развития между-галактически живот.
Извънземен живот съществува, само че под повърхността на враждебните планети и към момента е незабележим за нас.
Има и още отговори, а евентуално „ парадоксът на Ферми “ ще продължи да вълнува човечеството до момента в който съществуваме или до момента в който открием извънземни. По време на упоменатият обяд с Ферми, участва и физикът Едуард Телър. Той си спомня, че обсъждащите в последна сметка стигнали до извода, че „ от позиция на нашата вселена, ние обитаваме покрайнините, доста надалеч от скупчванията в галактическия център “.
