Да тичаш назад: Полезно за здравето или просто мода
Твърди се, че бягането обратно облекчава болките при остеоартрит и усъвършенства координацията на тялото. Темата е изключително известна в обществените мрежи и най-много в ТикТок, пише . Какво споделя науката?
Тичане обратно - в последно време от ден на ден хора практикуват тази фешън дисциплинираност. В обществените мрежи мнозина пишат за невероятните здравословни преимущества на тичането заднешком. И тъй като е известно, че обществените мрежи не са безусловно най-сериозният източник на информация, дано забележим какво споделя науката.
Не е нова наклонност
Всички знаят, че всяко придвижване се отразява добре на човешкото тяло – без значение дали ще e джогинг, разходка или нещо трето. Същото важи и за краченето напред. Но мнозина консуматори в обществената мрежа ТикТок настояват, че да вървиш или тичаш назад имало много спомагателни позитивни резултати: подобрявало подвижността на бедрата, стойката, координацията и усещането за личното тяло, намалявало болките в коленете, изостряло ума, освежавало паметта и спомагало за решаването на проблеми.
Досега има доста малко проучвания за успеваемостта на тичането заднешком. Всъщност, тази спортна процедура въобще не е нова. Още през 19 век се оповестява за хора, които пробягвали заднешком стотици, в случай че не и хиляди метри. Епохален миг е регистриран през 1915 година: след залог Патрик Хармън взел заднешком дистанцията от Сан Франциско до Ню Йорк – това най-малко оповестяват самостоятелни медийни източници. Не е напълно ясно дали това е било потребно за здравето му, само че дано забележим какво демонстрират настоящите научни проучвания.
Различна моторика
Тичането заднешком не е безусловно противоположното на тичането напред. Когато се движи обратно, човек упражнява доста по-силен когнитивен надзор. В този надзор най-сериозно е впрегнат префронталният кортекс, предната мозъчна кора – бранш от мозъка, който дава отговор за планирането и осъществяването на дейности. Логично е, че когато човек се движи заднешком, мозъкът не разчита толкоз на образната информация, с цел да управлява придвижванията – и заради това е заставен да следи по-прецизно за осъществяването на това деяние.
Но и самото придвижване не е същото, както при тичането напред. При тичането обратно се натоварват повече бедрата и седалищните мускули, а по-голямата интензивност на квадрицепса – четириглав мускул в предната част на бедрото – спомага за понижаване на болките в коляното. Това най-малко демонстрират първите проучвания. Заради другата моторика при тичането обратно се понижава и натоварването върху вътрешната част на коляното. Тъкмо там по-възрастните хора постоянно развиват артрит. Повишената интензивност на разнообразни мускулни групи и на разнообразни елементи от мозъка при бягане заднешком в последна сметка водят и до изгаряне на повече калории.
В лечебната процедура при доста пациенти към този момент е открит позитивен резултат – откривателите са проучили резултатите от няколко студии. Оказва се, че тичането обратно усъвършенства салдото при пациенти с заболяването на Паркинсон или след мозъчен удар. Трябва обаче да се има поради, че за момента събраните данни не са задоволителни за съществено и изрично умозаключение.
Други изследвания стигат до извода, че тичането обратно оказва помощ при пациенти с остеоартрит и даже може да понижи болките им. В професионалния спорт също към този момент практикуват бягане заднешком. Според едно проучване такава подготовка оказва помощ за възобновяване след травми, изключително на коляното.
Тичайте, само че на бягаща пътечка!
В резюме: ентусиазмът на тематика „ бягане заднешком ", който се шири в обществените мрежи, към момента няма задоволително сериозна научна подплата – не е насъбрана нужното количество информация в съответните проучвания.
Специалистите поучават тичащите обратно да го вършат или на бягаща пътечка или в компания на различен човек, с цел да не основават заплаха за придвижването или близките. Защото лимитираното зрително поле може да предизвиква конгнитивните качества, само че то основава и рискове, обвързвано е с опасности.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Тичане обратно - в последно време от ден на ден хора практикуват тази фешън дисциплинираност. В обществените мрежи мнозина пишат за невероятните здравословни преимущества на тичането заднешком. И тъй като е известно, че обществените мрежи не са безусловно най-сериозният източник на информация, дано забележим какво споделя науката.
Не е нова наклонност
Всички знаят, че всяко придвижване се отразява добре на човешкото тяло – без значение дали ще e джогинг, разходка или нещо трето. Същото важи и за краченето напред. Но мнозина консуматори в обществената мрежа ТикТок настояват, че да вървиш или тичаш назад имало много спомагателни позитивни резултати: подобрявало подвижността на бедрата, стойката, координацията и усещането за личното тяло, намалявало болките в коленете, изостряло ума, освежавало паметта и спомагало за решаването на проблеми.
Досега има доста малко проучвания за успеваемостта на тичането заднешком. Всъщност, тази спортна процедура въобще не е нова. Още през 19 век се оповестява за хора, които пробягвали заднешком стотици, в случай че не и хиляди метри. Епохален миг е регистриран през 1915 година: след залог Патрик Хармън взел заднешком дистанцията от Сан Франциско до Ню Йорк – това най-малко оповестяват самостоятелни медийни източници. Не е напълно ясно дали това е било потребно за здравето му, само че дано забележим какво демонстрират настоящите научни проучвания.
Различна моторика
Тичането заднешком не е безусловно противоположното на тичането напред. Когато се движи обратно, човек упражнява доста по-силен когнитивен надзор. В този надзор най-сериозно е впрегнат префронталният кортекс, предната мозъчна кора – бранш от мозъка, който дава отговор за планирането и осъществяването на дейности. Логично е, че когато човек се движи заднешком, мозъкът не разчита толкоз на образната информация, с цел да управлява придвижванията – и заради това е заставен да следи по-прецизно за осъществяването на това деяние.
Но и самото придвижване не е същото, както при тичането напред. При тичането обратно се натоварват повече бедрата и седалищните мускули, а по-голямата интензивност на квадрицепса – четириглав мускул в предната част на бедрото – спомага за понижаване на болките в коляното. Това най-малко демонстрират първите проучвания. Заради другата моторика при тичането обратно се понижава и натоварването върху вътрешната част на коляното. Тъкмо там по-възрастните хора постоянно развиват артрит. Повишената интензивност на разнообразни мускулни групи и на разнообразни елементи от мозъка при бягане заднешком в последна сметка водят и до изгаряне на повече калории.
В лечебната процедура при доста пациенти към този момент е открит позитивен резултат – откривателите са проучили резултатите от няколко студии. Оказва се, че тичането обратно усъвършенства салдото при пациенти с заболяването на Паркинсон или след мозъчен удар. Трябва обаче да се има поради, че за момента събраните данни не са задоволителни за съществено и изрично умозаключение.
Други изследвания стигат до извода, че тичането обратно оказва помощ при пациенти с остеоартрит и даже може да понижи болките им. В професионалния спорт също към този момент практикуват бягане заднешком. Според едно проучване такава подготовка оказва помощ за възобновяване след травми, изключително на коляното.
Тичайте, само че на бягаща пътечка!
В резюме: ентусиазмът на тематика „ бягане заднешком ", който се шири в обществените мрежи, към момента няма задоволително сериозна научна подплата – не е насъбрана нужното количество информация в съответните проучвания.
Специалистите поучават тичащите обратно да го вършат или на бягаща пътечка или в компания на различен човек, с цел да не основават заплаха за придвижването или близките. Защото лимитираното зрително поле може да предизвиква конгнитивните качества, само че то основава и рискове, обвързвано е с опасности.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ