Правят панихида за 210-годишнина от рождението на свещеник Георги Полуганов
Панихида във връзка 210-та годишнина от рождението на духовник Георги Полуганов от горнооряховското село Поликраище ще бъде отслужена на 26 февруари. Службата ще стартира в 11 часа, в църквата “Света Марина”. Това заяви известният физик проф. Георги Георгиев, правоприемник на родолюбивия духовник.
Ще бъдат поднесени венци и цветя на гроба му в църковния двор. След панахидата проф. Георги Георгиев ще опише за приноса на духовник Полуганов за България, който се оказва и най- видната персона в Поликраище през XIX век. Проявата се провежда от наследниците на поп Георги Полуганов – проф. Георги Николов Георгиев, Трифонка Романова Попниколова, доктор Марияна Николова Георгиева, кмета Марин Тодоранов и НЧ „ Развитие – 1884 година “
Свещеник Георги Маринов Полуганов (15 февруари 1808 — 25 октомври 1888) е български националреволюционер и нравствен лидер на националното възобновление в Поликраище (1844 — 1878). Един от най-бележитите деятели на Възраждането във Великотърновския край и в България.
Учи в Преображенския манастир. Изключително ерудиран, просветен, компетентен и можещ човек. Владее турски, гръцки, църковнославянски и съветски езици. Ръкоположен за духовник през 1844 година През 1846 година получава независима енория. Създател на учебното заведение и първият преподавател в Поликраище (1847). Въвел българския като единствен език на учебното заведение тогава, когато навсякъде образованието се води на гръцки.
Участник в църковно-националните битки за самостоятелна Българска черква. Стожер на православието и българщината. Борец за българщината, отстоявал българския (църковнославянския) като език на църквата във времена, когато елинизмът е проникнал на всички места и цели селища всеобщо се гърчеят.
След Великденската акция в Цариград през 1860 година престава да загатва в службите името на владиката и всъщност църквата в Поликраище се отделя от Цариградската патриаршия и не признава върховенството й. След основаването на Българската екзархия през 1870 година
Изписва богослужебни книги за църквата и учебници за учебното заведение от Русия, Сърбия, Цариград и Русчук (Русе).
Спомоществовател на българска възрожденска книжнина, издавана в Белград, Цариград и Русчук.
Деец на Вътрешната революционна организация на Васил Левски (1869 — 1872), на Възобновена комитетска организация от Отец Матей Миткалото (1873 — 1875) и на Комитетската организация за подготовка и оповестяване на Априлското въстаниe (1876).
Личен другар и съмишленик на Отец Матей Миткалото, който неведнъж е гостувал в дома му. Заклет за член на революционната организация персонално от Васил Левски през февруари 1869 година в наличието на Миткалото.
Един от уредниците на канала, по който се трансферират революционери от Влашко през Свищов и Русе до Поликраище, откъдето те отпътуват за вътрешността на страната.
Участва в посрещането, укриването в Поликрайще на изпратените от Влашко за водачи на Априлското въстание революционери под управлението на поп Харитон Халачев (командир на защитата на Дряновския манастир).
При разгрома на Априлското въстание застрашен с обръсване и обесване. Посрещнал първия Български търновски митрополит при основаването на Българската екзархия Иларион Макариополски в Поликраище на 13 септември 1872 година Организираното от него събитие е грандиозно. На него участват няколко хиляди души от цялата обширна Търновска епархия. За него написа централната преса на Османската империя в Цариград. Служи дружно с Макариополски при визитата му в Поликрайще през 1873 година при смяната на антиминса на църквата.
Посрещнал съветските освободителни войски на 24 и 25 юни 1877 година и Главнокомандващия на Балканския спектакъл на военните дейности – Великия княз Николай Николаевич и Главната му квартира в Поликраище на 29 юни 1877 година (ст. ст.) и отслужил церемониален признателен молебен за Освобождението. Присъстват повече от 2000 души.
По време на Освободителната война спомага най-активно на съветската войска. Поликраище изхранва гратис пребиваващите елементи, числеността на които на моменти доближава 1000 души (почти колкото локалното население). Осигурява се фураж, сено и зърно за конете и добитъка на войските. Под негово управление в църквата е проведен санитарен пункт, където се лекуват гратис няколко стотин ранени съветски бойци съвсем една година. След експлоадиране на зараза от тиф във военните лечебни заведения в Търново при започване на 1878 г, по къщите в селото одобряват още стотици бойци. Всички са излекувани.
С неговото най-изрично гледище са признати и подслонени бежанци от старозагорските кланета. Не позволява експлоадиране на суматоха и бягство на популацията, когато Руската войска търпи провали при Плевен и Главната квартира се изтегля от Търново.
Дарител в публично значими каузи. Дава обилни парични суми на революционната организация. Подпомага с парични средства учебното заведение и църквата. По негова самодейност и с негови средства, без значение, че се води война, е построено новото учебно заведение през 1877 година Морално и материално подкрепя построяването на новата черква „ Св. Вмчца Марина “ през 1884 година Освещава новата черква в съслужение с митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 година Русофил.
По време на Съединението и Сръбско-българската война най-дейно работи за успеха на начинанието и за подкрепянето на духа на опълчението от Поликраище, което отпътува на сръбската граница при планината Руй.
Потомък на остарелия български жанр Полуган (Полуганови), създател на най-издигнатия жанр нa Поликраище — Попгеоргиевия.
Ще бъдат поднесени венци и цветя на гроба му в църковния двор. След панахидата проф. Георги Георгиев ще опише за приноса на духовник Полуганов за България, който се оказва и най- видната персона в Поликраище през XIX век. Проявата се провежда от наследниците на поп Георги Полуганов – проф. Георги Николов Георгиев, Трифонка Романова Попниколова, доктор Марияна Николова Георгиева, кмета Марин Тодоранов и НЧ „ Развитие – 1884 година “
Свещеник Георги Маринов Полуганов (15 февруари 1808 — 25 октомври 1888) е български националреволюционер и нравствен лидер на националното възобновление в Поликраище (1844 — 1878). Един от най-бележитите деятели на Възраждането във Великотърновския край и в България.
Учи в Преображенския манастир. Изключително ерудиран, просветен, компетентен и можещ човек. Владее турски, гръцки, църковнославянски и съветски езици. Ръкоположен за духовник през 1844 година През 1846 година получава независима енория. Създател на учебното заведение и първият преподавател в Поликраище (1847). Въвел българския като единствен език на учебното заведение тогава, когато навсякъде образованието се води на гръцки.
Участник в църковно-националните битки за самостоятелна Българска черква. Стожер на православието и българщината. Борец за българщината, отстоявал българския (църковнославянския) като език на църквата във времена, когато елинизмът е проникнал на всички места и цели селища всеобщо се гърчеят.
След Великденската акция в Цариград през 1860 година престава да загатва в службите името на владиката и всъщност църквата в Поликраище се отделя от Цариградската патриаршия и не признава върховенството й. След основаването на Българската екзархия през 1870 година
Изписва богослужебни книги за църквата и учебници за учебното заведение от Русия, Сърбия, Цариград и Русчук (Русе).
Спомоществовател на българска възрожденска книжнина, издавана в Белград, Цариград и Русчук.
Деец на Вътрешната революционна организация на Васил Левски (1869 — 1872), на Възобновена комитетска организация от Отец Матей Миткалото (1873 — 1875) и на Комитетската организация за подготовка и оповестяване на Априлското въстаниe (1876).
Личен другар и съмишленик на Отец Матей Миткалото, който неведнъж е гостувал в дома му. Заклет за член на революционната организация персонално от Васил Левски през февруари 1869 година в наличието на Миткалото.
Един от уредниците на канала, по който се трансферират революционери от Влашко през Свищов и Русе до Поликраище, откъдето те отпътуват за вътрешността на страната.
Участва в посрещането, укриването в Поликрайще на изпратените от Влашко за водачи на Априлското въстание революционери под управлението на поп Харитон Халачев (командир на защитата на Дряновския манастир).
При разгрома на Априлското въстание застрашен с обръсване и обесване. Посрещнал първия Български търновски митрополит при основаването на Българската екзархия Иларион Макариополски в Поликраище на 13 септември 1872 година Организираното от него събитие е грандиозно. На него участват няколко хиляди души от цялата обширна Търновска епархия. За него написа централната преса на Османската империя в Цариград. Служи дружно с Макариополски при визитата му в Поликрайще през 1873 година при смяната на антиминса на църквата.
Посрещнал съветските освободителни войски на 24 и 25 юни 1877 година и Главнокомандващия на Балканския спектакъл на военните дейности – Великия княз Николай Николаевич и Главната му квартира в Поликраище на 29 юни 1877 година (ст. ст.) и отслужил церемониален признателен молебен за Освобождението. Присъстват повече от 2000 души.
По време на Освободителната война спомага най-активно на съветската войска. Поликраище изхранва гратис пребиваващите елементи, числеността на които на моменти доближава 1000 души (почти колкото локалното население). Осигурява се фураж, сено и зърно за конете и добитъка на войските. Под негово управление в църквата е проведен санитарен пункт, където се лекуват гратис няколко стотин ранени съветски бойци съвсем една година. След експлоадиране на зараза от тиф във военните лечебни заведения в Търново при започване на 1878 г, по къщите в селото одобряват още стотици бойци. Всички са излекувани.
С неговото най-изрично гледище са признати и подслонени бежанци от старозагорските кланета. Не позволява експлоадиране на суматоха и бягство на популацията, когато Руската войска търпи провали при Плевен и Главната квартира се изтегля от Търново.
Дарител в публично значими каузи. Дава обилни парични суми на революционната организация. Подпомага с парични средства учебното заведение и църквата. По негова самодейност и с негови средства, без значение, че се води война, е построено новото учебно заведение през 1877 година Морално и материално подкрепя построяването на новата черква „ Св. Вмчца Марина “ през 1884 година Освещава новата черква в съслужение с митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 година Русофил.
По време на Съединението и Сръбско-българската война най-дейно работи за успеха на начинанието и за подкрепянето на духа на опълчението от Поликраище, което отпътува на сръбската граница при планината Руй.
Потомък на остарелия български жанр Полуган (Полуганови), създател на най-издигнатия жанр нa Поликраище — Попгеоргиевия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ