Пандемията от КОВИД-19 с цялата тревога, която създаде в обществото,

...
Пандемията от КОВИД-19 с цялата тревога, която създаде в обществото,
Коментари Харесай

Доц. д-р Милена Георгиева: Продължителността на живота намаля с 1,5 г. след пандемията

Пандемията от КОВИД-19 с цялата паника, която сътвори в обществото, ще отмине един ден, само че единствено тя ли е, която ни заплашва? Ежедневието ни е наситено с рискови фактори за здравето, които не могат елементарно да се отстранен, само че може да се понижат вредите от тях.

Мултидисциплинарен екип от учени и специалисти в своите области, обединени от „ ПанЕвропа България ", са събрали в отчет рисковите фактори за здравето, с които „ съжителстваме " от десетилетия и които също имат пандемичен темперамент, без да си даваме сметка за това. Докладът е с ексцентричното име „ (не?)Непобедими пандемии " и задачата му е да предизвика прям диалог в обществото. В екипа вземат участие доцент доктор Милена Георгиева, генетик, проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация, Детелина Стаменова, психотерапевт, Аркади Шарков, макроикономист.

„ В хода на коронавирус пандемията България „ извоюва " шокиращото второ място в света по брой жертви на 1 милион души от популацията - 5480, нареждайки се директно след Перу - подсети Гергана Паси, ръководител на „ ПанЕвропа България ". -

В отговор на лавинообразните рецесии, с които се научихме да живеем - здравна, обществена, икономическа, политическа - сякаш здравната отстъпва на другите, които изискват незабавни решения през днешния ден и в този момент. Но без здравната тематика всички други мъчно могат да намерят решение. "

Чрез храната влияем на идващите генерации

„ Днес ние живеем по-дълго от всеки път, само че не сме по-здрави. Урокът, който ни даде КОВИД-19 е, че множеството от хората, които изгубиха живота си, бяха със съпътстващи болести, и то хронични и незаразни, които през днешния ден можем да направляваме с смяна на метода си на живот. Затова в мултидисциплинарния екип си поставихме въпроса кои са тези фактори, които утежняват нашето здраве, какви са вредите, които му нанасят, какви са ограниченията и методите, с които да понижим тази щета.

Погледнато през светлината на молекулярната биология, генетика и епигенетика, на фармакология и токсикология, на логика на психиката и здравна стопанска система, ние повдигаме една доста сериозна полемика: по какъв начин и по какъв метод можем да се оправим с понижаване вредите от нашите нездравословни привички ", обобщава доцент Милена Георгиева от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология - Българска академия на науките, специалист по генетика, епигенетика и биология на стареенето. В отчета тя развива тематиката за нездравословното хранене.

„ Факторите на околната среда среда въздействат върху нашите гени и тази приемственост се предава на идващите генерации. Отговорни сме за това по какъв начин отглеждаме нашите деца и по какъв начин третираме нашите тела точно по отношение на метода, по който се трансформира и нашата генетика. Това е в действителност смисълът на науката епигенетика - взаимоотношението на факторите на околната среда с нашата приемственост ", изяснява доцент Георгиева.

Много сериозен проблем през днешния ден е така наречен метазатлъстяване - термин, който третира затлъстяването като сложен проблем вследствие на всички рискови фактори - затънал метод на живот, нездравословно хранене, цифрови зависимости, нездравословни привички като тютюнопушене и несъразмерна приложимост на алкохол.

Три пъти повече дебели за половин век

„ Броят на хората с наднормено тегло се е утроил след 1975 година Очаква се към 2050 година той да стане над 600 млн. души в света. Хората, които губят своя живот вследствие на свръхтегло, като % са доста повече от тези, които гладуват. Това е още едно доказателство по какъв начин методът ни на живот може да повлиява нашето здраве ", споделя доцент Георгиева.

Тенденцията е много стряскаща и я виждаме даже измежду подрастващите. Затлъстяването при децата е огромен проблем, тъй като протичащото се в ранна детска възраст има своите въздействия върху по-късните стадии от самостоятелния живот и своето значение за появяването, протичането и лекуването на разнообразни болести.

„ Наблюдението ни е, че хората с наднормено тегло страдаха доста повече от коронавирус. Всъщност множеството от пациентите, които бяха приети в болница по време на пандемията, бяха с такава съпътстваща патология, което беше сериозен проблем ", споделя доцент Георгиева.

Класификация съгласно вредността на продуктите

Един от методите, по които учените поучават да се опитаме да се оправим със скритата пандемия, наречена затлъстяване, е въвеждането на разнообразни системи за подредба вредността на храните. Такива са признати в международен мащаб и в Европа.

Основата на тази подредба на храните се базира на наличието на сол, захар, разнообразни консерванти и оцветители, т.е. всички добавки, които усъвършенстват качеството и типа на храната. Една от ограниченията, които се оферират, е доста фокусирано разглеждане на тези подобрители, изключително в храните на подрастващите.

Правилен маркетинг и разпространение на храните, които имат висок здравословен показател, е друга от ограниченията. Доц. Георгиева постоянно беседва с родители на дребни деца и е стигнала до извода, че измежду обществото има потребност от такава подредба на храните - върху опаковката да е изписан, даже в друг цвят, спектърът на здравословност на храната.

„ Статистиката е стряскаща - през последните две години, може би поради коронавирус (все още се тълкува), продължителността на живота на планетата се е понижила с година и половина. Това е доста сериозен знак, че би трябвало да вземем незабавни ограничения - предизвестява специалистът по генетика. - Във времето, когато приказваме за пътешестване в Космоса и персонализирани лечения, ние се сблъскваме с нещо толкоз просто, върху което можем да повлияем, като метода на хранене. "

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР