Почитаме патриарх Никифор, опълчил се на император Лъв
Паметта на Свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски и на преподобномъченик Еразъм Охридски уважава църквата ни на 2 юни.
Свети Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско образование, подкрепено от образеца на техния личен живот.
В длъжността си секретар на двора на императрица Ирина и като императорски прокурист, Никифор участвал на VІІ Вселенски събор през 787 година Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора. Прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва.. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата "Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха да не бунтува народа. Патриарх Никифор се отправил в двореца, с цел да то успокои, само че той го изгонил от двореца като и всички които били с него. Епископите били пратени в всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там свети Никифор Изповедник умрял през 818 година. Мощите на свети Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Свети Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил талантлив от Бога с чудотворство.
Като свещеник той тръгнал да проповядва Евангелието. Свити Еразъм пристигнал и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Там царят извел Еразъм пред медния кумир на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Свети Еразъм отказал уверено, по тази причина царят заповядал да го подложат на тежки страдания, а по-късно го хвърлил в тюрма. Но се явил ангел Божий и го извел от тъмницата. Свети Ерезъм се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически наблюдателен живот до самата си гибел. Той умрял при започване на ІV век.
Пещерата с църквицата на Свети Еразъм и до през днешния ден съществува близо до Охрид, където се проповядва великата мощ на Божия ласкател.
Свети Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско образование, подкрепено от образеца на техния личен живот.
В длъжността си секретар на двора на императрица Ирина и като императорски прокурист, Никифор участвал на VІІ Вселенски събор през 787 година Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора. Прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва.. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата "Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха да не бунтува народа. Патриарх Никифор се отправил в двореца, с цел да то успокои, само че той го изгонил от двореца като и всички които били с него. Епископите били пратени в всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там свети Никифор Изповедник умрял през 818 година. Мощите на свети Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Свети Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил талантлив от Бога с чудотворство.
Като свещеник той тръгнал да проповядва Евангелието. Свити Еразъм пристигнал и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Там царят извел Еразъм пред медния кумир на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Свети Еразъм отказал уверено, по тази причина царят заповядал да го подложат на тежки страдания, а по-късно го хвърлил в тюрма. Но се явил ангел Божий и го извел от тъмницата. Свети Ерезъм се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически наблюдателен живот до самата си гибел. Той умрял при започване на ІV век.
Пещерата с църквицата на Свети Еразъм и до през днешния ден съществува близо до Охрид, където се проповядва великата мощ на Божия ласкател.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ