НСИ: Над 1,5 млн. българи са под прага на бедност
П рез 2020 година линията на беднотия общо за страната e 451.00 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 659 900 души или 23.8 на 100, заяви Националният статистически институт.
В съпоставяне с миналата година
размерът на линията на беднотия нараства с 9.2 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2020 година демонстрират, че
в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23.8 до 29.9 на 100, или с 6.1 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 41.7 на 100 или със 17.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните хора (61.1 на 100 за 2020 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2020 година делът на бедните измежду заетите хора във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.7 на 100.
С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за хората с главно обучение и над осем пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 2.4%.
В съпоставяне с миналата година
размерът на линията на беднотия нараства с 9.2 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2020 година демонстрират, че
в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23.8 до 29.9 на 100, или с 6.1 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 41.7 на 100 или със 17.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните хора (61.1 на 100 за 2020 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2020 година делът на бедните измежду заетите хора във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.7 на 100.
С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за хората с главно обучение и над осем пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 2.4%.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ