Отровата, която вдишват, ги убива. Но са принудени да рискуват

Отровата, която вдишват, ги убива. Но са принудени да рискуват живота си всеки ден – за по няколко цента. Кобалтът, необходим за смарт телефоните, се продава скъпо в чужбина, а заболяванията и мизерията остават при тях.

Кипуши е дребен град в югоизточната част на Демократична република Конго. Някога регионът е бил гръбнакът на стопанската система в страната. И до през днешния ден в него се добиват злато, мед, цинк и кобалт. В продължение на десетилетия държавната компания „ Gécamines " е управлявала мините в района, преди да изпадне във финансови усложнения и да се изтегли от Кипуши. 

Седемгодишният Паулин е седнал до майка си Приска в една от откритите мини, започваща безусловно от центъра на града и разпростиращи се на няколко хектара повърхност. Приска чука камъни с вярата да открие в тях кобалт. Двамата с детето са потънали задачите в прахуляк. Прах, камъни, безпощадно палещо слънце - различен свят Паулин не познава. А най-съкровената фантазия на майка му е детето ѝ да върви на учебно заведение.

" Откакто „ Gécamines " се срина, животът ни стана доста сложен. Налага ни се да вършим всичко това, с цел да можем да преживеем някак ", споделя Приска. Работата ѝ е тежка, в положителните дни тя се връща вкъщи с към 5 хиляди конгоански франка (около 3 евро). Но има дни, в които не съумява да изкара нито цент. По-малкият брат на Паулин, Жано, също е заставен да търси скъпи метали. Затова децата не вървят на учебно заведение. Хиляди други деца в страната имат същата орис.

Как бе разсипан един цялостен район

Пространство от няколко квадратни километра е изцяло опустошено от минодобива

Вече повече от 15 години държавната минна компания „ Gécamines " се бори за личното си оцеляване, тъй като е докарана до просешка сопа от досегашните държавни управления на страната. Много рядко облагите са били реинвестирани в мините, огромната част от които през днешния ден са изкупени от задгранични компании. Но не и в Кипуши, където цветните метали не престават да се добиват напълно с ръчен труд. И където работи законът на джунглата: по-силният постоянно печели.

Едно време компанията е била най-големият шеф в региона Катанга - обичаен минодобивен регион в Конго. Повече от 33 хиляди души са работели за компанията, доста от които в Кипуши.

" Едно време градът беше различен - със спретнати къщи, притежавани от минната компания, с центрове за отдих и спорт, с учебни заведения и лечебни заведения ", спомня си с горест деятелят Ален Мвамбену. Той прибавя, че на родителите му тогава не се е налагало да заплащат за учебното заведение на децата. " Баща ми получаваше всичко належащо за нас гратис - дори и тоалетната хартия ", споделя той.

" Почти нищо не печелим, само че нямаме избор "

От положителните остарели времена през днешния ден са останали единствено мемоари. А Приска пази и още един спомен - за брачна половинка си, който умрял преди доста години, тъй като по този начин и не могъл да се излекува. Тя самата също е болна: " Ако отида на доктор, сигурно ще ми каже да си ходя вкъщи, тъй като имам инфектиране на пикочните канали и въобще не би трябвало да заставам тук и да работя навън. Но просто нямам различен избор ", споделя дамата. Много от дамите в мината взимали мощни антибиотици и отново ходели на работа, с цел да изкарват прехраната на фамилията си. После обаче постоянно се раждали повредени деца, имало и доста мъртвородени.

Друг служащ споделя: " Положението е напряко трагично. Почти нищо не печелим, а след отдръпването на „ Gécamines " сме принудени да взимаме с нас в мините даже дамите и децата си. Не минава седмица, без да погребем някой родственик или прочут ". Мъжът се оплаква от неналичието на защитни маски и защитно облекло – факт, който неведнъж усилва риска от болести измежду миньорите.

Алтернативи обаче няма: " Иначе ще умрем от апетит. Държавният минодобив просто унищожи целия район. Сега всичко тук е мъртво “, споделя мъжът.

Но има и още нещо, което е известно единствено на малко на брой: изследваните проби от добиваните метали в Кипуши потвърждават съществуване на уран в тях. На тази смъртоносна заплаха хората от мините са изложени всеки ден.