Отровата е оръжие, което се използва от древността до наши

Отровата е оръжие, което се употребява от древността до наши дни с необикновен триумф. Можем да открием, че още в Древен Китай и Рим е имало майстори по забъркването на отрова, която с лекост отстранява всеки белязан съперник. Римският сенат познава този детайл в политическата игра, не е мъчно да открием, че Клавдий е знаел за отровата в плода, подаден от своята обичана. Императорът доста добре знаел, че ще бъде токсичен, само че когато е обкръжен от врагове, предпочел непринудено да напусне този свят. В модерната история ще открием редица случаи на отстранени. Георги Марков е един подобен случай, да не забравяме хората, които бяха нападнати с новичок.

За безусловно всяка обстановка ще открием, че вярната отрова към този момент е основана. В американската история не би трябвало да забравяме и преподобния Джим Джоунс, който е толкоз уверен в своята вяра, че най-сетне в резултат на безумната си параноя съумява да накара всички почитатели да пият отрова и да се самоубият. Глупостта на тази комуна е, че има записи, в които се вижда по какъв начин в устите на децата се пръска отрова. Описват го като деятел за мир, само че нещо в цялата система не работи въобще вярно, той е деятел за гибел. Ако върнем лентата малко по-назад ще открием и по този начин наречените „ Създатели на ангелите “. Ще ги откриете в Нагириев в Унгария.

Това не е загадка военна организация, която да бди за сигурността, това са 34-те ангела на селото – дами, които имали един необикновен проект за заличаването на територията. Историята споделя, че сред 1914-1929 година към 40 души са били отровени, като жертвите са мъже и деца. Неофициалните данни показват, че най-вероятно броят на жертвите е доста по-голям и по-скоро се приближава до 300 души. Групата е водена от Жужана Фазекас, която и до през днешния ден остава тайнственост за историците. Някои разказват групата като крайно-феминистка и мразеща мъжкото съсловие, други ги виждат като ангели, които умерено оправдават своите отзиви и дейности. Въпросът остава, дали са били луди или просто са желали да избягат от токсични връзки?

Днес ще открием, че дамата има редица права и се пази от безчет институции, пишем тези редове с ясното схващане, че Афганистан не влиза в тази ранглиста. Нека обърнем внимание на Жужана. Тя се ражда при започване на XX век, когато правата на нежния пол още не са достигнали нужната висота. Повечето девойки се омъжват още на тийнейджърска възраст, като най-често са на към 14 години. Никога не се дава избор или независимост за брачен партньор, това се взема решение от родителите.

Изобщо не е мъчно да открием, че църквата не познава думата бракоразвод и без значение какъв брачен партньор се падне, двамата остават дружно, до момента в който гибелта ги раздели. Църквата не е показала чия гибел, доста девойки са живеели с алкохолици, насилници или хора на очевидно по-висока разлика от тях самите. Липсата на тези права е карала множеството домакини да се събират постоянно и да разискват проблемите в дома. При съществуването на такова човешко неразбирателство е несъмнено, че всеки един човек може да остане мощно отчаян от крайния резултат.

Жужана работила за запазването на баланса  и публично е направила най-малко 10 незаконни аборта – църквата не разрешава даже това. Ако една жена е изнасилена и забременее, тя публично би трябвало да се омъжи за насилника си. Следователно тази стопанка се постарала да отстрани опасността от дълъг живот в страдания за цената на един аборт. И по този начин до 1921 година и една серия от арести за незаконната процедура. Жужана декларирала, че е практикувала тази роля, тъй като желала да изкарва пари – истината е, че не е взимала и стотинка от потърпевшите, само че с помощта на тежките интервали по време на Първата Световна война и по-късно, съдът се смилил, въпреки всичко и това е прехранване.

Не е несъмнено какво се е случило с нейния брачен партньор и за какво Жужана се прекръства на Гюла – нейният брачен партньор се казвал Гюльо и до през днешния ден никой не знае неговата орис. При стартът на Първата Световна война ще открием, че Австро-Унгария изпраща към 9 милиона мъже на фронта. Не е належащо доста време и описът с жертви стартира да се повишава извънредно бързо. Селото е окупирано от руснаци, които го трансформират в затворнически лагер за военнопленници. Броят на вдовиците се покачва с всеки минал ден, а наклонността демонстрира, че множеството към този момент необвързани дами стартират връзки с военнопленници.

След края на войната, оживелите се завръщат в селото, с цел да открият, че женското общество е станало прочувствено и финансово без значение и няма късмет да се върне назад към старите порядки. Разводите към момента не са разрешени от църквата и един сериозен спор изплува на повърхността. Жените заменят войната на фронта с войната вкъщи, този път съпрузите са извънредно нетърпими, преживявайки следвоенния стрес. Ако в миналото са имали въодушевление към чашката, в този момент то се мери в границите на тежкият алкохолизъм. Мнозина потърсили Жужана за съвет, а тя имала нещо по-добро – решение за сложната обстановката. Предложението ѝ било да се употребява арсен за съкращаване на мъжкото въздействие в селото. Не знаела какъв брой тъкмо би трябвало да се употребява за убиването на човек, само че е виждала резултата по време на войната. Жужана го е употребила за първи път в опит да завоюва сърцето на своя обичан, само че не с демонстриране на усеща, а с убиването на конкуренцията.

След като разкрила, че отровата работи безупречно, почнала да върти сериозен бизнес. На всяка една  разплакана и изтормозена жена е обещавано отмъщение и независимост, само че за задачата е нужна сума. По това време дамите са съумели да натрупат средства, дали от предлагането на телата си или от непосилен труд, те нямали нищо срещу да живеят свободно и щастливо. Схемата е била съвършена. Жертвата умирала незабавно, а съмненията били оскъдни, въпреки всичко един деец не живеел доста, поради стресът и контузиите от войната. Ако всичко е опирало до елиминиране на мъжете от фронта, най-вероятно нямаше да четете тези  редове. Жените обаче имали и други проекти, те почнали да употребяват отровата и за личните си родители.

Дълголетието във всяко едно село е очебийно, по тази причина дамите предпочели да убият родителите и да получат наследството доста по-бързо. Ако не желаят да бъдат повече родители, давали отрова на децата си, в случай че имало друга, която ухажва тяхната обич, бързо прекосявали към химическата война. Достига се до такава смъртност, че в селото почнало да се приказва за зараза, която върлува и безшумно отстранява млади и остарели. До някаква степен са били прави, само че не вирус, а арсен е бил повода. Жужана най-сетне имала потребност от сътрудник, който да покрива следите и в този случай  се доверила на Сузи Олах – жена, която съумява да токсини своя брачен партньор на 18-годишна възраст.

Сузи пишела всички смъртни актове на жертвите, като намирала най-оригиналните решения,  с цел да не повдига съмнение. Официалната власт също не обръщала толкоз внимание, Унгария занапред трябвало да се възвърне и да стане самостоятелна, с цел да обърне внимание на зачестила смъртност. До този миг историята не може да удостовери и по какъв начин са били хванати най-сетне. Преди да се усети, Жужана била разкрита като формалният водач на дамската смъртна организация. За страдание в никакъв случай не доближава и до съда, тя е употребила същата отрова, с която е разчиствала хоризонта си. По това време полицията към този момент знаела какво се е случвало и са ексхумирани към 40 тела, с цел да може патолозите да повторят едно и също – високо наличие на арсеник в тялото.

До през днешния ден се твърди, че сред 100 и 300 мъже са намерили своя край. Проблемът за останалите причинители е, че Жужана пазела доста буйно своя списък от поръчки и ръководела съвършено счетоводство. 34 дами и 1 мъж са извикани в съда. На тях са повдигнати обвинявания и даже не се налагало да се води дело, въпреки всичко всички попадали в архива на лидерката. 12 души получават доживотна присъда. 8 души са наказани на смъртна присъда, като единствено двама  са стигнали до въжето. Има и една позитивна страна от цялата история. През 2005 година Мария Гуня ще свидетелства, че е съумяла да израсне в епохата на „ Създателите на ангели “. Не не помни и по какъв начин полицията е пристигнала до дома им, с цел да вземе бащата и да го разпита. След цялото дело е изрично единствено едно – мъжете трансформирали вечно отношението към дамите си и това било очевидно.

Има и още една доста значима детайлност – те не са разбрали, че козметичните компании много бързо стопират да употребяват арсеник в козметичните артикули, откакто схващат какво тъкмо е неговото въздействие. В селото това не било ясно и оставал единствено страхът дали този химикал няма да се озове върху тях или във вечерята им. Както се споделя, постоянно можем да открием верният баланс в връзките и сред хората.

Снимки: Wikipedia