Отношението към времето и възрастта е много определящо за манталитета

" Отношението към времето и възрастта е доста определящо за манталитета на едно общество. У нас сме много комплицирани по въпроса.

От една страна младостта е мечтана, само че от друга се смята за недостатък - всяко последващо потомство бива оповестено за негодно.

Същевременно възрастните не са уважавани и са подценени.

Интересно ми е по какъв начин всички копнеят за нещо ново в политиката и публичния живот, само че младостта се преглежда като минус и уязвимост ", във Facebook.

" Напротив! Тя е точно мощ - единствено на един младеж му кипи задоволително бурно кръвта с цел да се трансформира в същински мотор на смяната.

Да, комплицирани сме - само че при кое потомство не е било по този начин? Пораснахме в безредни, някак постапокалиптични времена. Цялото ни детство, та и юношество беше под сянката на нещо остаряло и непознато, с което все ни плашеха. От нас се искаше да носим някаква виновност или пък ненавист към предишното, само че не мисля, че ние сме такива. Други сме.

Можем единствено да гадаем какво е било… само че това има ли значение?
Ружа Райчева: Бъдещето не се оправя посредством потъпкване на предишното
„ Реваншизъм “ стана по-популярна дума и от „ суверенитет “, и това не е инцидентно, написа журналистката и визиите...

По-важно е какво следва, а тъкмо ние дето сме родени по време на и след прехода, ще имаме силата да изнесем страната ни на раменете си. А може би даже да я възвисим? От нас зависи.

Поколението ни би трябвало да поеме отговорност - света и времето го изискват - на ред сме ние, завъртя се колелото.

Можете да ни обвините в неумелост, доверчивост или полуда, само че всичко това е част от силата на младите.

От тази мощ се ражда вярата, която движи същинската смяна.

А аз вярвам… о, по какъв начин имам вяра! "