Отношението към културните институции в малките градове трябва да бъде

" Отношението към културните институции в дребните градове би трябвало да бъде по-различно. Те са единствените места, в които хората там имат достъп до просвета. С сътрудници изчислихме, че издръжката им е с ориентировъчна цена, колкото един километър асфалтов път ", сподели Христо Петров-Ицо Хазарта, по време на полемиката за целите в стратегия просвета, проведена от партия " Продължаваме Промяната ". Рапърът още веднъж - както и при полемиките в областта на образованието, се включи с малко, само че показателно изявление.

Петров прикани да се обърне внимание на един от най-истинските носители на просвета - държавните симфонични оркестри, и да им се помогне с аргумента, че заплащането там е повече от мизерно. Той означи, че българските медии не би трябвало да бъдат задължавани, а подтиквани да демонстрират повече българско културно наличие и това би трябвало да се случи преди всичко с българския фолклор.

Разговорите за бранш " Култура " започнаха с показване на целите в стратегиите на четирите партии. Първи своя проект за ръководство в културата показаха от " Демократична България ".

" Отделните креативен специалности водят война за своите секторни ползи, дребните обитаеми места са културни пустини. Образователната културна политика съвсем липсва, културната политика към българите в чужбина е в зародишна форма ", такава бе картината, обрисувана от преподавателя в Софийския университет Александър Кьосев. Той уточни, че в " Демократична България " са оформили целите си в няколко категории - средносрочни и незабавни ограничения, образованието и културата да си партнират, съответни ограничения в обстановката на пандемия, блъснала най-тежко бранш " Култура ". Средносрочните ограничения показа музикантът Васил Гюров.

" Първата стъпка е основаване на Национална тактика за културата. След това е значимо и хармонизиране на нормативната база. Важни са акцентите върху специфични закони за всички културни браншове, нови закони за отбрана на артистите, които да подсигуряват правата и обществения им статут. Необходимо е инспектиране на Закона за радиото и малкия екран и Закона за културното завещание. 1.5 % от брутния вътрешен артикул би трябвало да отиде за просвета през разнообразни механизми и в този смисъл би трябвало да се съсредоточим върху опциите за привличане на средства от меценати, донори, доходи от хазарта и културните промишлености ", сподели Гюров. Той акцентира, че е значимо увеличението на експертния състав на Министерство на културата, дигитализацията, както и основаване на Единна платформа за културни събития.

Друг акцент в целите на " Демократична България " е децентрализация на фонд " Култура " с разкриването на 6 районни и 29 регионални центъра,подпомагащи създатели и публики. Важни в дълготраен проект са и акцентите - основаване на работни групи по секторни тактики, тактика за културна дипломация, културни тактики за българската диаспора, тактика за културни компетентности, тактики за просвета и обучение, тактика за културен туризъм.

Гюров бе безапелационен, че е извънредно значимо да се внимава, когато се приказва за самоиздръжка на културните институции: " шеговито бих споделил, че би трябвало да се приложат леви ограничения за десни цели! Важно е да се поставя повече грижа за културата ".

Хубаво е да внимаваме и да имам еспециално отношение на области като образованието и културата. и когато приказваме за самоиздръжка, че би трябвало да се приложат леви ограничения за десни цели. Трябва да има повече грижа за ресора.

Той добави, че страната би трябвало да продължи да се грижи за мрежата от културни институции, които действат в България, тъй като " има сполучливи модели на театри, и на други форми, само че има и такива, където, в случай че страната не постави грижа, нямат късмет ". Затова е извънредно значимо да се подтиква меценатството, дарителството, както и действителните отчисления от приходите от хазарт.

" Над 4 % от брутния вътрешен артикул е от просвета ", приключи Гюров, който уточни и че е извънредно значимата грижа на 4000-те читалища в България.

Спешните ограничения в бранш " Култура " очерта Бонка Василева: Актуализация за ограниченията, инструментите и средствата в поддръжка на българската просвета в пандемия, основаване на специфичен фонд за помощ на самоосигуряващи се актьори и организации, които да запазят експертните си екипи. Втората нажна точка бе основаването на работна група за работа по 10-годишната тактика за просвета, тъй като точно стратегическият проект е значим. Този документ би трябвало да обвърже няколко държавни управления напред. Трябва да бъде обект на публичен консенсус.

Следващата точка бе нарастване на бюджета за просвета до 1 % от Брутният вътрешен продукт и създаване на система от различни източници. Това обаче да е обвързано с реформиране на културните институти. Акцент в краткосрочната стратегия на Демократична България бе и дигитализацията, освен това синхронизирана с процесите и в другите браншове в България - като част от електронното държавно управление, като ключ за спасяването на културното завещание.

" Временна комисия по декриминализация на българската просвета, следствие на закононарушения и злоупотреби. Знам, че звучи извънредно, само че би трябвало да си извадим главата от пясъка, тъй като цели браншове от десетки години са харизани на избрани незаконни обединения. Археологията е една от тези области. Там не се оправяме по никакъв метод и последните събития към една персона и неговата частна сбирка, го потвърждава. Не единствено, че не сме се справили, само че имаше опит страната да узакони иманярството посредством тази сбирка. Видя се и в Европа. Трябва да се оправим поради нашите деца и бъдещето на България. Този бранш в културата ни ще носи позитиви, ще генерира средства, ще генерира и културен туризъм ", уточни Василева и сподели, че от 10 години непрекъснато гърмят кавги във връзка с унищожено културно завещание.

В бърз порядък съгласно Демократична България Фонд " Култура " и НИНКН би трябвало да бъдат извадени от Министерство на културата и да бъдат превърнати в транспарантни обществени организации. И за двете институции е значимо да усилят потенциала и експертността си.

Важно съгласно Демократична България е и въвеждането на ваучерите за просвета, които могат да основат и възпитат млади публики.

" Културата би трябвало да бъде чиста и качествена витална среда. Борим се за човешки капитал, които има културно качество. И този човешки капитал, е нашето бъдеще ", заключи тезите на Демократична България Александър Кьосев.

Програмата на Има Такъв Народ показа оперният артист и ученик на АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев " Георги Султанов.

" Програмата за просвета на нашата партия е инспирирана от презумцията за единение на бранша. Разделили сме я в три огромни тематики - администрация и кадрова политика, художествено-творчески цели, финанси и закони ", сподели той.

В платформата " Администрация и кадрова политика " той очерта няколко значими стъпки: Изготвяне на неснижими кадрови минимуми в културните институти за гарантиране на пълноценната работа в тях; Облекчаване на процедурата за издаване на работни визи на актьори от чужбина за разрешаване на сериозния кадрови проблем с главен приоритет са бесарабските българи и всички етнически групи с българско самосъзнание; Създаване на експертна група в областта на запазване на културното завещание за проучване на паметниците на културата, нуждаещи се от незабавна реституция, консервация и социолизация; Сключване на междуинституционални и сред контракти за партньорство, откриване на осведомително бюро за съгласуване на културната политика; Изготвяне на единна база данни за положението на българската просвета ; Експертен екип за финансов надзор по стратегии за извънбюджетно финансиране към МФ; Създаване на районни публични препоръки за развиване на културата и районни представителства на НИНКН; Регистър на свободните актьори и частните оранизации. Да има механизми, които да подсигуряват финансова поддръжка от МК; Стажантски стратегии, които да оказват помощ за основаването на нови фрагменти.

В раздела " Художествено-творчески цели " бяха посочени: Регионална и жанрова категоризация на културните институти в свнератат на музикалните и театралните изкуства и читалищата и откриване на нови; Създаване на културна стратегия обвързвана със обществената и просветителна функция; Разкриване на нови пространства за просвета в годни държавни материални бази; Повишаване на ролята на читалищата, като неповторими институции вписани в ЮНЕСКО; Национална тактика за развиването на културата на България в чужбина с присъединяване на интернационалните конгреси и копродукции; Изготвяне на стратегия за интернационален културен обмен; Повишавнане на ролята на БКИ в чужбина и разпространение на достиженията българската култура; Национален културен календар тъй че локалните и държавните начинания, които да не бъдат в борба..

В раздела " Финанси и закони " Пламен Николов очерта няколко основни хрумвания: Създаване на Закон за старите столици - да помислим за статута на тези градове и е да имат обособен бюджет; Закон за Авторското право и сродните му права, обособен закон за цифровото наличие на авторските права; Изработване на нов закон за меценатството и за дарителство; Нова методика за използване на закона за културното наследство; Приемане на ремонти и допълнения за избора на шефове и управление на НФК; Прехвърляне на материални активи от Военното министерство към МК - в тази ситуация постройките на ДНА, за разкриване на нови пространства за култура; Създаване на стратегия за районна културна политика взаимно с общинските институти; Определяне на съотношението на минимална работна заплата в сектора; Класификатор на специалностите в областта на културата; Определяне на минимални цени на входните такси при посещаване на културни мероприятия по райони, съгласно националния регистър; Пререгистрация на частните сбирки от творби на изкуството и археологически артефакти. Фиксиране на минимална работна заплата в сектора и делегиран бюджет за дейности; Регулиране % на дотациите за активност, тъй че да подсигурява качество. Има Такъв Народ считат, че е належащо да бъде преразгледан Законът за филмовата промишленост, както и този за радиото и малкия екран.

По отношение на социализацията на културата концепцията на Има Такъв Народ е въвеждането на наложителен културен календар за всяко учебно заведение, който да е част от образователната стратегия. Разходите да се поемат от МОН. Да има задоволителен брой концерти, изложения, опера, спектакъл, визити на музеи.

Александър Симов от Българска социалистическа партия също акцентира, че е значимо в най-кратки периоди да бъде основана Национална културна тактика до края на февруари - средата на март. По думите му е належащо да бъдат въведени законови минимуми за представянето на българска продукция в медиите и това да бъде подтиквано. Той също поддържа концепцията за просвета и той да обхване и младежи след пълноправие.

Основен акцент в изказванията на всички участници от Българска социалистическа партия бе написването на Закон за отбрана и приложимост на българския език, осъвременяването на Закона за културното завещание, създаванео на Закон за театралните изкуства, Закон за меценатството. Разработване на правна опция приходите на държавните културни институти да остават при тях. На читалищните служащи да им бъдат вдигнати заплатите. Да остане 9 % Данък добавена стойност за книгата. Развитие на културна дипломация, одобрение на конвенцията за културното завещание на Организация на обединените нации. Издателят Боян Ангелов добави, че 1.5% от БВТ би трябвало да се отделя за бранша и акцентира, че е значимо да се работи и във връзка с авторските права.

Иван Гранитски прикани да бъдат отделени заложените съгласно закон средства от 8 млн. лв. за закупуване на нови книги за библиотеките в България и за поддръжка на креативните съюзи.

Експертите на " Продължаваме Промяната " се солидаризираха с множеството от консенсусните тези на участниците в полемиката: " Подкрепяме най-малко 1 % от Брутният вътрешен продукт. Първа стъпка за програмата в секторае Национална тактика за просвета, само че тя е незабавна. От нея потеглят всички последващи политики. Трябва да има необятно публично разискване. Трябва да бъде ясна методиката за нейното написване. Трябва да бъде изменен Устройственият устав, с цел да се отворят и да са по-прозрачни като методика на работа.
Дигитализацията е общ приоритет. Сценичните изкуства би трябвало да имат обезпечен фонд работна заплата. Субсидирането би трябвало да продължи като покрепа от страната. Важен миг е премахването на корупцията. В момента се избират шефове, които не могат да бъдат следени. Дали съблюдават периодите, които са заложили в стратегиите си? Недопустимо е да няма мандатност и е значимо да има непрекъснат надзор. Дигитализацията може да помогне за това. Задължителна препоръка всяка година е нужна ". Това разгласи Тодор Мечкарски.

Той акцентира, че и в целите на Политическа партия е основаването на копродукции, фонд за подкрепи подвижност на трупи, оркестри, 9 % Данък добавена стойност за книгите, само че и да се измисли механизъм това да се усети и в цените за крайните купувачи. Важно е да се поддържат изданията за просвета, увеличение на приходите. Въпросът е по какъв начин да бъде регламентирано и да е заслужено. Програмите по изкуства в общообразователните учебни заведения да се развиват извънкласни действия. Трябва да се насърчават любителските действия. Сътрудничество сред академиите по изкуствата и учебните заведения. Българските културни институти да бъдат брандирани общо. Да бъде основан Регистър на свободните актьори и да им бъде подсигурен достъп до свободни подиуми.

Нотка песимизъм за поставените задания и периоди постави актуалният заместник-министър на културата Весела Кондакова, която участваше в разискванията като част от групата на " Продължаваме Промяната ".

" Едва ли ще са задоволителни два-три месеца, само че е значимо първо да стане Националната тактика. Първо би трябвало одобрени специалисти с неоспорим престиж да изработят макрорамката на тактиката ", сподели тя и добави, че към този момент няма по какъв начин да се мисли за бранша изолирано, тъй като България е част от общи европейски стратегии и процеси.

" Всички организации би трябвало да имат достъп до източници за финансиране. Това ще докара по натурален път до грижа за инфраструктурата. Ако останалите структури - други министерства, фондове, припознаят като сътрудници културните организации и отворят за тях финансиращите си стратегии, може да се окаже, че в бранш просвета ще има доста повече от 1.5 % финансиране. Трябва да бъдем гъвкави и е въпрос на по-добър мениджмънт. Да създадем бранша по-привлекателен ", сподели още Кондакова и акцентира, че не законодателството е казусът, а глобите и неговото използване.

" Важно е да мислим за разпространение на българския културен артикул. Трябва да подсигуряваме достъп както на българско, по този начин и на европейско културно наличие. Нужни са доста промени - да вземем за пример синхронизацията на ЗКН и Закона за обществени финанси, които си опонират ", сподели още тя. Кондакова бе безапелационна, че Министерство на културата би трябвало да има водеща роля в това да следи за качеството на продукцията, предлагана от театралните изкуства, само че в това време да няма по какъв начин да има свръхрегулация в читалищата, тъй като те се дотират от страната единствено в частта библиотеки