Икономиката губи повече от оспорване на екопроцедури, отколкото от бедствия
Отложените вложения заради оборване на процедури по запазване на околната среда за интервала 2007-2017 година общо възлизат на над 6 милиарда лева Това стана ясно от проучване на KC 2 ЕООД, показано на конференция в Българска телеграфна агенция.
Изследването е извършено по поръчка на Министерство на околната среда и водите. Използвани са данни от Национален статистически институт за общите разноски за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предопределение за интервала 2010-2013 година
" Сметнали сме изгубените каузи, проучваме съответни проблеми, контракти и планове, придобили гражданственост, както и спрени планове, които обгръщат към 5% от общите загуби ", съобщи икономистът Красен Станчев.
Казусите са свързани най-вече с Черноморието, Витоша, народен парк " Пирин " и няколко забавяния по други процедури като при решението на Народно събрание за изследване на нов пазар за рандеман на природен газ в " Генерал Тошево " и " Брезник ".
Само поради забавено строителство за интервал от 5 години загубите на гориво при престой в запушване в сектора " Бургас-Слънчев бряг " се правят оценка на над 22 млн. лева годишно.
" За 11 години загубата от сходни отлагания е към милион дневно. Пропуснатите изгоди единствено при две години и половина са над милиард лв. ", уточни Станчев. Има загуби, които са свързани с цена на осъществени права на благосъстоятелност, тъй като законните притежатели са били лимитирани със закон или поради включване на територия в обсега на стратегия " Натура ", изясни той.
Над 22 000 са изгубените работни места при закъснение от две години и половина, посочи Станчев.
Загубите за популацията се отнасят до неосъществено ползване, фискални резултати, частното обезпечаване, пропуснати изгоди от вложителите, като тези данни не включват закупена земя, която по-късно се оказва част от предпазена територия. В планинските предпазени територии загубите са по-малко - към 140 млн.
По екологично законодателство делата са към 60 000 годишно. След 2013 година тези каузи се усилват с към 3-4 пъти. " Законодателството в България подхожда на ръководството на публични запаси ", съобщи Станчев.
Референдумите, съгласно него, оспорват нещо, което е закрепено в член 18 от Конституцията на Република България и са доста особени проблеми, като този в Крумовград, където през 2011 година се стигна до локален референдум за бъдещето на златодобива. Исканията на протестиращите бяха за анулация на държавното решение да даде концесията за създаване на находището край града.
В Нови Пазар правосъдното решение не разрешава изследването на подземните глъбини.
Загубите за българската стопанска система заради естествени бедствия или спешни събития за 10 години са към милиард и 800 млн. лв., пресмятат от KC 2 ЕООД.
" Самите ние доста повече си пречим, в сравнение с ни пречи природата да се развиваме ", разяснява Чобанов.
Красен Станчев изясни, че в последните години следим понижаване на замърсителите на въздуха, на тежките метали спрямо 90-те години, водите са с по-добро качество, увеличени са горските площи, а единствено в Пирин горите са с 30 пъти повече спрямо последните десетилетия. 35% от територията на страната има статут на предпазена територия, до момента в който през 1995 година тя е била едвам 5%, увери икономистът.
" Има единствено две страни с повече предпазени територии от България - Хърватия и Словения. 70% планински територии има Словения с към 200 лифта, а множеството ски зони са в непосредствена непосредственост до предпазена зона ", добави той.
В проучването не се регистрират данни за декларирани капиталови планове, както и неприятно обмисляне на вложения и неточности на вложителя. /news.bg
Изследването е извършено по поръчка на Министерство на околната среда и водите. Използвани са данни от Национален статистически институт за общите разноски за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предопределение за интервала 2010-2013 година
" Сметнали сме изгубените каузи, проучваме съответни проблеми, контракти и планове, придобили гражданственост, както и спрени планове, които обгръщат към 5% от общите загуби ", съобщи икономистът Красен Станчев.
Казусите са свързани най-вече с Черноморието, Витоша, народен парк " Пирин " и няколко забавяния по други процедури като при решението на Народно събрание за изследване на нов пазар за рандеман на природен газ в " Генерал Тошево " и " Брезник ".
Само поради забавено строителство за интервал от 5 години загубите на гориво при престой в запушване в сектора " Бургас-Слънчев бряг " се правят оценка на над 22 млн. лева годишно.
" За 11 години загубата от сходни отлагания е към милион дневно. Пропуснатите изгоди единствено при две години и половина са над милиард лв. ", уточни Станчев. Има загуби, които са свързани с цена на осъществени права на благосъстоятелност, тъй като законните притежатели са били лимитирани със закон или поради включване на територия в обсега на стратегия " Натура ", изясни той.
Над 22 000 са изгубените работни места при закъснение от две години и половина, посочи Станчев.
Загубите за популацията се отнасят до неосъществено ползване, фискални резултати, частното обезпечаване, пропуснати изгоди от вложителите, като тези данни не включват закупена земя, която по-късно се оказва част от предпазена територия. В планинските предпазени територии загубите са по-малко - към 140 млн.
По екологично законодателство делата са към 60 000 годишно. След 2013 година тези каузи се усилват с към 3-4 пъти. " Законодателството в България подхожда на ръководството на публични запаси ", съобщи Станчев.
Референдумите, съгласно него, оспорват нещо, което е закрепено в член 18 от Конституцията на Република България и са доста особени проблеми, като този в Крумовград, където през 2011 година се стигна до локален референдум за бъдещето на златодобива. Исканията на протестиращите бяха за анулация на държавното решение да даде концесията за създаване на находището край града.
В Нови Пазар правосъдното решение не разрешава изследването на подземните глъбини.
Загубите за българската стопанска система заради естествени бедствия или спешни събития за 10 години са към милиард и 800 млн. лв., пресмятат от KC 2 ЕООД.
" Самите ние доста повече си пречим, в сравнение с ни пречи природата да се развиваме ", разяснява Чобанов.
Красен Станчев изясни, че в последните години следим понижаване на замърсителите на въздуха, на тежките метали спрямо 90-те години, водите са с по-добро качество, увеличени са горските площи, а единствено в Пирин горите са с 30 пъти повече спрямо последните десетилетия. 35% от територията на страната има статут на предпазена територия, до момента в който през 1995 година тя е била едвам 5%, увери икономистът.
" Има единствено две страни с повече предпазени територии от България - Хърватия и Словения. 70% планински територии има Словения с към 200 лифта, а множеството ски зони са в непосредствена непосредственост до предпазена зона ", добави той.
В проучването не се регистрират данни за декларирани капиталови планове, както и неприятно обмисляне на вложения и неточности на вложителя. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ