Заблудата, че ме притежаваш…
Откъс от „ Винаги “ на Добромир Банев.
„ Ти постоянно ще се връщаш при мен . В минутите на горест ще пиеш вино и всяка глътка ще ти припомня по една моя милувка. Невъзможно е да ме забравиш, тъй като съм бил част от теб. По тази причина ще остана в теб.
Винаги.
Когато клепачите ти натежават, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно . Не че желая да е по този начин. Просто е по този начин.
Винаги.
Във всяка риза, която се люлее напразно, ще разпознаваш моята риза и ще ти се желае да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам .
Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го желая.
Винаги .
Но единствено ще наподобява, че съм до теб. Ще искаш да съм твой, до момента в който дефинитивно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и в този момент ми е приятна. Но съм убеден, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го поисквам. Просто по този начин става .
Винаги. Винаги. Винаги. “
Добромир Банев , „ Винаги “
