Откъде идват копнежите? Всеки навик има повърхностно ниво и по-дълбока,

Откъде идват копнежите?

Всеки табиет има незадълбочено равнище и по-дълбока, скрита мотивация. Често изпитвам блян, който звучи по следния метод: „ Искам да хапвам тако “. Ако ме попитате за какво желая да хапвам тако, аз няма да ви отговоря: „ Защото би трябвало да хапвам, с цел да не умра “. Обаче истината е, че някъде надълбоко вътре в мен аз съм стимулиран да хапвам тако, тъй като би трябвало да хапвам, с цел да не умра. Дълбоко скритият претекст е да намеря храна и вода, въпреки че копнежът ми е за тако.

Някои от тези скрити претекстове са:

Запасяване с сила
Намери храна и вода
Намери си обич и се развъди
Свържи се и се сприятели с другите
Спечели обществено самопризнание и утвърждение
Намали несигурността
Постигни състояние и авторитет

Копнежът е характерна демонстрация на надълбоко прикрит претекст. Мозъкът ви не е роден с готовност да пушите цигари или да проверявате непрестанно Инстаграм, или да играете видеоигри. На по-дълбоко равнище вие просто желаете да намалите несигурността и да прекратите тревогата, да спечелите обществено самопризнание и утвърждение или да повишите обществения си статус. Погледнете съвсем всеки артикул, който оформя привички, и ще видите, че той не основава някаква нова мотивация, а по-скоро се придържа към скритите претекстове на човешката природа.

Намери обич и се развъди = ползвай Тиндър
Свържи се и се сприятели с другите = отвори Facebook
Спечели обществено самопризнание и утвърждение = поствай в Инстаграм
Намали несигурността = търси в Google
Постигни състояние и авторитет = играй видеоигри

Вашите привички са модерно угаждане на антични стремежи. Нови версии на остарели пороци. Скритите претекстове зад човешкото държание си остават постоянно едни и същи. Специфичните привички, които правим, се разграничават, основани на другите исторически интервали.

Има доста и разнообразни способи да се обърнем към еднакъв прикрит претекст. Един човек може да се научи да понижава напрежението, като пуши цигара. Друг се научава да потиска тревогата си, като излезе да бяга. Не е наложително вашите сегашни привички да са най-хубавият метод да решите проблем. Те са просто способи, които се научавате да прилагате. Веднъж свързали решението с казуса, който би трябвало да решите, вие непрестанно ще се връщате към него.

Навиците са единствено асоциации. Тези асоциации дефинират дали си коства да повтаряме един табиет, или не. Вашият мозък непрестанно събира информация и отбелязва знаци в околната среда. Всеки път, когато видите знак, мозъкът ви незабавно проиграва симулация и ви предсказва какво ще извършите в идващия миг.

Знак: Забелязвате, че печката е гореща.

Предсказание: Ако я пипна, ще се опаря, по тази причина би трябвало да заобикалям да я докосвам.

Всичко това става за милисекунди, само че играе основна роля в навиците ви, тъй като всеки табиет е предхождан от предсказване. Предсказанията ви за околния свят дефинират по какъв начин да постъпите в границите на този свят. Животът наподобява импровизиран, само че в действителност е предсказуем. Вие непрестанно предсказвате какво ще се случи в идващия миг. По през целия ден се пробвате да предскажете с най-голяма акуратност идващото си деяние в дадена обстановка.

Нашето държание мощно зависи от метода, по който интерпретираме сполетелите ни събития, само че не наложително от обективната действителност на самите събития. Двама души могат да гледат една и съща цигара и единият да почувства потребност да пуши, до момента в който другият да е погнусен от миризмата. Един и същи знак може да задейства и потребен, и нездравословен табиет. Причината за вашия табиет в действителност е предсказанието, което го предшества. Тези предсказания водят до усеща, което е характерен метод, по който описваме копнеж – възприятие, предпочитание и повод. Чувствата и страстите трансформират знаците, които виждаме, и предсказанията, които трансформираме в използвани сигнали. Те ни оказват помощ да разбираем какво в действителност усещаме. Например, без значение дали си давате сметка или не, вие забелязвате дали сега ви е студено, или не. Ако температурата падне с един градус, вие най-вероятно няма да извършите нищо. Обаче в случай че падне с 10 градуса, ще станете и ще се облечете. Чувстването на студа е сигнал, който ви подтиква към деяние. Вие сте долавяли знаците от самото начало, само че предприемате деяние чак когато предскажете, че ще ви е по-добре, в случай че измененията положението си.

Копнежът е сигнал, че нещо липсва. Това е желанието да измененията вътрешния си статус. Когато температурата пада, сред това, което тялото ви усеща сега, и това, което желае да почувства, има празнота. Именно тази празнота сред настоящето ви положение и мечтаното такова ви кара да предприемете деяние.

Желанието е разликата сред това къде сте в този момент и къде желаете да бъдете в бъдеще. Дори и най-незначителната постъпка съдържа лек колорит на мотивация – да се почувстваме по-различно от сегашния миг. Ако непрестанно ядете или пушите, или се ровите в обществените мрежи, това, което в действителност желаете, не е чипс, цигара или букет от лайкове. Истинското ви предпочитание е да се почувствате друго.

Нашите усеща ни подсказват дали да останем в настоящето си положение, или да го променим. Тласкат ни в една или друга посока. Помагат ни да изберем най-хубавия метод. Невролозите са разкрили, че когато страстите и възприятията са в различие, губим способността си да вземаме решения. Не получаваме никакъв сигнал към какво да се стремим и какво да отбягваме. Както споделя неврологът Антонио Дамасио, „ Именно страстта ви разрешава да маркирате нещата като положителни, неприятни или неутрални “.

От: „ Атомни привички “, Джеймс Клиър, превод Огнян Алтънчев, ИК Хермес
Снимка: James Clear