Внезапно почина народният лечител Емил Елмазов
Отиде си фамозният билкар и врач доктор Емил Елмазов. Той е един от най-сериозните и задълбочени откриватели на билките и лечебните растения, основател на естествения резерват Билкария в Габровския балкан.
Емил Елмазов бе също публицист и стихотворец, а в региона на медицината - прочут ирисолог.
През годините е оказал помощ на хиляди хора с разнообразни болежки посредством билки и нетрадиционни способи за лекуване.
Новината за гибелта му оповестиха негови другари и в обществените мрежи. Десетки българи споделиха във Facebook своята обич към лечителя и разказваха истории за излекуване, свързани с него.
Според близки на лечителя той си е отишъл от инфаркт.
Ето какво написа оракулски Емил Елмазов на Еньовден, малко преди гибелта си:
"Много индивиди през днешния ден страдат от неосъзнавана горест, чиито извор са апокалиптични внушения. Често светът се разпада в доста съзнания и от неприятни интуиции. Духовната среда ги усилва.
Дори нещо хубаво да се случва край теб настървените към нещастия малките екрани ще те завлечен далеко да ти покажат злополука, ликвидиране, злополучие, грабежи на елитите, премеждия на бедните, пожари от безумство...
Хартиените издания им пригласят под претекст, че единствено чрез подклаждането на страха смогват да притеглят читатели и така да се устоят финансово...Тук парите и разрухата се срещат, с цел да обединят силите си в работа на Антихриста.
На физическо равнище това непрекъснато преглъщано, незабележимо извън страдалчество, може да стартира със зъбобол. Много зъбобол има през днешния ден по света. Колкото повече зъболекари, толкоз повече зъботракане на душите.
И от ден на ден развалени зъби в устата на човечеството. Иска ни се да захапем страданието на света, да захапем и да стиснем. Възпитани сме в великодушие, а в близост се случва противоположното. Нагло и ежедневно.
И от небето се сипе тази неправда, и по земята се шири. Виновникът не е напълно явен, той остава за в този момент без облик. Стискаме зъби в съня си, само че орехът е костелив. Борбата в просторите на подсъзнанието приключва с контузия, може и с паническо разстройство, а на физическо равнище стартира с кариес, кървене на венците, разлюляване на зъби, гангрена – все прояви на персоналното физическо изтощение.
За наслада има Бог, ще рече има и лек против тази болежка, и той е в разтварящия, разнасящия подтик на лечебната зеленика (Vinca minor).
Откъсваме десетина от сините цветче на зелениката, като авансово сме поставили бели памучни ръкавици. Слагаме ги в една чаша изворна вода и ги предоставяме на слънцето най-малко четири часа. То си знае работата, стига да е Еньовденско.
Най-правилното време за приготвянето на зелениковия обезболител е от седмия ден преди 24 юни до седмия ден след тази дата. След четвъртия час прецеждаме течността и я прехвърляме в мрачно стъкло. Върху него залепваме етикет, изписан собственоръчно на глаголица: УПОВАНИЕ.
Приемаме от УПОВАНИЕТО по седем капки, разтворени във вода, заран и вечер преди хранене.
Още след втория-третия банкет е допустимо да ни заболи цялото тяло. Това трае десетина минути, до половин час. Лекарствена реакция, доказателство, че духът на зелениката е към този момент в нас и работи...
Първо ни отболяват зъбите и всяка телесна болежка потегля да излиза. До седмица-две остават единствено следи от нея. Може и по-бързо.
Запишете, запомнете, предавайте нататък през поколенията. На този свят безвредните обезболители се броят на пръсти. Химическите аналгетици, с които в този момент успокояваме болката, са убиващи токсини.
Но...но...но...! Когато предизвикваме някому болежка, физическа или душевна, лечебна зеленика (другото ѝ име е зим-зелен), отдръпва от нас благотворното си влияние. Растенията знаят всичко за хората.
Ще рече, не минава ли болката след вярното подготвяне и използване на "Упованието ", би трябвало да мислим дали непрекъснато не предизвикваме някому същото. Всичко във Вселената е обвързвано, всичко се оповестява.
Душите си отиват от този свят и се връщат и никой не може да бъде сигурен дали нараненият от думите, от ръцете или оръжието му не е бил в миналото, доста от дълго време, негов родител или негово дете!
Ако ЗЕЛЕНИКАТА успокоява болката ви, в Зеления свят на растенията вие сте „ записан “ като „ добър човек “, заслужен за помощ и милуване, нещо като сегашен БОГОмил.
Винаги, когато описвам за зелениката, си мисля какъв брой е милостива природата към нас. Къде ли го няма този зим-зелен: в гората, в двора, дори в града под балкона ви.
Той знае какъв брой болки вървят по хората и все по не се пести да се появи на всички места. Неговите събратя, растенията от същото семейство, се срещат тук-таме, само че не се трудят изключително да се разстилат върху лицето на Земята. Такава е значи потребността от тях. "
Емил Елмазов бе също публицист и стихотворец, а в региона на медицината - прочут ирисолог.
През годините е оказал помощ на хиляди хора с разнообразни болежки посредством билки и нетрадиционни способи за лекуване.
Новината за гибелта му оповестиха негови другари и в обществените мрежи. Десетки българи споделиха във Facebook своята обич към лечителя и разказваха истории за излекуване, свързани с него.
Според близки на лечителя той си е отишъл от инфаркт.
Ето какво написа оракулски Емил Елмазов на Еньовден, малко преди гибелта си:
"Много индивиди през днешния ден страдат от неосъзнавана горест, чиито извор са апокалиптични внушения. Често светът се разпада в доста съзнания и от неприятни интуиции. Духовната среда ги усилва.
Дори нещо хубаво да се случва край теб настървените към нещастия малките екрани ще те завлечен далеко да ти покажат злополука, ликвидиране, злополучие, грабежи на елитите, премеждия на бедните, пожари от безумство...
Хартиените издания им пригласят под претекст, че единствено чрез подклаждането на страха смогват да притеглят читатели и така да се устоят финансово...Тук парите и разрухата се срещат, с цел да обединят силите си в работа на Антихриста.
На физическо равнище това непрекъснато преглъщано, незабележимо извън страдалчество, може да стартира със зъбобол. Много зъбобол има през днешния ден по света. Колкото повече зъболекари, толкоз повече зъботракане на душите.
И от ден на ден развалени зъби в устата на човечеството. Иска ни се да захапем страданието на света, да захапем и да стиснем. Възпитани сме в великодушие, а в близост се случва противоположното. Нагло и ежедневно.
И от небето се сипе тази неправда, и по земята се шири. Виновникът не е напълно явен, той остава за в този момент без облик. Стискаме зъби в съня си, само че орехът е костелив. Борбата в просторите на подсъзнанието приключва с контузия, може и с паническо разстройство, а на физическо равнище стартира с кариес, кървене на венците, разлюляване на зъби, гангрена – все прояви на персоналното физическо изтощение.
За наслада има Бог, ще рече има и лек против тази болежка, и той е в разтварящия, разнасящия подтик на лечебната зеленика (Vinca minor).
Откъсваме десетина от сините цветче на зелениката, като авансово сме поставили бели памучни ръкавици. Слагаме ги в една чаша изворна вода и ги предоставяме на слънцето най-малко четири часа. То си знае работата, стига да е Еньовденско.
Най-правилното време за приготвянето на зелениковия обезболител е от седмия ден преди 24 юни до седмия ден след тази дата. След четвъртия час прецеждаме течността и я прехвърляме в мрачно стъкло. Върху него залепваме етикет, изписан собственоръчно на глаголица: УПОВАНИЕ.
Приемаме от УПОВАНИЕТО по седем капки, разтворени във вода, заран и вечер преди хранене.
Още след втория-третия банкет е допустимо да ни заболи цялото тяло. Това трае десетина минути, до половин час. Лекарствена реакция, доказателство, че духът на зелениката е към този момент в нас и работи...
Първо ни отболяват зъбите и всяка телесна болежка потегля да излиза. До седмица-две остават единствено следи от нея. Може и по-бързо.
Запишете, запомнете, предавайте нататък през поколенията. На този свят безвредните обезболители се броят на пръсти. Химическите аналгетици, с които в този момент успокояваме болката, са убиващи токсини.
Но...но...но...! Когато предизвикваме някому болежка, физическа или душевна, лечебна зеленика (другото ѝ име е зим-зелен), отдръпва от нас благотворното си влияние. Растенията знаят всичко за хората.
Ще рече, не минава ли болката след вярното подготвяне и използване на "Упованието ", би трябвало да мислим дали непрекъснато не предизвикваме някому същото. Всичко във Вселената е обвързвано, всичко се оповестява.
Душите си отиват от този свят и се връщат и никой не може да бъде сигурен дали нараненият от думите, от ръцете или оръжието му не е бил в миналото, доста от дълго време, негов родител или негово дете!
Ако ЗЕЛЕНИКАТА успокоява болката ви, в Зеления свят на растенията вие сте „ записан “ като „ добър човек “, заслужен за помощ и милуване, нещо като сегашен БОГОмил.
Винаги, когато описвам за зелениката, си мисля какъв брой е милостива природата към нас. Къде ли го няма този зим-зелен: в гората, в двора, дори в града под балкона ви.
Той знае какъв брой болки вървят по хората и все по не се пести да се появи на всички места. Неговите събратя, растенията от същото семейство, се срещат тук-таме, само че не се трудят изключително да се разстилат върху лицето на Земята. Такава е значи потребността от тях. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ