Отдавна не бях говорила толкова дълго с Георги Първанов.Първото ми

Отдавна не бях говорила толкоз дълго с Георги Първанов.

Първото ми изявление с него бе в нощта на 24 декември 1996 година, когато бе определен за водач на Българска социалистическа партия и когато ми сподели: " Трябва да сложим завършек на взаимното оклеветяване ". Не се случи.

Плодовете на това оклеветяване берем и през днешния ден.

Целят преход мина пред очите ни.

Десет години той бе на върха на страната - с неговия автограф се взеха стратегически решения за страната, зад тила му са трагични мигове от най-новата ни история, в които той постоянно се опитваше да продуцира единодушие, постоянно имаше директен контакт с политическите водачи, постоянно имаше мост, по който да мине даже в най-тежките дни на политическо опълчване.

Първанов имаше едно несъмнено качество - можеше да събира.

Това през днешния ден липсва. Няма кой да събере разрушената политическа класа и да продуцира единодушие в името на народа и страната.

Ето акценти от диалога ни в този момент:

- Днес водачеството се схваща като средство за търсене на реванш, като метод да смачкаш или унижиш съперника си.

- Преговорите за държавно управление не могат да минат без Борисов.

- Ако не се осъществя първият мандтат, автоматически ще отпадне и вторият.

- Всички би трябвало да се готвят - да преглътнат, каквото има за преглъщане, и да се осъществя третият мандат - към този момент свалили съмнения и обвинявания към първите две политически сили.

- Коалиционната просвета е нещо, което се образува с години. Коалиция от през днешния ден за на следващия ден е съмнителна, да не кажа обречена.

 

- Поведението на Кирил Петков в политиката е неприемливо, непристойно и дори хулиганско.

- Лидерите на парламентарните партии би трябвало да се вземат в ръце и те да решат въпроса с ръководството на страната.

- Нелепо е една партия да слага като изискване отстраняването на водача на друга партия, с цел да води договаряния с нея.

- През 2005-а обединението се случи, тъй като имахме разсъдъка и преобладаващото съгласие на царя и на Ахмед Доган.

- Днес трябваше да се осмисли истината – че систематичните партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една ръководеща коалиция.

- Тезата да вършим евроатлантическо държавно управление, е измислена.

- Беше неточност основаването на така наречен контактната група, препоръчана от ГЕРБ.

- Политическата система е пред срутване, належащо е незабавно излекуване на партиите.

- Не виждам по какъв начин ще се събере болшинство за президентска република - това е прелом в Конституцията.

- За изгоненените и изключените от Българска социалистическа партия би трябвало да се откри внимателен метод да се върнат още веднъж в партията.

- Тези, които най-вече надуват фанфарите за изпращане на бойци, няма да отидат те или да изпратят децата си.

- Ние може морално да поддържаме Украйна, само че нито стъпка повече от това, което до момента сме създали!

- Какво е това - ще депутинизираме? Кого?

- Аз съм за това - да се съчетаят съчетаят машинното и хартиеното гласоподаване

- Оставете Гешев да работи!

- Управление посредством оптимално единодушие е формулата, която съм предложил от началото на прехода. Това е формулата на триумфа и през днешния ден.

 

 

-  Г-н президент, не сме се виждали от дълго време. Издадохте новата си книга „ Пътуване към паметта ” - доста забавно политическо четиво, дава отговори на редица въпроси, които ни вълнуват и през днешния ден. Активен участник сте в политическия развой в последните 3--40 години, в този момент наблюдавахте откриването на 48-ото Народно заседание и необичайния избор на Вежди Рашидов за негов ръководител, разгласен като избавление на парламентаризма. Какво видяхте в тези 3-4 дни от началото на новия парламент?
- Видяхме всички най-грозни неща, които може да роди един парламент и то във връзка, по който това не би трябвало да се случва. Обикновено изборът на ръководител е, в случай че не рутинно деяние, то най-малко най-безболезненото, най-предизвестеното. Разбира се, в този момент има пояснение и в това, че Народното събрание е много цветен и като брой групи, и като политическа ориентировка. И все пак, аргументите за това, че депутатите влязоха в задънена улица, не са идейните разлики, а персоналната нетърпимост в устрема към реванш. Действия, подбудени от тази дива ненавист, която е съпътствала съвсем целия преход, този път избухна с най-голяма мощ.

ЛИПСВА ЛИДЕРСТВО

- Казвате „ тази дива ненавист и персонална нетърпимост “ - за какво не можем да се разделим с тези феномени към този момент 34 години, откакто всички виждаме какъв брой са пагубни?
- Защото няма хрумвания, няма политики и в такава обстановка няма нищо по-естествено от това да мотивираш гласоподавателя като му показваш врага, като насъскваш против избрани групи или партии своето твърдо ядро. И по мое време, когато съм бил и партиен водач, и като президент се спореше доста в Народното събрание, само че до такова отказване не сме стигали.

Отварям една скоба - когато се формираше Тройната коалиция, също имаше трагични моменти, само че постоянно имаше отворени порти, постоянно имаше метод да се седне на масата и да се проговорят концепциите и най-много механизмите за образуването на Народното събрание и на кабинета.

Сега тази нетърпимост се вижда във всяка стъпка на политическия терен. Ще я забележим при образуването на комисиите, на дневния ред на Народното събрание, а не дръзвам да мисля какво ще бъде при приемането на бюджета и на последвалите закони, изключително на Изборния кодекс.

- Да, това опълчване го имаше и преди, само че в никакъв случай до момента не се е говорело, че има заплаха за парламентарната народна власт, че има заплаха от сриване на партийната система. Защо в този момент излиза на дневен ред? Виждате ли признаци в политическия живот за унищожаването на парламентаризма?
- Изхабяването на парламентарното посланичество е реалност. Все повече са хората, които тотално не имат вяра на Народното събрание и оттова на всички институции. Липсва водачество. Няма кой да излезе на трибуната, да направи рационален компромис, тъй че да не го изоставят и неговите гласоподаватели, само че и другите да го схванат и да му повярват. Днес водачеството се схваща като средство за търсенето на реванш, на метод да смачкаш или унижиш съперника си.

Не мога да схвана, да вземем за пример, докога ще е този конфликт във връзка с Бойко Борисов или на Движение за права и свободи. Тези партии прескочиха няколко раздавания. ГЕРБ не е във властта към този момент две години, Движение за права и свободи – повече. Те са получили своята присъда, явили са се на избори, имат своя резултат, и в един миг те са сложени в по-уязвима позиция от тези, които управляваха през последните месеци! Защо? Както споделяше един партиен водач: „ Не можем да си държим гайле с години и с десетилетия “. В политиката има моменти, когато се почиства това, което е било, и би трябвало да се стартира изначало, само че с нужната доза последователност. Без последователност няма да стигнем до на никое място.

- Да, би трябвало последователност, само че Кирил Петков съобщи обществено: Вежди Рашидов е човек на предишното, на прехода, по тази причина не може да бъде определен за ръководител на Народното събрание. С това говорене можем ли да вървим напред? 

- Аз съм изумен, че един юноша, с положителното ми възприятие към младежката възраст, който с първата си стъпка във властта наруши Конституцията, може да си разреши надменност към акад. Вежди Рашидов, който е създател, прочут в целия свят, рационален, да не кажа умен човек, това просто е неприемливо! Добре, че през днешния ден е останал един умен човек като тези от Великото Народно заседание, които направиха Конституцията - тогава бяха доста мъдреците, които построиха отначало българската страна.  Днес към този момент ги няма. Останал е един. И ние да демонстрираме такова неуважително отношение - то е непристойно, то е хулиганско!

ТРЕТИЯТ МАНДАТ – ОТ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ ДО СТЕФАН ЯНЕВ

- Президентът Радев стартира съвещания преди връчването на първия управнически мандат. Ясно е, че ще се вършат опити за управнически конфигурации и при всички случаи те ще бъдат обединения. Вие носите опита от основаването на Тройната коалиция. Какво през днешния ден бихте споделили на участниците в този политически развой: правете това, избягвайте друго; вижте този опит, вземете тази поука?

- Бих споделил, че най-хубавото е в предварителните диалози - преглъщайки персоналната злост и ненавист, да се преодолеят трудностите и да се осъществя първия мандат. Но това е благопожелание, което няма да се случи, и което автоматически допуска, че ще отпадне и вторият мандат.

- Защо първият несполучлив мандат повлича и втория?
- Казвам го от личен опит - тъй като помня по какъв начин при съставянето на Тройната коалиция Национална движение „Симеон Втори" (което беше втора политическа сила) неодобрява мандата на Българска социалистическа партия (първата) и това не им разреши даже да започват реализацията на своя мандат. Така напряко се отиде към третия мандат, който беше на Движение за права и свободи – третата политическа мощ тогава. Мога да приказвам доста за ролята и смисъла на третия мандат, само че и в този момент мога да предположа, че най-вероятно е - и за това би трябвало да се готвят всички политически сили в Народното събрание, да преглътнат, каквото има за преглъщане - да се осъществя третия мандат, към този момент свалили съмнения и обвинявания към първите две политически сили.

- Тоест, третият мандат ще бъде „ по насила “, както казвате в книгата си, партиите ще „ създадат единодушие от немай-къде ”.

- Да, това е фраза от 2005 година и в този момент е не по-малко годна.

- Ако през днешния ден сте на мястото на Радев, на кого бихте връчили третия мандат?
- На този, който може да го осъществя - няма различен аршин.
Само ще напомня, че през 2005 година, макар че имаше доста възражения и бърборене, аз го връчих на Движение за права и свободи - тъй като нямаше различен, който да реализира единодушието. Ще поясня - през 2005 година, спомняте си,  бях замислил и от самото начало водехме договаряния за четворна коалиция (освен Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и ДПС) с присъединяване на БНС, в който влизаха партиите  на Каракачанов - Вътрешна македонска революционна организация, на Софиянски -  ССД и земеделците на Мозер.
Около БНС имаше два казуса: единият - не желаеха за министър председател водача на Българска социалистическа партия Сергей Станишев. Предлагаха друго име, което пък от „ Позитано ” 20 отклониха. Другият - технологията на взимане на решения в БНС беше комплицирана и можеше да блокира реализацията на третия мандат.

Затова се отказахме от тяхното присъединяване и в последна сметка опряхме до Движение за права и свободи. Но напомням, че всичко бе контрактувано авансово – хрумвания, политики, даже съотношения в държавното управление. В моята книга това е илюстрирано със фотография: аз връчвам досието на кандидат-премиера с едната ръка, с другата ръка той ми дава директория със листата на Министерския съвет.

- И това става в наличието, както се вижда от фотографията, на водачите на двете други партии Сасксобургготски и Доган. Те авансово са се договорили и едвам по-късно идват при вас Вас с готовата формула.
- Да. Когато става дума за авансово договаряне, през днешния ден никой не желае да разбере смисъла, дълбочината и механизмите на образуването на съдружната политика. Коалиционната просвета е нещо, което се образува с години.

Коалиция от през днешния ден за на следващия ден е съмнителна, да не кажа обречена. Както „ Коалиция за България ” сме я правили 3-4 години, по този начин и ръководещата коалиция беше подготвяна, в случай че не години, то най-малко месеци в персонални диалози, в публични полемики, даже в другарски разисквания. Затова не беше толкоз трагично, макар че имаше експлоадирания, дори при встъпването ѝ в Народното събрание. Сега партиите са прекомерно закъснели и все пак - те нямат поле за връщане обратно.

- Добре - казвате, че третият мандат би трябвало да бъде връчен на тази политическа мощ, която може да го осъществя, единствено че всички настояват, че могат. „ Възраждане ” споделят: „ Готови сме, можем ”, Българска социалистическа партия и те: „ Да, ще създадем всичко допустимо за държавно управление ”, Демократична България приказва същото. Стефан Янев пък напряко е уверен, че третият мандат ще отиде при него. Как да се избере в тази обстановка кой  е работещият вид?
- Имам свое виждане, само че не желая да сътворявам ужас в системата. Във всеки случай има една политическа мощ, която слага минимум условия - това е партията на Стефан Янев. Той не слага абсолютно въпроса за политиката ни по отношение на Украйна, за отношението ни към войната. Няма алена линия и във връзка с Изборния кодекс - той е отворен оптимално по този начин, че да води тези диалози. Защото тези условия, които се слагат, дори някои от тях ги има залегнали в тъй наречените Декларация на контактната група (Плевнелиев и Паси), не им е мястото тук. Може да зародят по-нататък и някои от тях да се подложат на разискване и полемики, само че те в този момент се слагат, с цел да може да се отстрани една или друга политическа мощ.

- Но по какъв начин да се връчи третия мандат на една дребна парламентарна група, тя даже не е и партия, а група от 12 депутати. Как можем да приемем, че е допустимо да се сформира устойчиво болшинство от тях, тъй като това е казусът?
- Неслучайно припомних през 2005-а групата на Движение за права и свободи също не беше доста огромна. Ако не се неистина, бяха 34 души. (НДСВ имаше 53 депутати, Българска социалистическа партия – 82, БНС – 13) В случая значимото е да го има медиаторът. Не като численост, броят ще пристигна от другото, а като позиция - тъй като тогава ще паднат подозренията във връзка с другите парламентарни групи.

 

И различен път самичък го казвал – при тези безчет избори, които се организираха за последната година, трябваше да се осмисли истината – а тя е, че систематичните партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една ръководеща коалиция, която може да бъде не тройна, а четворна, даже в случай че щете и петорна, тъй като тогава тя става бетон. Една партия, в случай че мръдне встрани, остава задоволително болшинство, което да осъществят политиката на тази коалиция и по този метод може да си изкара и мандата, а не да мислим за няколко месеца, едвам избутаме зимата.

- Тоест, има излаз и в този момент, въпросът е да има мъдрост и съдружна просвета.
- Категорично! И да няма червени линии, които да разделят. Червената линия да е по какъв начин да се преодолеят тежките рецесии, само че това не е алена линия, то е консолидиращ фактор, консенсусно начало. Дори, в случай че щете и по следствията партиите нямат огромни другия, по механизмите - също.

ОТГОВОРНОСТТА НА РАДЕВ

- Вие говорите в книгата си за „ политиката на споделената отговорност ”. В случая тази ли формула би трябвало да работи?
- Там приказвам за споделена отговорност сред президента и останалите институции. Аз съм поемал в редица случаи отговорността за непопулярни ограничения, които държавното управление и Народното събрание са предложили – стопански, финансови, даже и обществени. Спомнете си – драмите към НАТО. Аз съм предложил решения, питал съм Конституционния съд, с цел да може да ускорим процеса за участие ни в НАТО. За Европейски Съюз – да не приказваме - там са доста повече стъпките, които сме правили, с цел да реализираме общата цел. Затова би трябвало да има съгласие, дори освен това - би трябвало да има другарски връзки вътре в тъй наречените политически хайлайф.

- Такива другарски връзки през днешния ден освен липсват, няма и кой да даде звук за усмиряване на ситуацията. Прави ли Ви усещане, че сега президентът Радев сякаш е изолиран от политическия хайлайф: не си приказва с Нинова, не си приказва с Политическа партия, с Демократична България се скараха, с Движение за права и свободи връзките са възпитано студени, с Борисов са в необичайно изчакване. Защо Радев не откри правилния звук?
- Радев получи доста рецензии, че беше прекомерно деен в един стадий и в този момент дали интуитивно, дали по нечии препоръки, се дръпна и не се намесва - може би това даже е за положително, да ги остави партиите сами да вземат решение. Убеден съм, че водачите на парламентарните партии би трябвало да се вземат в ръце и те да решат въпроса с ръководството на страната.

 

За мен беше неточност основаването на така наречен контактната група, препоръчана от ГЕРБ. Не разясня качествата и достолепията на договарящите (Плевнелиев и Паси), само че отговорността е на тези, които са спечелили изборите и на тези, които могат да образуват ръководството. Друг не може да им води договарянията и да им написа програмата. Пак ще се върна обратно – помня, че през 2005-а нещата се случиха, тъй като имахме разсъдъка и преобладаващото съгласие на царя и на Ахмед Доган. Ако не бяха те, не съм сигурен дали обединението щеше да се получи. Лидерите бяха тези, които успокоиха обстановката и постановиха рационалния звук на общуването и на решенията.

МОЖЕ ЛИ БОРИСОВ ДА съдебна експертиза ПЕНСИОНИРА

- Но ГЕРБ се насочат апели „ Борисов да се пенсионира “. В тази обстановка какво би трябвало да направи той – не желаят с него да седнат и да приказват или пък желаят да го докарат до обстановка, в която да го унижават?
- Аз съм спорил доста с него, имали сме тежки кавги с Борисов. По негово време, поради неговия министър на финансите (Симеон Дянков – б.а.) в Народното събрание стартира процедура на импийчмънт по мой адрес. Но в този момент ще кажа -  неуместно е една партия да слага като изискване отстраняването на водача на друга, с цел да договаря с нея. Все едно от ГЕРБ да слагат сходно условия за Нинова или за Кирил Петков.

Друг е въпросът, че когато се опре до образуването на държавно управление и до премиера, тази кандидатура би трябвало да се употребява с доверието на всички участници в съдружното ръководство.

Борисов не е единственият притежател на „ модела ГЕРБ “, както и другите водачи не са единствените, когато става дума за „ модел Българска социалистическа партия “ или пък за „ модел Политическа партия “. Това не са уместни оферти, те не показват зряла народна власт. Трябва различен вид диалози да се водят. Аз не знам, да ви попитам, те (Борисов и Петков – б.а.) сядали ли са на една маса да си кажат тежките думи?

- Не!
- Тогава, през медиите да си слагат такива условия, малко хлапашки звучи.

- Ако Ви разбирам вярно, господин президент, Вие призовавате Борисов да се върне като водач в действителния политически развой на връзка, на взимане на решения, без да приказваме за номинирането му за министър председател или за присъединяване в изпълнителната власт.
- Преговорите за държавно управление не могат да минат без Борисов. Той би трябвало взе участие във забележима форма, не зад кулисите. И никой не би трябвало да желае да го изолира. Ако някой може да пребори Борисов на масата за договарянията – добре, да завоюва, да се наложи, само че такива предварителни условия – да се пенсионира, не са израз на съществено политическо държание. Така не си приказват Палестина и Израел, които имат древен спор. Те сядат на масата без предварителни условия. И това е моят съвет: Сядайте на масата без предварителни условия.

ОРЪЖИЯ ЗА УКРАЙНА И ФАНФАРИТЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНЦИ

- Добър съвет! Трябва ли да дадем оръжие за Украйна?
- Не! Аз бях един от първите, още на 26-27 февруари, който се разгласи срещу тази война и настоях за неотложно помирение и бързи договаряния за дълготраен мир. Това не се случи. Това първо.

Второ, България би трябвало да бъде правилен съдружник на Европейски Съюз и на НАТО, с цел да бъдат правилни и те към нас. Ние би трябвало да имаме правото на лично държание при съответни обстановки. Да, ние подкрепихме войната в Ирак. Бях срещу тогава. Но България поддържа. В Афганистан също бяхме неразделно до нашите сътрудници. Бях срещу войната в Югославия и бях прав.

И съм в този момент срещу войната в Украйна, тъй като ние сме на границата сред два славянски народа. Ние не би трябвало да взимаме отношение, още по-малко да изпращаме въоръжение или пък дори има апели да изпратим жива мощ. Чух го от няколко генерали, които са безусловно прави, че тези, които най-вече надуват фанфарите за изпращане на бойци, няма те да отидат или да изпратят децата си.

- Допускате ли, че можем да стигнем до подобен миг – нашите съдружници да ни изискат жива мощ?
- Може да ни го изискат и ние да откажем. Ние може морално да поддържаме Украйна, само че нито стъпка повече от това, което до момента сме създали! И не трябва да има смяна в позицията от решението на Народното събрание до момента. Защото след тази война, нека по-скоро отмине, ние ще би трябвало да живеем в мир и съгласие с тези нации, както е било през вековете.

- Прави ли Ви усещане, че ГЕРБ взимат една малко ястребска позиция?
- Не малко, за мен е изненадващо очебийно ястребска. Изобщо тази теза - да вършим евроатлантическо държавно управление, е измислена. Това е измислена алена линия, която цели да в профил изкуствено някои вероятните стълбове на бъдещото държавно управление.

- А тя не е ли да се потвърдим на нашите евроатлантически сътрудници?
- Може ли да ми позволите тази безочливост – аз като президент дружно с царя като министър председател подписахме контракта за Европейски Съюз. Аз подписах указа за участието ни в НАТО. И съм дал сериозен персонален принос в постигането на тези цели. Аз резервирам тази евроатлантическа ориентировка, само че това не може да ме накара да се обърна и да се настроя срещу обичайни наши сътрудници като нации.

Нека да сме наясно - българите не одобряват тази война. И тук не желая и не е в мой жанр да укорявам медиите, само че заран ставам и превъртам всички канали на малкия екран от най-западните до най-източните – и виждам, и чувам единствено една позиция. Искам да черпя истината от разнообразни източници, даже спорни от време на време.

Не бива да задълбочаваме това разделяне, така и така българският народ е разграничен по доста индикатори – обществени, политически, в този момент да го разделяме и по линия – русофили, русофоби, другари на Украйна, съперници на Путин. Какво е това - ще депутинизираме? Кого?

- Другата огромна тематика, която ни разделя, е връщането на хартиената бюлетина. Според Вас би трябвало ли да има корекции в Избирателния кодекс, би трябвало ли да се върне хартиената бюлетина?
- Аз съм правил избори през целия преход, въпреки че в никакъв случай не съм се занимавал с технологията на изборите, занимавал съм се с организацията. Не мога да си показва, че партии, които са от дълго време и не толкоз от дълго време, само че са били в ръководството, може да се оправдават с характера на гласуването – те би трябвало намерят метод да управляват изборния развой. Нека експертите да кажат, само че аз съм за това - да се съчетаят машинното и хартиеното гласоподаване и да се даде опция на всеки гласоподавател да направи своя избор по метода, по който той реши. Но това не трябва да е опрощение и основна тематика при образуването на държавно управление.

- Точна това се получава. Хартиената бюлетина сякаш става фактор за сформиране на държавно управление. При избора на Вежди Рашидов и в тежките разногласия сред водачите в Народното събрание Кирил Петков влезнал при Българска социалистическа партия и безусловно ги рекетирал: „ Оттеглете законопроекта за хартиената бюлетина и ние ще подкрепим Вигенин “. Това какво значи?
- Това е толкоз неполитически, толкоз наивно, че чак не ми се разяснява. Но това е неговият жанр. Същият този Кирил Петков се държи по този начин безпардонно през цялото време.

НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА И ИМПИЙЧМЪНТ НА ПРЕЗИДЕНТА

- Смятате ли, че ще има един ден наказване за нарушаването на Конституцията от страна на Кирил Петков и влизането му във властта?
- Не имам вяра. Аз недоумявам, че този въпрос мина и отпътува и към този момент се не помни. Обадиха се няколко души, аз бях един от тях, видни конституционалисти споделиха, че това е безсрамие и всичко заглъхна. Ще напомня, че в годините обратно имахме подобен случай. В началото на прехода имахме един кандидат-премиер Петър Бояджиев, който изпратихме с решението на Българска социалистическа партия за номинирането му при президента доктор Желев. Желев обаче му откри второто френско поданство и ни го върна. Ние се извинихме за грешката си и го оттеглихме. Да не би да сме били по-малко хард? Можехме и ние да протестираме, да се опитваме да постановяваме позиция, не го направихме. Конституцията, дали е добра или неприятна, а тя е добра, би трябвало да се съблюдава!

- Конституционалисти ми споделиха, че по този случай няма отминалост да се желае импийчмънт на Радев. Възможно ли е това?
- Чисто конституционно не мога да го разясня, само че политически - въпросът от дълго време е отминал и към този момент пропуснат. Вече никой не напомня това на самия Кирил Петков, какво остава на президента. Битият си е обичай. Но това основава нихилистично отношение към Конституцията и към законите. Ако един министър председател не съблюдава Конституцията и законите, за какво да чакаме това да се случи с елементарния жител, с хората на стадионите, в учебно заведение, по пътищата?

- Наблюдавате ли офанзивата против основния прокурор Иван Гешев и на какво я отдавате?
- Наблюдавам я. Виждам детайл на самоцелност. Ако върна лентата обратно, хората от този политически набор, постоянно са се борили срещу настоящия основен прокурор, даже когато е бил излъчен от тях и постоянно са желали да слагат някой напълно техен човек.

- Послушен?
- Няма дисциплиниран! Когато човек бъде оставен на това място, с такава власт, по-добре да бъде оставен да работи. Разбира се, там, където може да се подскаже – да, само че хайде стига сме се противопоставяли - единствено, с цел да сменим някой човек със собствен. Това не е смисълът на прехода

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА Е ПРЕД РУХВАНЕ

- А кой беше смисълът на прехода?
- Смисълът на прехода е в няколко направления. Първо, да създадем една ефикасна настояща политическа система. И тя на моменти беше по този начин, само че в този момент ерозира и е пред срутване. Представете си още 1-2 кръга избори – какво може да накара хората да имат вяра на институциите? Политическата система има една добра Конституция като основа, държа на това, може би с дребни корекции, които могат да бъдат направени. Икономическата система с един неправилно заложен модел – на моменти имаше корекции, имаше придвижване напред, само че вижда се, че не дава положителни резултати. Ние по тази причина продължаваме да приказваме за идния завършек на прехода.

- Който по този начин и не идва.
- Зависи от критерия. Ние сме член на Европейски Съюз, една цел е реализирана и то огромна. Проблемът е в неналичието на водачество, в дефектността на партийно-политическата система. Навремето, в случай че си спомняте, през 2008 година аз провокирах една полемика за смяна на модела – регистрацията на партиите, финансирането на партиите. Някои корекции бяха направени, само че извънредно незадоволителни, по тази причина продължаваме да си мърморим и да си приказваме за корупция на партиите, да си приказваме за това, че имаме безчет партии, които съществуват единствено, с цел да вземат някой лев на изборите. Промяна на модела, може би даже по-радикална, допуска една полемика, която може да бъде инициирана от президента.

- Понеже казахте, че политическата система е пред срутване, това ще ни изправи ли пред президентска република. Виждате, че в последно време се чуват гласове в тази посока.
- Гласове има, само че съвсем всички съществени фактори са срещу. Не виждам по какъв начин ще се събере болшинство, с цел да се преобърне системата - тъй като това е прелом в Конституцията, даже в случай че става дума за полупрезидентски режим, каквато е Френската република. При нас и това не може да проработи. По-добре да мислим за оздравяването на парламентаризма, в сравнение с да променяме модела на републиката. Друг е въпросът, че може да се поправят някои от пълномощията на президента - нещо, за което съм апелирал. Например - да има право на законодателна самодейност, ветото да се преодолява по-трудно, да има правото да подписва интернационалните контракти. Няколко такива позиции биха издигнали престижа на президентската институция.

- Защо е толкоз пагубно за нас президентска република?
- Защото, в случай че в Народното събрание при съществуване на несъгласия, може да има баланс, кой ще балансира една персона в президентска република? Нямам поради никого, на следващия ден може да пристигна всеки отпред на тази институция. И тогава - не желая да мисля какво може да се случи. Ще си мечтаем за този сложен, комплициран парламент.

ПЪТ КЪМ ШИРОКА ЛЯВА КОАЛИЦИЯ

- Казахте, че партиите би трябвало да се оздравят. Виждате ли по какъв начин систематичните партии се износват и на тяхно място идват едни НПО-та, инженерингови планове, в които няма никакви хрумвания. Това ли е европейското партийно бъдеще?
- Една партия може да е систематична, само че в случай че тя не се трансформира, в случай че няма идейно развиване, в случай че организационно не се укрепва, в случай че не се изведат най-хубавите като водачи, тогава не може да разчита на остарели лаври. Един риторичен въпрос - по какъв начин върви идейният живот на политическите партии в България?

- Никак! Няма подобен.
- Никак, да. В Европа партиите имат огромен проблем, в немската социалдемокрация тази полемика към този момент се води. И по тази причина и у нас би трябвало да стартира.

- Предстои конгрес на Българска социалистическа партия при започване на 2023 година. Искат да трансформират устава, да напишат нова стратегия. Ще успее ли Българска социалистическа партия да се рефрешне?
- Аз ръководех екипа, който довършваше преди време програмата „ Лилов “, тази фундаментална стратегия - това беше трансформацията на Българска социалистическа партия, чието приемане беше отсрочено по личностни аргументи – конфликт сред остарелия и новия ръководител. Аз координирах екипа, в които участваха Александър Лилов, Чавдар Кюранов, Минчо Минчев - целият букет от персона и знам по какъв начин протича този развой. Минахме през доста тежки идейни разногласия и най-после се получи добър документ. Не мина доста време и на " Позитано " 20 написаха нов. Сега ще пишат трети или не знам кой по ред.

 

Българска социалистическа партия би трябвало да осмисли лявата концепция, обществената. В последно време по конгресите и пленумите време прекомерно малко се обсъждаше лявото. Да, има леви хрумвания, само че фундаментът ми се изплъзва. Опасявам се, че в този момент има прекомерно малко време. Онази стратегия се писа години и още година се доработваше.

Сега за няколко седмици, изключително по Коледните и Новогодишните празници, няма по какъв начин да се роди нова стратегия, може да се одобри някаква основа - стратегия декларация, ние това сме го правили и сме го привеждали в деяние. Програмна-декларация, която като основа да разреши да поработят мозъците, тук към този момент и по-опитните могат да бъдат потребни. И най-много - това да бъде методът, по който да се съберат другите визии в левицата, тъй като прекалено много се разпиляха - на личностна или на идейна основа.

- Смятате ли, че вътрешната съпротива може да се пребори с Нинова?
- Не ми харесва това „ да се пребори ”, макар че явно има битка. Борбата е от двете страни. Даже бих споделил, че тя ги бори в не по-малка степен, като просто ги гони. Само да напомня, че по мое време при съществуването на 4-5 мощни идейни придвижвания, нямаше един осъден, изключен – през разум не ми е минавало.

- Затова пък Вас ви изключиха!
- Мен ме изключиха, да. Изключиха един куп хора. Трябва да се откри метод да се приобщят отначало, не знам в каква форма, може по-дипломатично, по-елегантно първоначално, а за какво не и да се приберат в границите на самата партия или една огромна лява коалиция. Вие знаете, че „ Коалиция за България ” беше огромна лява коалиция с 16 партии.

- Такъв развой на приобщаване на отлюспените имаше и в Движение за права и свободи. Всички изгонени в един миг Доган ги прикани да се върнат. Нещо такова ли оферирате казвате в този момент?
- Да, и то по най-деликатния метод. Разбира се, първо едната част да се приберат в Българска социалистическа партия, другата - да бъдат приобщени в границите на необятна лява коалиция, тъй като лявото сега е разпокъсано

- Това е доста сериозен развой, за който се желае мощно водачество.
- Спомнете си Лесидренския развой - той продължи 3-4 години, с цел да се стигне до лявата коалиция. Тя докара първо до пробива на локалните избори през 1999 година и след това до успеха на президентските избори през 2001 година. Ще дам още един образец. Тогава измислихме „ Клуб 100 “, в който включихме най-ярките интелектуалци, които можехме да притеглим. Списъкът, поканата, писмото го написах и аз и го подадох на доктор Дертлиев, светла му памет, да го подпише. Това беше акт на почитание. Приобщихме и Кръстьо Петков, и други - само че по този начин, че всеки да се почувства значим за този развой, без значение кой какъв брой хора като численост привнася в тази групировка. Силата на една коалиция не се мери в математическия брой от електоратите. Това, което преди време си приказвахме: „ Много сме, мощни сме ”, би трябвало да се осъществя като качество, като мощ и тежест на имената.

 

КАРМАТА - НЕНУЖЕН В ПОЛИТИКАТА СЛЕД ДВА МАНДАТА ПРЕЗИДЕНТ 

- Много може да се учат политиците от Вас, господин президент. Има едно изречение, което ме впечатли в книгата Ви. Казвате, че след всичко, което сте направил за българската политика на „ Позитано ” 20 сте чул тежки думи за себе си, а на „ Дондуков ” 2 - все едно, че не Ви е имало. Каква е тази карма на един политик-държавник, който се разделя с политиката  млад, който е дал доста за страната и в това време остава непотребен?
- Човек би трябвало да може да понесе една сходна тежест. Аз не съм единственият. Това е събитие, което се случва по целия свят. За страдание, българската Конституция има ограничавания на президентските мандати. Ето, в този момент в Бразилия президентът Лула е напът да се завърне мощно, откакто мина и през пандиза даже. Истината е, че напоследък виждам интерес към. Бях поканен на форума за азерския газ, за премията на „ Джон Атанасов ” на „ Дондуков ” 2 -също. Редица приятели, другари, съратници от Българска социалистическа партия на управителни или не на постове, се обаждат, поучават се. Говорим си за стратегиите, за уставите. Ние този път сме го минали. Там, където отиват някои, аз съм се върнал. Ако някой реши, че мога да бъда полезен- да заповяда. Но неизискван ум, както споделя народът, не давам.

- Как минават дните на един президент „ в пенсия “?
- Чета, пиша. Пожелал съм си нещо в книгата: да мога цялата тази немалка президентска библиотека, която е най-богатият списък, да мога да я прочета. В България има два несъмнено богати архива - единият е на Монархическия институт, който обаче е на трима царе, другият е моят.

- Говорите за персоналната Ви библиотека и списък?
- Да, имам десетки хиляди документа, които съм съхранил персонално. Съхранил съм подготвителните материали за доста събития и това от историческа позиция е изключително значимо. Една тирада, която се сготвям да изнеса, съм я писал 7-8 пъти. Всичките разновидности са непокътнати, с цел да може един историк да хване генезиса на мисълта, не просто редакторската работа.
Подреждам си библиотеката, чета си и съм си поискал всичките книги, които съм събрал и накупил да ги прочета - това е доста амбициозно благопожелание, нека ме чуе Господ! Пиша и няколко книги.

Гледам доста внуци, да са ми живи и здрави! И се нервирам – от заран до вечер, гледайки малките екрани – евентуално съм един от дребното, които са изгледали целия спор за избора на ръководител на Народното събрание, и други такива събития. Вече като включа тв приемника и като видя кой следва да приказва, знам какво ще се чуе. Няма кой да ме изненада. Чакам да се появи смислена групировка или да се преобразува някоя от досегашните. Против съм все нови и нови да се пръкват - видяхме ги новите. Трябват хрумвания...

- Малко печален е този наш диалог.
- Не, би трябвало да бъдем оптимисти. Ако един политик, една групировка не дава вяра и оптимизъм на хората, няма смисъл от тяхното битие на полето на политиката.

Затварям касетофона.
И поглеждам към последната страница от книгата на Първанов „ Пътуване към паметта “. Там е записано:

„ Моята клетва е в името на националното помиряване и единодушие. Помирение, при което всеки ще поеме своя дял от националната горделивост и болежка. Нека и ние най-сетне да признаем правото и дълга на всеки по своему да е обичал Отечеството и да оставим историята да даде своята справедлива оценка.
Днес би трябвало да разберем, че място за идеологеми в връзките ни няма. Аз отхвърлям да повеждам нечии непознати закъснели борби в предишното, никога не бих направил президентската институция пленник на сходни борби.
Управление посредством оптимално единодушие е формулата, която съм предложил от началото на прехода. Това е формулата на триумфа и през днешния ден “