Отбелязваме 115 години от рождението на големия писател и драматург

Отбелязваме 115 години от рождението на огромния публицист и драматург Самюел Бекет . Той роден през днешния ден през далечната 1906 година в Дъблин, Ирландия, създател на емблематичната пиеса и за българския спектакъл „ В очакване на Годо “, която става знак на театъра на парадокса.

„ Срещата ми с Бекет в тази режисура на Леон Даниел е напряко съдбовна за мен “, сподели пред БНР известният български артист и учител в НАТФИЗ проф. Ивайло Христов. Той играе в паметния театър на Леон Даниел през 1988 година в ролята на Естрагон в „ Очакване на Годо “.

„ Още като студент беше първата ми среща с Бекет, малко незаконно ми попаднаха негови текстове, прочетох ги, те бяха сериозни за това какво е неуместен спектакъл, доста се възпламених. Когато преводът на „ В очакване на Годо “ попадна в мен, бях на седмото небе. Прочетох го и нищо не разбрах. После го прочетох отново и полудях, не знаех какво да върша. За да се утеша, взех „ Носорози “ на Йонеско и направих тогава фрагмент с това произведение. Когато пристигна по-късно предлагането на Леон да създадем „ В очакване на Годо “, си споделих, че в този момент му е било времето.

Спокойно мога да кажа, че подобен репетиционен развой повече не ми се е случвал. Работата върху Годо ме построи като артист.  Годо ми отвори нов и друг свят. Дотогава Бекет не беше юридически в България, той отвори нова страница в българския спектакъл, само че и в обществото. Цяло потомство беше възпитано с текста на Бекет. На хората им се отвориха очите за различен свят ", описа още в " Хоризонт до обед " проф. Христов.

Актьорът уточни, че това е бил революционен текст.

" Самият Бекет не прецизира кой е Годо. И напълно заслужено, тъй като в случай че уточним кой е Годо, чакането свършва . А човешкият живот е това - чакането - от провали към победи... ", счита проф. Христов. Той не би желал да сложи Годо, с цел да не прави ерзац на оня сън, който е сънувал.



„ Работата ми над тази пиеса на Леон Даниел беше доста сложна и мъчителна, само че от нея разбрах, че  Годо би трябвало да се чака цялостен живот " , уточни пред БНР проф. Атанас Атанасов, артист и учител, за пиесата, в която нищо не се случва, само че държи публиката за седалките.

„ Годо ни споделя да действаме, без значение какво се случва , даже срещу събитията. За мен работата в тази режисура беше един сериозен и сполучлив урок в персонален и в професионален проект. Трябва да се чака нещо, само че до момента в който чакаш, би трябвало и да действаш, с цел да го получиш. Действието като житейска цел ", сподели още проф. Атанасов.

Проф. Атанас Атанасов означи, че постановката " В очакване на Годо " на Леон Даниел е  един от най-сериозните пробиви преди да настъпят демократичните промени , за което имат заслуга и управлението на театъра на Българската войска.

" Винаги някъде някой чака Годо  - в международен мащаб постоянно някой чака смяна във всяко област, а самото очакване е нещо прелестно, тъй като ни дава рамо на това, което можем да сътворим ", приключи проф. Атанасов.

Още по тематиката - в звуковите файлове.