От величието на преобладаващата част от заводите от славното ни

От величието на преобладаващата част от заводите от славното ни социалистическо минало останаха голи полета, откакто бяха нарязани за скрап.

 

На места към момента стоят полуразрушени здания, които стърчат като остарели надгробни монументи, знак на епохата, окончателно останала в историята на прехода.

 

Именно незаконната приватизация постави кръст на бъдещето на страната ни. Фабрики и фабрики с активи за 20 милиарда лева бяха разпродадени на безценица, като в хазната влязоха единствено 2 милиарда лева свежи пари.

 

Приватизацията на врачанския комбинат „ Химко “ – емблема на торовата ни индустрия при соца е като престъпен сериал.

Собственик става огромен украински лъжец, който получава отмъщение от американски съд, а 9 патрона застигат един от членовете на надзорния съвет. Междувременно 219 млн. $ от комбината просто се изпаряват. Да, в България, страната на чудесата, всичко това е допустимо да се случи.

 

През 90-те години на предишния век комерсиалните позиции на „ Химко “ са накърнени, откакто цената на природния газ, доставян от Русия, внезапно се повишава. Случващото се е огледало на сегашната обстановка, през която Кремъл употребява синьото гориво като геополитическо оръжие на фона на нашествието в Украйна.

 

Спешно се търсят разновидности за приватизацията на „ Химко “, който е преобразуван в АД със 100%-ва държавна благосъстоятелност. Процедурата е стартирана през 1996 година, когато държавното управление на Жан Виденов раздържавява 25% от акциите против капиталови бонове по време на първата вълна на всеобщата приватизация.

 

През февруари 1997 година, бива обновена приватизационната оценка на завода. Оценката на  „ Химко “ към 31.12.1996 година е впечатляваща – 219 740 000 $, равняващи се на 107 089 000 000 лева към оня миг.

През 1997 година „ Химко “ е включен в листата за касова приватизация, като към оня миг възможностите му за продажба, са повече от удобни.

 

Вниманието на редица огромни и надеждни вложители като южнокорейския тръст „ Деу “ и норвежката компания „ Норкс Хидро “, биват привлечени от „ Химко “.

Иска се обаче демонополизиране на доставките на газ, с цел да могат новите притежатели да провеждат лични доставки.

Очевидно това не се харесва на „ петата колона “ у нас и офертите биват изрично отхвърлени.

 

След това Агенцията по приватизация (АП) прави три опита за продажбата на „ Химко “, само че към този момент липсват съществени купувачи.

Следва четвърта процедура, при която се появява КТ „ Подкрепа “, стимулираща основаването на РМД, учредено от 850 служащи на „ Химко “.  Идеята е структурата да вземе присъединяване в приватизацията в консорциум със стратегически вложител, който обаче се оказва „ Газпром “.

 

Както се досещате, той слага специфични условия при подписване на договорката, измежду които да бъде главен снабдител на главната суровина, а държавното управление да подсигурява доставките му.

След като Кабинетът „ Костов “ отхвърля да извърши това искане АП избира „ АйБиИ Транс оф Ню Йорк “, притежател на която е украинецът Юрий Литвиненко. Той показва компанията си като дъщерна на международен производител на азотни торове.

 

Така и не излиза наяве обаче за какво никой не си прави труда да ревизира дали това в действителност е правилно. В последна сметка „ Химко “ бива продаден на нищожната цена от 1 млн. лева

Оставяме на въображението ви да прецените дали някой от властта е прибрал солидна комисионна и в какъв размер е била тя.

 

Приватизационният контракт е подписан публично на 23.07.1999 година с подписите на Захари Желязков и Юрий Литвиненко

Месеци по-късно излиза наяве, че Литвиненко е търсен от Интерпол като лъжец и съставител на документи с погрешно наличие.

 

Съгласно контракта, купувачът поема задължението да влага 70 млн. $ в завода през идващите 5 години и да обезпечи незабавно след договорката 10 млн. $ оборотен капитал, както и да покрие отговорностите от 70 млн. лева на комбината към „ Булгаргаз “.

Както сами се досещате обаче това не се случва и „ Булгаргаз “ врътва кранчето, принуждавайки комбината да спре работа през 2000 година

 

Работата му е обновена за малко чак през 2002 година, с помощта на „ Агрополихим “, който се нуждае от карбамид, с цел да създава течни торове.

 

След приватизацията „ Химко “ се източва по всички правила на входа и изхода на предприятието – комбинатът не търгува с създадените артикули. Фирма медиатор купува природния газ от „ Булгаргаз “, „ Химко “ го преработва на ишлеме, а облагата от готовата продукция отива напряко в джоба на новия притежател.

 

През февруари 2000 година, Литвиненко бива арестуван на софийското летище по двойно обвиняване. Той бива наказан на затвор от съда в щата Ню Йорк. 

В хода на правосъдното дело украинецът съумява да продаде на безценица акционерния си дял в „ Химко “ на кипърската офшорка на Андреас Теофилу.

 

Теофилу на собствен ред дава гръмки обещания пред АП, че до 2005 година ще уреди задълженията на завода към „ Булгаргаз “ и ще го трансформира във водеща компания в продажбата на азотни торове на интернационалния пазар. Да, да, но не. Вместо това Теофилу трансферира 36% от акциите си на друга кипърска офшорка „ Джак Ойл Лимитед “ и продължава дейното източване на комбината, а това води до внезапното утежняване на положението му.

 

Заради насъбраните големи задължения към разнообразни снабдители, в т.ч и НЕК, НЕК желае банкрут на предприятието и на 27.01.2003 година, то стопира производсто като този път не съумява да го възвърне.

 

Междувременно черната серия продължава с убийството с девет патрона на члена на Надзорния съвет Димитър Дацов на 18.02.2000 година

През 2007 година на сцената излиза нов украински състезател – Александър Беренбаум. Дружеството му предлага на съда оздравителна стратегия, която бива утвърдена, само че заводът по този начин и не съумява да стартира работа още веднъж. За сметка на това „ Ново Химко “ тегли нов заем, който не трябва обслужен и стартира здрава ликвидация на заводската Топлоелектрическа централа.

 

Две години по-късно, заводът още веднъж сменя притежателя си – строителният бизнесмен Николай Ганчев го купува от скромната сума от 500 лева Разбира се той също не прави нищо за пускане на производството.

 

През 2012 година бива обновена процедурата за неплатежоспособност, а при започване на 2013 година съдът още веднъж постановява банкрута на „ Химко “. Към оня миг активите му се правят оценка на 149 млн., а задълженията – 212 млн. лева

 

Одисеята на Химко обаче продължава с утопичната концепция на Кабинета „ Орешарски “ да направи реприватизация – скица, обвързвана най-много с вероятността за газови доставки от „ Южен поток “. Само че у нас идват персонално американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън и след инфарктна среща с Орешарски, траяла тъкмо 80 минути, стопират „ Южен поток “.

 

Разпродаването на активите на към този момент дефинитивно банкрутиралия „ Химко “ също е съпроводено с голям брой кавги. Последна. Последната серия е в края на юни 2016 година за 11.7 млн. лева акционерното сдружение „ Метахим Импекс “ АД (собственост на Георги Примов и Иван Жиров), придобива комбината.

 

Сделката е кредитирана от „ Инвестбанк “ на Петя Славова, която в последна сметка става притежател на активите на банкрутиралия комбинат. От 6 година „ Химко “ върви по пътя на „ Кремиковци “ – оборудването му се реже и продава за скрап, а останките от тогавашната горделивост на социндустрията стърчат край Врача като монумент на грабежа, осъществен след 10 ноември 1989 година

Източник: Уикенд