От върколаци до дракони, митичните създания са предизвиквали човешкия интерес

От върколаци до дракони, митичните създания са предизвиквали човешкия интерес от антични времена. Историите за тях не престават да набират известност посредством книги и филми и до през днешния ден – само че ето едно, за което може би не сте чували: волпертингерът (wolpertinger) – един скъп и иконичен персонаж в немския фолклор.

Волпертингерът сигурно дава отговор на критериите за животно от призрачен сън. Въпреки че странното творение се разказва под доста разнообразни форми, основната легенда споделя, че то е резултат от чифтосването на заек и елен. А най-често се споделя, че е малък бозайник с тяло на заек, рога на елен и крила, крайници или клюн на птица.

Но в случай че смятате, че външния му тип е занимателен, единствено почакайте да чуете историите, които се описват за него.

Когато става въпрос за приказки и басни, въображението е основно. Призрачните, само че занимателни творения на немските таксидермисти въодушевяват както локалните поданици, по този начин и туристите да развихрят въображението си.

Легендата споделя, че измисленото животно е зародило от сантиментална връзка сред заек и сърна, от която се ражда първият волпертингер. След това се раждаха още волпертингери, които скоро стартират да се чифтосват между тях, от което се появяват разнообразни мутанти. А бъдещите генерации не престават да стават все по-екстравагантни и радостни.

Много от историите могат да бъдат проследени до злокобните алпийски гори на Южна Германия. Всъщност, съгласно Encyclopedia Britannica, районът на Бавария е дом на дълбока гора, която служи като съвършен дом за съществата. Според приказката за волпертингера, планинарите и туристите, които минават през тази гора, би трябвало да внимават за мистериозното творение, което броди под дърветата.

Векове наред тази история се споделя, с цел да заблудят лековерните гости да си помислят, че волпертингерът е част от локалната фауна. Въпреки че са доста и разнообразни вариации, туристите са накарани да имат вяра, че е необичайност да забележи волпертингер. Това е по този начин, тъй като митичното творение е, видите ли, извънредно срамежливо и затова не си хортува доста с хора.

Добрата вест е, че няма потребност да се страхувате от него. Според легендата то се храни единствено с билки, корени и инсекти из горите на Бавария. Легендата обаче предизвестява за миризмата на създанието, която е сходна на скункс и остава 7 години върху всеки, който няма шанса да бъде напръскан с нея. Освен това, в случай че се случи слюнката му да допре кожата на някой невнимателен пасажер, то той е жертван дебели кичури коса да стартират да поникват от там.

Всеки, който желае да види съществото в естествената му среда, би трябвало или да е красива млада жена, или да бъде съпровождат от такава. Това е по този начин, тъй като е известно, че срамежливите волпертингери имат уязвимост към женската хубост.

Според мита всеки мъж, който желае да зърне волпертингер, би трябвало да се впусне в гората с привлекателна жена по време на пълнолуние и да откри безшумно кътче, където на създанието ще му е умерено да се покаже. Ако задачата е да се хване в капан, ловците би трябвало да поръсят сол върху опашката му. Алтернативно, могат да възпламенят свещ и да я употребяват, с цел да примамят животното в чувала.

Въпреки това, в случай че не сте подготвени за тези съмнителни завършения, въпреки всичко имате шанс. Според уеб страницата Langoda можете да забележите плюшени копия на именития волпертингер в хотели, заведения за хранене и кръчми с обичайната тема из цяла Бавария. Декоративни скулптури и гоблени също съживяват това шантаво, само че пленяващо митично творение.

Волпертингерът даже продължава да живее в експонатите на Германския музей на лова и риболова. Той се демонстрира още от 20-ти век като знак на немската просвета и традиция – тъй че даже и да сте скептични по отношение на съществуването му, несъмнено е, че създанието остава неразделна част от немския фолклор и продължава да пленява посетителите на Бавария.