Северна Корея за малко да предизвика ядрена война
От ракети, които летят над Япония, до закани за огън по Гуам, Северна Корея прекарва огромна част от 2017 година, провокирайки своите съседи от Източна Азия, както и Съединени американски щати. Въпреки че последните проби и закани за ракети наподобяват тревожни, надали за първи път Съединени американски щати и Северна Корея вървят по ръба на война. Затворената страна, ръководена понастоящем от диктатора Ким Чен Ун, който има известни (всъщност не изключително известни) здравословни проблеми напоследък, от дълго време демонстрира войнствено и от време на време принудително държание, с цел да спре другите страни да я нападат и да потвърди легитимността на държавното управление на своя народ. Но евентуално никой случай не е по-показателен за рисковете, които Северна Корея е подготвена да поеме, от завладяването на военния транспортен съд Пуебло, станало преди 50 години, на 23 януари 1968 година, в разгара на Студената война.
След края на Корейската война през 1953 година, когато Северна и Южна Корея подписват съглашение за помирение, Съединени американски щати играят директна роля в отбраната на южната демократична нация. През 50-те години на предишния век, когато Северна Корея стартира да се възвръща (САЩ пускат 635 000 тона експлозиви на север по време на войната), американците вършат всичко, което могат, с цел да обезпечат постоянното, некомунистическо държавно управление да остане на власт в Южна Корея. Те даже стигат до такава степен, че да разположат атомно оръжие на юг през 1958 година, нарушавайки разпоредбите на съглашението за помирение. Войната във Виетнам довежда от ден на ден американски войски в района, което пък прави Съединени американски щати и Южна Корея още по-близки съдружници. Севернокорейските водачи от своя страна стартират да си мислят, че тяхната страната може да е идната и надлежно броят на жестоките офанзиви против южнокорейските и американските военни се усилва.
Само два дни по-късно севернокорейските морски сили сполучливо залавят американския Пуебло – разследващ транспортен съд, патрулиращ интернационалните води, който не разполага с задоволително оръжие, с цел да се отбрани. От 83 индивида екипаж един е погубен при нападението, а останалите са взети за заложници. Какво би могло да стимулира дребната, относително безсилна страна да извърши такова смело закононарушение?
Може би нападението на кораба има за цел да сътвори дипломатически раздор сред Съединени американски щати и Южна Корея, което изисква Съединени американски щати да стартират по-директен разговор със Северна Корея, което може да разгневи държавното управление в Южна Корея. Съществува и теорията, показана от Централно разузнавателно управление на САЩ през 1969 година, че завладяването на Пуебло е метод да се подсигурява, че държавното управление на Южна Корея не може да отмъсти на Северна Корея за опита за нападение на Синия дом, без да провокира война. „ Някои допускат и че неуспехът на Северна Корея за атентат против президента е позор за държавното управление на националната република и по този начин те залавят кораба като метод да отвлекат вниманието на хората “, споделя Мичъл Лернер, професор по история в държавния университет в Охайо. „ Но не мисля, че това е истината. Двете интервенции бяха доста разнообразни. “ Според Лернер главната мотивация за залавянето на Пуебло е вътрешнодържавна агитация.Организацията на обединените народи бързо осъжда нападението, както вършат и всички съдружници на Америка – и скрито през идващите години комунистически сили като Съветския съюз и Китай.
Екипажът на кораба Пуебло при освобождението им
Съединени американски щати стартират да оказват още по-голяма помощ на Южна Корея в подмяна на тяхната помощ във Виетнам като в същото време и преговаряха със Северна Корея за освобождението на 82-те мъже от Пуебло, които постоянно са измъчвани и в последна сметка са принудени да подпишат признания за нелегално шпиониране.
Преговорите се движат постепенно и значително непродуктивно. Едва на 23 декември 1968 година – цели 11 месеца от завладяването на кораба, основният договарящ генерал-майор Гилбърт Удуърд подписва документ, в който се извинява се за противозаконното шпиониране и дава обещание в никакъв случай повече да не го прави, като в това време устно отхвърля това опрощение. След това екипажът е освободени, макар че Пуебло остава в Северна Корея. Днес той е изложен в музей в Пхенян.
„ Във всяка рецесия, която намираме в архивите, сдържаността на Съединени американски щати предотвратяваше експлоадирането на война “, споделя Вал Джаксън, политолог от Университета Виктория в Уелингтън. „ Разбрахме по-късно – в диалози, които севернокорейските чиновници организираха със руските си сътрудници – че Северна Корея е била подготвена да отмъсти против нашето възмездие, в случай че прибегнали до такава степен. “
