От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше

От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше най-красивата жена в града. Полуиндианка, с гъвкаво и необичайно тяло, с тяло змийско и огнено, и с очи, които му отиваха. Беше дух, затворен в лампа, само че не можеш да бъде арестуван в нея. Косите й бяха черни, дълги и копринени, със собствен личен живот, по този начин както и тялото й.

Кас или имаше прелестно въодушевление, или изобщо нямаше. Никога не беше равнодушна. Някои я мислеха за луда. Глупаците го мислеха. Глупаците в никакъв случай нямаше да схванат Кас. Мъжете смятаха, че тя е просто машина за секс и пет пари не даваха дали е смахната или не. А Кас танцуваше, флиртуваше, целуваше мъжете, само че щом дойдеше време да го прави с тях, Кас постоянно намираше метод да им се изплъзне и да офейка.

Сестрите й я упрекваха, че унищожава хубостта си и че изобщо не употребява мозъка си, а Кас имаше и разум, и душа: рисуваше, танцуваше, пееше, правеше някакви дребни фигурки от глина, а когато някой носеше в сърцето или в тялото си рана, Кас откровено страдаше за него. Просто мозъкът й беше нещо друго, мозъкът й просто не беше удобен.

Сестрите й я ревнуваха, тъй като привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги употребява задоволително. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше.

„ Нямат душа — споделяше, — нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени дребни ушни извивки и нарисувани нослета… Повърхност и нищо под нея… “ Имаше темперамент, граничещ с лудостта. Имаше темперамент, който някои назоваха полуда.

Баща й го бе уморил алкохолът, а майка й бе избягала, оставяйки девойките сами. Отишли при някакъв родственик, който ги изпратил в манастир, с цел да се образоват някак си. Манастирът бил тъжно място по-скоро за Кас, в сравнение с за сестрите й. Момичетата ревнували Кас и Кас ги биела. По цялата й лява ръка имаше следи от бръснач, спомен от две кавги. Имаше и един зараснал белег на лявата буза, който, вместо да понижава хубостта й, я наблягаше още повече.

Срещнах я една вечер в бара Уест Енд, скоро след излизането й от манастира. Понеже беше най-малката от сестрите, излезе последна оттова. Влезе и седна до мен. Бях най-грозният мъж в града и несъмнено по тази причина ме избра.

„ Едно пиво? “ — я попитах.

„ Да, може. “

Струва ми се, че не сме говорили нищо изключително онази вечер. Ако имаше нещо неизмеримо, това беше хубостта на Кас. Тя ме избра и това е всичко. Никакъв напън. Обичаше да пие и пи много. Сервираха й, въпреки да не изглеждаше пълнолетна. Може би имаше подправен паспорт, не знам. Но постоянно, когато излизаше от тоалетната и идваше да седне до мен, аз се надувах. Беше освен най-красивата жена в града, само че и една от най-красивите дами, които бях срещал. Прекарах ръката си към кръста й и я целунах.

„ Мислиш ли, че съм красавица? “ — попита.

„ Да, несъмнено, само че има и нещо друго… освен това от това… “

„ Всички ме упрекват, че съм красавица. Какво ще кажеш, правилно ли е? “

„ Хубавица не е точната дума, не с задоволителна за теб. “

Кас отвори чантата си. Помислих, че търси носната си кърпичка. Извади оттова дълга игла за шапки. Преди да съумея да я спра, прекара иглата през носа си, малко над ноздрите. Бях ужасяващ и омерзен. Погледна ме и се усмихна.

„ Сега красива ли съм? Не е ли по този начин, момче? “

Издърпах иглата и сложих кърпичката си на раната. Няколко клиенти и барманът я бяха видели. Барманът се приближи към нас.

„ Виж какво — сподели на Кас, — в случай че го повториш още един път, ще те изхвърля. Тука нямаме потребност от твоите спектакли. “

„ А бе другар, я се еби в гъза. “ — му сподели.

„ Защо не я оправиш. “ — ми сподели барманът.

„ Сама ще се оправи. “ — споделих.

„ Този нос си е мой — сподели Кас — и мога да върша с него каквото, по дяволите, ми скимне! “

„ Недей — споделих, — боли ме. “

„ Искаш да кажеш, че теб те боли, когато пъхвам игла в личния си нос? “

„ Да, това имам поради. “

„ Добре де, няма да се повтори. Усмихни ми се в този момент! “

Целуна ме, смеейки се, като държеше кърпичката на носа си. Когато барът затвори, тръгнахме за у дома. Имах малко бира, която изпихме, приказвайки. Тогава разбрах, че тя е човек, изпълнен с положителната и деликатност. Раздаваше се, без да го схваща. И по едно и също време се въргаляше в мрака на дивотата и несвързаността. Шизофреничка. Една прелестна и чувствена шизофреничка. Може би някой мъж или нещо друго щеше вечно да я унищожи. Не ми се искаше да съм аз.

Легнахме и, откакто угасих светлината, Кас ме попита:

„ Сега ли искаш или сутринта? “

„ Сутринта “ — споделих и й обърнах тил.

Сутринта станах, направих две кафета, сервирах й едното в леглото. Усмихна се.

„ Ти си първият мъж, който не пожела да го създадем вечерта. “

„ О’кей — споделих, — никой не е споделил, че би трябвало да го създадем безусловно. “

„ Не, чакай, желая го в този момент. Само малко да се пооправя. “

Кас влезе в банята. Излезе бързо. Беше съвършена — дългата й черна коса блестеше, очите и устните й блестяха, цялата блестеше. Със спокойни жестове ми сподели тялото си и се мушна под чаршафа.

„ Ела, любовнико! “

Приближих се.

Приемаше целувките ми с безрезервност, без да бърза. Ръцете ми потърсиха нейното тяло, погалиха косите й. Влязох. Беше топла и тясна. Започнах да се движа постепенно, желаех да продължим доста. Очите й бяха заковани в моите.

„ Как се казваш? “ — попитах.

„ Какво, по дяволите, те интересува? “ — попита.

Засмях се и продължих. След това се облече, заведох я отново в бара, само че не можах да я не помни. Тъй като по това време не ходех на работа, спах чак до два часа на обяд, след това станах и четох вестник. Бях в банята, когато влезе с едно голямо, като ухо на слон, листо.

Разтвори ми листото.

„ Откъде знаеш, че ще съм в банята? “

„ Знаех. “

Почти всеки ден Кас идваше, когато бях в банята. Беше по друго време, само че тя доста рядко бъркаше и постоянно ми носеше по едно голямо листо. После се любехме.

Един-два пъти ми се обадиха по телефона през нощта и тичах да платя гаранция, с цел да я извадя от пандиза, където я бяха вкарали за пиене и непристойно поведение.

„ Кучета мръсни — споделяше, — мислят, че като те черпят по едно пиво, ще им легнеш в леглото. “

„ Щом приемаш черпенето, сама си търсиш белята. “

„ Мислех, че се интересуват от МЕН, а не от тялото ми. “

„ Аз се интересувам и от теб, и от тялото ти. Но се колебая дали множеството мъже могат да видят в теб освен това от едно тяло. “

Заминах от града за шест месеца, поскитах малко и се върнах. Не бях не запомнил Кас, само че имахме няколко кавги, пък и ми се щеше да мръдна малко, да попътувам. Когато се върнах, мислех, че е отпътувала някъде, само че след половин час я видях да влиза в бара Уест Енд и да сяда до мен.

„ Върна ли се бе, копеле? “

Поръчах й едно пиво. Погледнах я. Носеше рокля с висока яка. Никога не я бях виждал облечена по този начин. А под всяко око беше мушнала по една топлийка със стъклена глава. Виждаха се единствено стъклените глави, само че там бяха и двете карфици, забити, пъхнати в кожата й.

„ Дявол да те вземе, още ли се опитваш да разрушиш хубостта си? “

„ Не бе, глупчо, това е мода! “

„ Ти си луда. “

„ Стана ми мъчително за теб. “ — сподели.

„ Има ли някой различен? “

„ Не, никой няма, единствено ти си. Но върша пиаца. Струва 10 $. За теб обаче — без пари. “

„ Махни тези карфици! “

„ Не, доста са на мода. “

„ Правят ме трагичен. “

„ Сигурен ли си? “

„ Да те вземат мътните, да, сигурен съм. “

Кас постепенно издърпа карфиците и ги постави в чантата си.

„ Защо се караш с хубостта си? — я попитах. Защо не щеш да се сприятелиш с нея? “

„ Защото хората считат, че това е единственото нещо, което имам. Красотата не е нищо, хубостта изчезва. Не можеш да схванеш какъв шанс имаш, че си противен, тъй като, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго. “

„ Добре — споделих, — заплашителен късметлия съм. “

„ Не желая да кажа, че си противен. Просто по този начин считат хората. Имаш доста забавно лице. “

„ Благодаря. “

Обърнахме още по едно.

„ Какво вършиш в този момент? “ — попита.

„ Нищо. Нищо не мога да правя. От нищо не се интересувам. “

„ Аз също. Ако беше жена, би могъл да станеш продажница. “

„ Не мисля, че бих могъл да претърпявам тесни контакти с толкоз доста непознати. Уморително е. “

„ Прав си, уморително е, всичко е уморително. “

Тръгнахме си дружно. По пътя се заглеждаха по нея. Беше прелестна, може би още по-красива от преди.

Пристигнахме у дома, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас постоянно си лафехме доста добре. Говореше тя малко, след това замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много секрети откривахме дружно. Когато говорехме за нещо красиво, Кас се смееше, смееше се от сърце. Беше като огромната наслада, която излъчва огънят. Говорейки, започнахме да се целуваме, притиснахме се един в различен. Бяхме възбудени и искахме да легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях — един противен и закривен белег на гърлото й. Дълъг и бездънен.

„ Дявол да те вземе — споделих, — демон да те вземе, какво си направила? “

„ Опитах със счупена бутилка една вечер. Не ти ли одобрявам към този момент? Не съм ли красива? “

Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.

„ Някои клиенти дават десетарката, а откакто се съблека, отхвърлят да го вършат. Но към този момент са платили. Много е смешно. “

„ Да — споделих, — ще пукна от смях… Кас, моя блага кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-живата жена, която познавам. “

Целунахме се отново. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха върху мен като черното знаме на гибелта. Любихме се и любовта ни беше мудна, спокойна и прелестна.

Сутринта Кас стана и подготви закуската. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пееше. Бях още в леглото и се любувах на нейното благополучие. Дойде при мен и ме дръпна.

„ Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме! “

Онзи ден я заведох на плаж. Беше делник, лятото беше още надалеч и в близост беше пусто, по прелестен метод. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Други, седнали на дървените пейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. Възрастни дами по на седемдесет-осемдесет години, насядали по пейките говореха за продажби на наследства от земи на мъртви съпрузи, убити от монотонното и жалко живуркане. Някакво необичайно успокоение се простираше на всички места и вървяхме, и лягахме, и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкоз красиво беше да сме дружно. Купих два сандвича, пиянство и пуканки и похапнахме, седнали върху пясъка.

Прегърнах Кас и по този начин сме заспали за към час. Беше по-хубаво и от любене. Беше един непрестанен поток, без никакво напрежение. Когато се събудихме, се върнахме у дома и подготвих нещо за вечеря. Предложих на Кас да заживеем дружно. Гледаше ме известно време неподвижна и най-после постепенно сподели: „ Не. “ Заведох я в бара, почерпих я едно пиво и си потеглих. На другия ден открих работа в един цех и работих цяла седмица. Бях доста изтощен, с цел да излизам, само че в петък вечер минах през Уест Енд. Седнах и зачаках Кас. По едно време, когато към този момент бях много пийнал, барманът ми сподели:

„ Съжалявам за гаджето ти. “

„ Какво се е случило? “ — попитах.

„ Съжалявам. Не знаеш ли? “

„ Не. “

„ Самоубийство. Вчера я погребаха. “

„ Погребаха ли я? “ — попитах. Бях сигурен, че всеки миг ще я видя да влиза.

„ Сестрите й я погребаха. “

„ Самоубийство ли? Би ли ми обяснил по какъв начин? “

„ Преряза си гърлото. “

Пих, до момента в който барът затвори. Кас, най-красивата от петте сестри, най-красивата жена в града. Успях да стигна някак си до у дома и обезверено се укорявах, че не настоях задоволително да заживеем дружно, а одобрих нейното „ не “. Цялото й поведение ми подсказваше, че и тя го желае. Просто не бях го взел на съществено, бях ленив и безгрижен. Бях заслужил моята и нейната гибел. Бях куче. Не, за какво да наскърбявам кучетата. Станах, открих една бутилка вино, пих доста. Кас, най-красивото момиче в града, на двайсет години, бе мъртва.

Вън някой натискаше клаксон. Силно и дълготрайно. Оставих бутилката и изревах:

„ ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ, КОПЕЛЕ, ЧУПКАТА! “

А нощта продължаваше и аз към този момент не можех да направя нищо.

Из „ Любовни истории на елементарната полуда “

Преводач: Румен Баросов

фотография: Garon Piceli, www.pexels.com