Хапче против смърт
— Гениалните неща са елементарни — заключи лекар Ке. Минаха двадесет години в битка с генома, с цел да разбере обикновената истина:
Смъртта е стратегия, която може да бъде спряна!
Животът на лекар Ке се промени необратимо, откогато за пръв път инжектира серума в мозъка на мишлетата. Бяха пъргави, жизнерадостни, преносими мишлета — раждат се, играят, имат засилен метаболизъм, изтощават се за няколко месеца и умират от напреднала възраст. Да си жив значи да гориш.
Серумът накара огъня да тлее: забави метаболизма им, намали телесната температура, направи ги по-спокойни, само че от този момент минаха цели 3 години, а мишлетата към момента си играеха в аквариума пред очите на лекар Ке. В съпоставяне с човешката дълготрайност на живота това се равняваше на епохи!
В дневника си лекар Ке записа:
Аз открих хапче срещу гибел!
След невероятния пробив идваха проблемите. Едно такова изобретение щеше да промени света. Акционерите, които финансираха опита щяха да станат най-богатите хора, това беше ясно.
Но стигнеше ли до медиите, новината щеше да провокира безредица в световен мащаб.
Вариантите бяха единствено два:
1) да подари серума на всички поданици на планетата или 2) да го продава единствено на първокласен кръг купувачи, защитавани в дълбока загадка с цената на живота, в това число и неговия.
Така щеше да възникне едно малко, затворено общество, което да потопи света в абсолютизъм, продължаващ с хилядолетия.
Подобна робия не би могла да се равнява даже на най-смелите фантазии на Хитлер и Сталин.
Първата опция граничеше с парадокса. Самата вест, че хората могат да не умират, в случай че желаят, криеше рискови последици.
За да подари серума на 6 милиарда души, стотици страни трябваше да претърпят цялостна смяна в публичната си организация — да лимитират и даже да забранят бременността, да вкарат строги системи от правила за надзор над раждаемостта.
Като похлупак на всичко, лекар Ке щеше да се трансформира в „ звездата “ на този развой. Това означаваше омразата на майките да бъде ориентирана към него, на филантропичните и църковни организации — също.
Означаваше да се качи на сцената, да влезе в обективите, да попадне под светлината на прожекторите, да бъде защитаван непрекъснато, заплашван, обиждан, анатемосван, разпитван и Бог знае още какво…
Безспорно, като изобретател на хапче срещу гибел, доктор Ке щеше да стане най-известният човек на планетата, само че това означаваше и най-мразеният, най-търсеният, най-охраняваният мъж под небето.
Определено не възнамеряваше да поеме тежестта на сходна популярност. Той беше затворен човек по природа, предан напълно на науката. Нищо друго не го интересуваше.
Беше подготвен да подари серума на хората, както Прометей им беше подарил огъня, само че се притесняваше, че те не знаят какво да го вършат и несъмнено ще подпалят градовете си с него. Дори един-единствен човек да разбереше, край с анонимността му!
Дилемата пред кого да разкрие тайната беше сложна. Ако първи научеха от Корпорацията, щяха да задържат монопол върху пазара и да присвоят правата за себе си.
Ако държавното управление научеше преди всички, серумът щеше да бъде употребен като политически инструмент за владичество над другите народи.
Дори не искаше да мисли какво биха създали военните, в случай че разберяха първи. Всички пътища водеха към съдбовен резултат или световна злополука.
Все още не беше завършил изцяло с плана. „ Научната работа се състои от три стадия — обичаше да повтаря доктор Ке. — Експеримент, наблюдаване и констатация. “
Нямаше констатация, тъй като му липсваше наблюдаване за действието на серума върху жив човек. Като същински академик лекар Ке реши да опитва първо със себе си.
Скоро по-късно го намалиха в лабораторията. Забавеният метаболизъм го правеше ленив и непроизводителен. Не смееха да го уволнят — оставаха му единствено няколко месеца до пенсия.
„ И няколко епохи наблюдаване, до момента в който приключа с констатацията — въздъхна Ке. — Дано най-малко мъничко обществото да се промени през това време, нека еволюира задоволително, с цел да може пълноценно да се възползва от подаръка, който съм му приготвил “ — Ке се загледа в тавана със замислен взор.
Устните му постепенно се разтегнаха в необятна усмивка.
2010 година
създател: Тихомир Димитров
