Къде свършва приятелството?
Един ден просто нещо те удря и всичко се трансформира и осъзнаваш, че няма връщане обратно.
Кафето в четвъртък е по-вълнуващо, свалката в петък – в този момент те нервира.
Осъзнаваш какъв брой е празен живота с безконечните забежки и че не това искаш, че кафето в четвъртък ти стига, че в петък искаш единствено да се прибереш вкъщи и да звъннеш на оня номер, да се видите.
Игралните вечери към този момент са разнообразни, хващаш се че виждаш доста неща, по доста по-различен метод.
Забелязваш до къде тъкмо стига усмивката му, по какъв начин могат да блестят очите му и какъв брой тъкмо харесваш прическата му под дъжда.
Усещаш по какъв начин дъхът ти стопира когато ти написа и по какъв начин сърцето ти прескача когато се наведе да те прегърне за сбогом.
Ходейки до него спазваш явна отдалеченост, ограничаваш достъпът му до кожата ти, с цел да си спестиш онази тръпка преминаваща през цялото ти тяло.
Опитваш се да не поглеждаш в очите му, тъй като там те чака различен свят, в който другарството свършва.
И после… след това всичко завършва с устните му долепени до твоите.
създател: Десислава Дамянова
