В очакване на развръзката
От няколко дни часовникът отброява годината, която президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп отпусна на Косово и Сърбия да се схванат за разрешаването на спора посред им. Поне по този начин излиза от обява на сръбския вестник " Сръбски телеграф ", който от свои източници разбрал, че президентът е сложил като краен период за разрешаването на казуса датата 25 август 2020 година
Спекулацията е, че тщеславният Тръмп желае да влезе в ролята на президента Картър с неговото историческо съглашение от Кемп Дейвид и да сдобри двете страни, и всичко това да стане два месеца преди президентските избори в Съединени американски щати, на които милиардерът-политик ще се бори за втори мандат. Впрочем преди дни министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич също съобщи, че в Белия дом имат желание да употребяват косовската карта в идните следващата година избори.
През последната половин година дипломатическата, а и даже силовата атака към сръбско-косовския спор се усили. За да накара сърбите да признаят Косово и да спрат с поддръжката за сръбските региони на региона, държавното управление в Прищина на Рамуш Харадинай, който скоро ще се изплати пред съда в Хага по обвинявания във военни закононарушения, вкара през ноември 2018 година фрапантни 100-процентови мита върху всички сръбски артикули.
Това публично бе направено за подкрепяне на локалната стопанска система, само че пред телевизия " Блумбърг ", Наталия Апостолова, която е представител В Косово на Върховния представител по външна политика и сигурност на Европейски Съюз, съобщи че антисръбските мита са се отразили
" извънредно отрицателно "
на стопанската система на Косово, само че и са нанесли удар по неговия имидж в очите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, а и на прилежащи страни като Босна и Херцеговина.
По необичайно стичане на събитията настояването от Хага за явяването на Харадинай пред Международния съд и последвалата му оставка съответства със взаимния демарш от 16 август на държавните управления на Съединени американски щати, Англия, Германия, Италия и Франция, които желаеха Косово да анулира 100-процентните мита върху сръбските артикули, а от Белград да приключи опитите разнообразни страни да отдръпват признанието си на косовската самостоятелност.
Едновременно с това водачът на Демократическата партия на Косово и ръководител на Народното събрание Кадри Весели изцяло поддържа настояването на западните страни. Той даде да се разбере, че косоварите би трябвало да заложат на идните през октомври избори на тези партии, които желаят продължение на " специфичните връзки " със западните страни. Всъщност Весели сложи без заобикалки въпроса: Или слушаме Запада, или се оправяме сами.
Натискът за митата обаче е единствено едната страна в последния опит за разплитане на косовския възел. Другата, по-съществена част е прокарването на американската теза за териториални замени - Косовска Митровица и покрайнината да отиде в Сърбия, а в някои обитаеми с албанци села от Прешевската котловина - към Сърбия, последвана от признание на независимостта на Прищина от страна на Белград. След това, по замисъла на американците, като премия за жертвите и напъните, и двете страни би трябвало да получат " европейска вероятност ", т.е. да бъдат признати в обозримо бъдеще в Европейски Съюз.
За " морковчето " приказва президентът на Алабания Илир Мета. Той дебело загатна пред македонската електронна медия " А1 On ", че чака и Сърбия, и Косово да станат членове на Европейски Съюз, а в подмяна на това Албания няма да бъде фактор в договарянията сред Белград и Прищина, несъмнено, в интерес на косовските албанци. Всъщност албанският президент разиграва картата с теоретичното
сливане на Косово и Албания
което се показва като опция при положение, че проектът за признаването на региона не се развие по упования метод.
Според мнозина обединяването на Албания и Косово би имало дестабилизиращи последствия за тази част на Балканите, само че освен за тези страни, в които има албански малцинства - Сърбия, Черна Гора и Северна Македония. Ако Косово се сплоти с Албания, ще възникне въпросът за какво тогава Сърбия да не се сплоти с Република Сръбска от Босна и Херцеговина (БиХ) или за какво Хърватия да не направи същото с хърватските кантони в БиХ. Желание за това има и от двете страни. Това обаче би означавало фактическо завръщане, само че с други средства, към обстановката от края на 90-те години, когато воюващите в Босна страни се пробваха да реализират сходни цели с оръжие в ръка.
За да се избегне тази обстановка, западните страни оферират договорка на Прищина и Белград - направете териториална замяна, признайте се взаимно, а за премия ще станете членове на Европейски Съюз. Големият проблем е, че този проект се стартира главно от американците, които десетилетия наред фаворизират албанците на Балканите, а цената на замислите им би трябвало да я заплаща Европа. Да се счита, че в миг, когато бъдещето на Европейски Съюз е сложено на карта заради съществено вътрешно напрежение, съюзът ще се занимава с приемането на толкоз натоварени с проблеми нови страни членки, е най-малкото наивно. Няма нищо инцидентно, че Брюксел продължава да отсрочва началото на преговорния развой със страните от така наречен Западни Балкани. Въпреки всички обещания и Северна Македония, и Албания са надалеч от приемането в Европейски Съюз. Съществуват опасения, че в случай че тези страни влязат в Европейски Съюз, те по-скоро ще отслабят съюза, ще го създадат пленник на историческите си несъгласия и на вътрешната си уязвимост, в сравнение с да го усилят.
Сърбия може и да наподобява добър претендент за участие, само че обвързването й с Косово, което наподобява обречено на хронична беднотия, слаби институции и напускано от популацията си, е спирачка пред европейската й вероятност. Да не приказваме, че от Белград
се чака да скъса връзките си
с Москва, в настоящия им тип. За това приказва през юли пред българската секция на телевизия " Блумбърг " Йелена Милич от белградския център за евроатлантически проучвания. Както се чака от евроатлантик, тя приветства размяната на територии, в подмяна на европейска интеграция. Според Милич решението за Косово би трябвало да се откри без съветска интервенция. При състояние, че формален Белград преглежда Москва като защитничка на сръбския интерес пред американците и страната им инструмент Косово, едно отменяне на Русия, както желае Милич и тези, които й заплащат заплатата, единствено ще докара до задълбочаването на казуса за сърбите.
Бившият сръбски посланик Зоран Миливоевич споделя, представен от съветски медии, че ключът към намирането на компромис се намира действително в ръцете на американците. " Европа не е в положение по-активно да реши този проблем, до момента в който не завършат процесите в Европейски Съюз. Поради това не е инцидентно, че Америка счита, че е пристигнало нейното време да прояви самодейност... ", споделя Миливоевич. Досегашният опит на американците е по-скоро на слон в стъкларски магазин. През 1999 година те си мислеха, че със мощ ще разсекат гордиевия възел на косовския проблем, като прекроят границите на суверенна страна, само че 20 години по-късно се готвят да създадат същото, въпреки и с кадифени ръкавици.
Проблемите пред Косово наподобяват доста съществени, липса на пълноценна легитимност в очите на света (все още пет членки на Европейски Съюз, както и две велики сили - Русия и Китай, не са го признали), тежки стопански проблеми, териториални проблеми, приключване на население. Но къде по-сериозно е превръщането на Косово в
ислямистко гнездо в Европа
без значение от съществуването на голяма американска база в страната. По данни на албанската секция на " Гласът на Америка " една шеста от джихадистите, завърнали се в Европа от Сирия и Ирак, са от Косово. Ако в цяла Европа са се завърнали 1500 джихадисти, 250 от тях са от Косово. Експертът по сигурността Адриан Щуни е представен да споделя: " Трябва да разберем, че това не е група, която от единствено себе си ще изчезне, това е гангрена, което към този момент заплашва балканското общество. "
Съединени американски щати носят главната виновност за възникването на тази болест. Те толерираха двайсет години тази болест, зародила в сянката въз основата им " Бондстийл ". Сега вместо да я лекуват, като страна, която сякаш води война с терора, те се готвят да правят ново прекрояване на границите на Балканите. Следователно ни чака появяването на нова гангрена, някъде на друго място.
*Церемонията бе част от тържествата по случай 20-годишнината от края на експанзията против остатъчна Югославия, донесла самостоятелност на някогашната сръбска област. Косово приютява една от най-големите военни бази на Съединени американски щати в Европа, дължи съществуването си на американските щикове, а някогашният към този момент министър председател Рамуш Харадинай призна в изявление, че е " американски боец на терен, който извършва заповеди "
Спекулацията е, че тщеславният Тръмп желае да влезе в ролята на президента Картър с неговото историческо съглашение от Кемп Дейвид и да сдобри двете страни, и всичко това да стане два месеца преди президентските избори в Съединени американски щати, на които милиардерът-политик ще се бори за втори мандат. Впрочем преди дни министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич също съобщи, че в Белия дом имат желание да употребяват косовската карта в идните следващата година избори.
През последната половин година дипломатическата, а и даже силовата атака към сръбско-косовския спор се усили. За да накара сърбите да признаят Косово и да спрат с поддръжката за сръбските региони на региона, държавното управление в Прищина на Рамуш Харадинай, който скоро ще се изплати пред съда в Хага по обвинявания във военни закононарушения, вкара през ноември 2018 година фрапантни 100-процентови мита върху всички сръбски артикули.
Това публично бе направено за подкрепяне на локалната стопанска система, само че пред телевизия " Блумбърг ", Наталия Апостолова, която е представител В Косово на Върховния представител по външна политика и сигурност на Европейски Съюз, съобщи че антисръбските мита са се отразили
" извънредно отрицателно "
на стопанската система на Косово, само че и са нанесли удар по неговия имидж в очите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, а и на прилежащи страни като Босна и Херцеговина.
По необичайно стичане на събитията настояването от Хага за явяването на Харадинай пред Международния съд и последвалата му оставка съответства със взаимния демарш от 16 август на държавните управления на Съединени американски щати, Англия, Германия, Италия и Франция, които желаеха Косово да анулира 100-процентните мита върху сръбските артикули, а от Белград да приключи опитите разнообразни страни да отдръпват признанието си на косовската самостоятелност.
Едновременно с това водачът на Демократическата партия на Косово и ръководител на Народното събрание Кадри Весели изцяло поддържа настояването на западните страни. Той даде да се разбере, че косоварите би трябвало да заложат на идните през октомври избори на тези партии, които желаят продължение на " специфичните връзки " със западните страни. Всъщност Весели сложи без заобикалки въпроса: Или слушаме Запада, или се оправяме сами.
Натискът за митата обаче е единствено едната страна в последния опит за разплитане на косовския възел. Другата, по-съществена част е прокарването на американската теза за териториални замени - Косовска Митровица и покрайнината да отиде в Сърбия, а в някои обитаеми с албанци села от Прешевската котловина - към Сърбия, последвана от признание на независимостта на Прищина от страна на Белград. След това, по замисъла на американците, като премия за жертвите и напъните, и двете страни би трябвало да получат " европейска вероятност ", т.е. да бъдат признати в обозримо бъдеще в Европейски Съюз.
За " морковчето " приказва президентът на Алабания Илир Мета. Той дебело загатна пред македонската електронна медия " А1 On ", че чака и Сърбия, и Косово да станат членове на Европейски Съюз, а в подмяна на това Албания няма да бъде фактор в договарянията сред Белград и Прищина, несъмнено, в интерес на косовските албанци. Всъщност албанският президент разиграва картата с теоретичното
сливане на Косово и Албания
което се показва като опция при положение, че проектът за признаването на региона не се развие по упования метод.
Според мнозина обединяването на Албания и Косово би имало дестабилизиращи последствия за тази част на Балканите, само че освен за тези страни, в които има албански малцинства - Сърбия, Черна Гора и Северна Македония. Ако Косово се сплоти с Албания, ще възникне въпросът за какво тогава Сърбия да не се сплоти с Република Сръбска от Босна и Херцеговина (БиХ) или за какво Хърватия да не направи същото с хърватските кантони в БиХ. Желание за това има и от двете страни. Това обаче би означавало фактическо завръщане, само че с други средства, към обстановката от края на 90-те години, когато воюващите в Босна страни се пробваха да реализират сходни цели с оръжие в ръка.
За да се избегне тази обстановка, западните страни оферират договорка на Прищина и Белград - направете териториална замяна, признайте се взаимно, а за премия ще станете членове на Европейски Съюз. Големият проблем е, че този проект се стартира главно от американците, които десетилетия наред фаворизират албанците на Балканите, а цената на замислите им би трябвало да я заплаща Европа. Да се счита, че в миг, когато бъдещето на Европейски Съюз е сложено на карта заради съществено вътрешно напрежение, съюзът ще се занимава с приемането на толкоз натоварени с проблеми нови страни членки, е най-малкото наивно. Няма нищо инцидентно, че Брюксел продължава да отсрочва началото на преговорния развой със страните от така наречен Западни Балкани. Въпреки всички обещания и Северна Македония, и Албания са надалеч от приемането в Европейски Съюз. Съществуват опасения, че в случай че тези страни влязат в Европейски Съюз, те по-скоро ще отслабят съюза, ще го създадат пленник на историческите си несъгласия и на вътрешната си уязвимост, в сравнение с да го усилят.
Сърбия може и да наподобява добър претендент за участие, само че обвързването й с Косово, което наподобява обречено на хронична беднотия, слаби институции и напускано от популацията си, е спирачка пред европейската й вероятност. Да не приказваме, че от Белград
се чака да скъса връзките си
с Москва, в настоящия им тип. За това приказва през юли пред българската секция на телевизия " Блумбърг " Йелена Милич от белградския център за евроатлантически проучвания. Както се чака от евроатлантик, тя приветства размяната на територии, в подмяна на европейска интеграция. Според Милич решението за Косово би трябвало да се откри без съветска интервенция. При състояние, че формален Белград преглежда Москва като защитничка на сръбския интерес пред американците и страната им инструмент Косово, едно отменяне на Русия, както желае Милич и тези, които й заплащат заплатата, единствено ще докара до задълбочаването на казуса за сърбите.
Бившият сръбски посланик Зоран Миливоевич споделя, представен от съветски медии, че ключът към намирането на компромис се намира действително в ръцете на американците. " Европа не е в положение по-активно да реши този проблем, до момента в който не завършат процесите в Европейски Съюз. Поради това не е инцидентно, че Америка счита, че е пристигнало нейното време да прояви самодейност... ", споделя Миливоевич. Досегашният опит на американците е по-скоро на слон в стъкларски магазин. През 1999 година те си мислеха, че със мощ ще разсекат гордиевия възел на косовския проблем, като прекроят границите на суверенна страна, само че 20 години по-късно се готвят да създадат същото, въпреки и с кадифени ръкавици.
Проблемите пред Косово наподобяват доста съществени, липса на пълноценна легитимност в очите на света (все още пет членки на Европейски Съюз, както и две велики сили - Русия и Китай, не са го признали), тежки стопански проблеми, териториални проблеми, приключване на население. Но къде по-сериозно е превръщането на Косово в
ислямистко гнездо в Европа
без значение от съществуването на голяма американска база в страната. По данни на албанската секция на " Гласът на Америка " една шеста от джихадистите, завърнали се в Европа от Сирия и Ирак, са от Косово. Ако в цяла Европа са се завърнали 1500 джихадисти, 250 от тях са от Косово. Експертът по сигурността Адриан Щуни е представен да споделя: " Трябва да разберем, че това не е група, която от единствено себе си ще изчезне, това е гангрена, което към този момент заплашва балканското общество. "
Съединени американски щати носят главната виновност за възникването на тази болест. Те толерираха двайсет години тази болест, зародила в сянката въз основата им " Бондстийл ". Сега вместо да я лекуват, като страна, която сякаш води война с терора, те се готвят да правят ново прекрояване на границите на Балканите. Следователно ни чака появяването на нова гангрена, някъде на друго място.
*Церемонията бе част от тържествата по случай 20-годишнината от края на експанзията против остатъчна Югославия, донесла самостоятелност на някогашната сръбска област. Косово приютява една от най-големите военни бази на Съединени американски щати в Европа, дължи съществуването си на американските щикове, а някогашният към този момент министър председател Рамуш Харадинай призна в изявление, че е " американски боец на терен, който извършва заповеди "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ