10 от най-важните древни документи, които вече не съществуват
От най-свещените текстове на Рим до великански китайски ръкопис, който не би се побрал и в резервоар – ето списък с 10-те най-важни антични документи, които към този момент не съществуват:
Римските водачи се съветват с тези оракулски книги с пророчески предсказания по време на политически рецесии в продължение на може би 900 години. Те се съхраняват в храма на Юпитер на Капитолий и съгласно античните източници са три на брой. Сибилските книги не бива да се бъркат с т. нар. „ Сибилски предсказания “, които са 12 книги с пророчества с юдейско-християнски генезис. Оригиналите са изгорени през 83 година прочие н. е. като се твърди, че техните заместители са унищожени от римски военачалник от 5 век, който се опасява, че нахлуващите вестготи ще ги употребяват.
През 6 век прочие н. е. Сафо композира 10 000 стихотворни реда, които изпълват 9 тома. В момента съществуват по-малко от 70 цялостни реда, само че те са задоволителни да създадат най-известната щерка на Лесбос (както я назовава класикът Даниел Менделсон) уважаван лирически стихотворец на еротичната обич. Според античните създатели, които са чели нейните творбите, тематиката на доста от тях е хомосексуалността. Именно от там произлиза и думата „ лесбийка “ – по името на нейния роден остров Лесбос – и се трансформира в нарицателно. Сафо е включвана в листата на Деветимата лирици на Древна Гърция, подбрани от александрийските граматици за приноса си при започване на елинистичната ера през 4 век прочие Хр. Останалите са: Стезихор, Пиндар, Анакреон, Алкей, Симонид, Алкман, Бакхилид и Ибик.
Смята се, че трагичната трилогия на известния гръцки драматург (около 525 – 456 година прочие н. е.) премисля Троянската война като план със актуалната атинска народна власт. Приблизително общо над 80 от неговите произведения са изгубени в историята. Оцеляват единствено 7 пиеси: единствената непокътната историческа покруса „ Персите “, една цялостна трилогия „ Орестия “, формирана от „ Агамемнон “, „ Хоефори “ и „ Евмениди “, и още „ Седемте против Тива “, „ Молителките “ и „ Прикованият Прометей “.
От може би хиляди книги, които описват за историята, културата и религията на маите – написани в писмени знаци още през 9 век – оцеляват по-малко от 5 текста. Останалите са изгорени от конквистадори и католически монаси през 16 век.
Тази сбирка от обичани индийски басни (букв. от деванагари „ Пет правилото “) за животни, написана още през 100 година прочие н. е. ни е известна от ранните преводи на пехлеви (сега изгубени), сирийски и арабски, а истинският санскритски източник изчезва. Превод на иврит е основата за една известна версия в средновековна Европа. Предполага се, че текстовете са написани към 200 прочие н. е. от Вишнушарман, а първичната им цел е била да служат като управление за висшестоящи, образовайки ги посредством басни по какъв начин да водят политика.
Свещената книга на квазимонотеистичното верую на антична Персия оцелява като обширна сбирка от фрагменти – почти 1/4 от истинския текст. Последните цялостни ръкописи може да са изгорели, когато Александър Велики превзема Персеполис през 330 година прочие н. е. Книгата е написана на авестийски език, който умира още през първата половина на I хилядолетие прочие н. е. Нейните основните елементи са: „ Ясна “, „ Висперад “, „ Вендидад “ и „ Ящи “.
Все още имаме „ Петте класики “, обичайно приписвани на китайския мъдрец, които обгръщат лирика, изразителност, антични обреди, история и гадаене. Шестата му класика – за музиката – може да е изчезнала през 3 век прочие н. е. в фамозното Изгаряне на книги и погребение на учени. В една от Петте класики е записано последното обръщение на Конфуций към неговите възпитаници и цялото царство: „ Мислиш ли различно – развиваш, мислиш ли логично – поправяш, грешиш ли – научаваш, само че единствено съчетани тези дейности водят до напредъка. “
Повече от 2000 учени са съдействали за този 11 000-томен текст от династията Мин по тематики, вариращи от земеделие и изкуство до теология и естествени науки. Това е най-голямата книжна енциклопедия в историята на света, а концепцията за нея хрумва на император Юнле от династия Мин (1368–1644). Половината от 800 останали тома са изгорени във Боксерското въстание през 1900 г.; оцеляват едвам 3% от истинския текст.
Роденият в Ирак феодален математик, астроном и физик, чиято работа в региона на оптиката повлияват на мислителите в цяла Европа, написва над 200 произведения. Само 55 от тях оцеляват. Някои смятат ал-Хайтам за „ бащата на актуалния теоретичен способ “, а на негово име е кръстен и
кратер на Луната.
Еврейската Библия (на снимката) се базира на към 20 творби, които към този момент не съществуват. Често цитираните „ Хроники “ съставляват подробна история от ранната желязна ера, от която може да са извлечени голям брой други древен разкази.
