Забележителната изобретателка зад машините за хартиени торбички
От най-ранните си години Маргарет Найт е неуморна изобретателка. В научна публикация, озаглавена „ Еволюцията на хартиената торбичка за хранителни артикули “, историкът на инженерството Хенри Петроски загатва няколко от нейните детски планове, които нормално изискват някаква обработка на дърво. Тя е „ известна със своите хвърчила “, написа той, и „ всички завиждат на шейните й “.
Цех за памук
Само със приблизително обучение, 12-годишната Найт стартира работа в цех за обработка на памук в Манчестър, за да помага на овдовялата си майка. В рисковата фабрика, девойката се труди за мизерни пари от преди зазоряване до здрач. Една от водещите аргументи за тежки пострадвания в цеха, скоро забелязwа тя, са летящи железни стружки от машините. Найт незабавно се заема да поправи това и още преди тринадесетия си рожден ден съумява да измисли истинска система, която скоро ще се популяризира в цялата памучната промишленост. По това време тя няма визия от патенти, само че с течение на годините генерира от ден на ден и повече такива концепции и вижда капацитета да прави пари от своята креативност.
Както разказва Петроски, Найт напуща цеха в късните си тийнейджърски години и обикаля редица механически работи, с цел да поддържа джобовете и мозъка си добре напълнени. С течение на времето тя се усъвършенства в значителен диапазон от занаяти – както в дагеротипията (първият всеобщо наличен способ за фотография), по този начин и в тапицерията. Това, което бетонира – или би трябвало да бетонира – мястото й в книгите по история обаче, е участието й в компанията Columbia Paper Bag, основана в Спрингфийлд, Масачузетс.
В компанията за торбички, както и на множеството места, където прекарва доста време, Найт вижда редица благоприятни условия за усъвършенстване. Вместо да сгъва всяка хартиена торба на ръка – неефективната и податлива на неточности задача, която й е предоставена – Найт се чуди дали вместо това не може да ги сгъва прилежно и бързо посредством автоматизиран механизъм.
Когато построява работещ модел на своя грациозен уред за прегъване на хартия, Найт към този момент знае, че желае да направи спомагателната стъпка да обезпечи патент за своето създание. Това се счита за самоуверен ход за една жена през 19 век – време, когато дребен % от патентите се държат от дами (в това число и жени, които са подават документи под мъжки псевдоним или с полово неутрални инициали).
Не единствено че Найт подава патент, тя пази и собствеността си върху концепцията за машина за торбички в правосъдна борба против лъжец, който я копира: откакто вижда машината на Найт във етапа на нейното развиване, човек на име Чарлз Анан взема решение, че ще претендира за творението като свое. Това се оказва неблагоразумен ход, защото Найт, която харчи огромна сума пари за първокласен юрист, унизително разобличава Анан в правосъдната зала. В отговор на неговия мотив, че никоя жена не може да бъде способна да проектира такава машина, Найт показва своите многобройни и детайлни чертежи. Анан не разполага с такива и бързо е открито, че е самозванец, който търси пари. След разрешаването на разногласието Найт получава законния си патент, през 1871 година
Патент на мотор
Днес смален, само че изцяло функционален модел на новаторската машина на Найт (всъщност актуализация на истинския й дизайн, патентован независимо през 1879 г.) се съхранява в Националния музей на американската история на Смитсониън.
По време на своята плодотворна интелектуална кариера, Найт сполучливо подава повече от 20 патента общо, в това число и гама от мотори с вътрешно горене. Въпреки че съумява да живее по-комфортно на междинна и преклонна възраст, в сравнение с в детството си, Найт в никакъв случай не е богат по някакъв метод. Неомъжена и без деца, Найт умира сама със своите достижения и единствено 300 $ капитал.
Последиците от наситения й със събития живот са омастилени още през 1913 година (една година преди гибелта й), когато New York Times пуска дълъг текст на тематика „ Жените, които са изобретателки “, С Найт като хедлайнер.
