Евронюз: Защо Ердоган се опитва да се превърне в главен посредник между Русия и Украйна?
От началото на съветското навлизане в Украйна на 24 февруари турският президент Реджеп Тайип Ердоган се показва за единствения, който може да работи като медиатор сред двете враждуващи страни, което отразява устрема на страната да си обезпечи повече дипломатическа тежест в столиците на незападните страни.
Усилията на Ердоган за реализиране на мир доведоха до това, че Анкара беше хазаин на две руско-украински срещи през март. Първоначално той посрещна външните министри на 10 март, а по-късно делегации от двете страни на 29 март, преди фрагментите от клането в Буча да затруднят още повече намирането на компромис.
Месец по-късно Ердоган в допълнение ускори дипломатическите си старания, като координира размяната на пандизчии сред Съединени американски щати и Русия.
Оттогава насам турски публични лица се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски по време на посещаване в Киев, като по-късно Ердоган изрази подготвеност да се срещне с съветския президент Владимир Путин, с цел да се реализира съглашение.
Стремежът на Ердоган да се показа като огромен дипломатически състезател и миротворец в спора, противопоставящ Русия и Украйна, може да се изясни частично с дълбоките стопански връзки, свързващи Анкара с Москва, и със спряната кандидатура на Турция за участие в Европейски Съюз, написа в собствен разбор Евронюз.
Връзките, които свързват Турция и Русия
Според изследване на Metropoll, извършено през януари, турските жители са раздвоени в мнението си дали външната политика на страната им би трябвало да се концентрира върху Запада или върху Изтока. Малко под 39,5 % от интервюираните са предпочели по-тесни връзки с Русия и Китай, а 37,5 % - с Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Съответно, Ердоган се придържа към линията, осъждаща нахлуването на Русия в Украйна, като в същото време насочва и нападки към НАТО, потвърждавайки да вземем за пример, че " експлоадирането на спора се дължи на години експанзионизъм, който не спазваше споразуменията от интервала след рухването на Берлинската стена ".
Що се отнася до връзките с Киев, забележителна общественост от етнически татари от турски генезис - изключително в Крим, свързва двете страни. Това изяснява за какво на 5 май член на батальона " Азов ", определящ се като мохамеданин от татарски генезис, се обърна непосредствено към турския президент с молба да изтегля стоманодобивния цех " Азовстал " в Мариупол.
" Непрекъснато сме бомбардирани от небето, от морето и от земята. Моля, изпълнете процедурите за евакуация на хората, в това число военнослужещите, от територията на " Азовстал ". Сложете завършек на този призрачен сън ", сподели тогава той.
Между Анкара и Киев съществуват и стопански и военни връзки. През 2020 година Турция беше главният задграничен вложител в Украйна, а през 2021 година връзките бяха в допълнение укрепени както в търговията, по този начин и във военния бранш.
По силата на съглашение сред двете страни, утвърдено от украинския парламент, Анкара се ангажира да даде 18,5 млн. $ на Киев, с цел да му помогне да посрещне военните си потребности. В съглашението Турция даде обещание също по този начин да даде " гаранции за сигурност и мир " в стратегическия Черноморски район.
" Двете страни могат да се нарекат другари ", съобщи пред Евронюз Лео Периа-Пейне, откривател в мозъчния концерн IFRI. " Между 2019 година и експлоадирането на войната Зеленски и Ердоган са се виждали най-малко шест пъти ".
НАТО: Обичаме да ви ненавиждаме?
Въпреки че Турция е член на НАТО, турските публични лица от време на време заемат провокативни позиции във връзка с трансатлантическия алианс или даже правят очевидни актове на непокорство.
Решението за закупуване на създадената в Русия ракетна система С-400 докара до изключването на Анкара от програмата за създаване на F-35 още през 2017 година То докара и до наказания от страна на Съединени американски щати против отбранителния бранш въз основа на Закона за противопоставяне на американските съперници посредством наказания (Caatsa) от 2017 година, който глоби страните, които купуват отбранителни оръжия от Русия.
Въпреки това през септември 2021 година Ердоган изрази подготвеност да закупи втори транш от системата С-400.
" За Русия това беше главен ход за по-нататъшно обвързване на член на НАТО, който играе основна роля в Близкия изток ", съобщи пред Евронюз Марк Пиерини - някогашен дипломат на Европейски Съюз в Турция и откривател в „ Карнеги Европа” в Брюксел.
Анкара стартира диалози с Москва единствено три седмици след несполучливия прелом през 2016 година, за който Ердоган заподозря даже присъединяване на НАТО. Вероятно и заради тази причина той е решил да се обърне към Москва, счита Пиерини.
" Турция се е трансформирала в заложник на икономическите си връзки с Русия, с която в това време, като член на НАТО, не споделя геополитически упоритости. Това е доста особена обстановка ", акцентира Селим Кунералп - някогашен дипломат на Турция в Европейски Съюз.
" Макар че постоянно би трябвало да се има поради, че Русия, победила или не, въпреки всичко ще се нуждае от Турция, през която минават газопроводите за Европа, където тя изнася доста и строи атомна електроцентрала ", означи още той пред Евронюз.
Икономическите връзки с Русия през годините са били структурирани съгласно това, което специалистите назовават " асиметрична причинност ", което значи, че тя е небалансирана и в интерес на Кремъл.
Русия доставя една трета от вноса на газ в Турция, а държавната компания " Росатом " създава първата турска атомна електроцентрала, която се чака от 2025 година да създава към 10% от електрическата енергия в страната. Русия е и третият по величина търговски сътрудник на Турция.
Черно море, проливите и Конвенцията от Монтрьо
Двете страни се свързват и чрез географското си състояние и най-много с значимостта, която Черноморският район има и за двете.
По разнообразни аргументи Черно море и проливите, които го пресичат, са в центъра на стратегическите решения на Ердоган през последните години. Още повече в хода на съветската инвазия, обсъждана от турския водач като опасност за икономическата непоклатимост и в това време като опция за подсилване на геополитическия му авторитет.
Контролът над региона е възложен на Турция по силата на Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 година от Турция, Франция, Гърция, Румъния, Обединеното кралство и Съветския съюз. Нейната цел е да контролира прекосяването на търговски и военни кораби през проливите Босфора и Дарданелите. Конвенцията планува, че в хода на спор Турция може да забрани прекосяването през проливите на военни кораби на воюващи страни.
" Първоначално Ердоган се забави, а по-късно, когато осъзна сериозността на спора, реши да затвори проливите ", изясни Пиерини. " Това е решение, което, въпреки това, е от изгода както за НАТО, по този начин и за Русия, като последната като нахлуваща страна е осъдена повече, защото, изключително в първата част на спора, се нуждаеше от повече доставки ".
Както държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, по този начин и съветският дипломат в Турция приветстваха използването на член 19 от Конвенцията от Монтрьо.
В случай на удължение на спора Анкара при всички случаи би могла да се възползва от възможната изолираност на Русия - водещата военноморска мощ в Черно море, с цел да резервира връзките си с други търговски сътрудници и да се наложи в района.
" Регионът е доста значим, защото съставлява източник на сила, открит относително наскоро ", прецизира Перие-Пейне. " От повече от година турският президент се пробва да диверсифицира източниците на енергийни доставки, като от време на време даже влиза в спор с Европейския съюз и по-специално с Гърция. "
Освен това не е инцидентно, че районът, в който са съсредоточени съветските военни интервенции освен при сегашната инвазия, само че и при противозаконното анексиране на Крим през 2014 година, е този, който има изход на Черно море: с други думи, енергиен запас и съществена бариера пред експанзионизма на НАТО, към който Румъния, България, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения се причислиха през 2004 година
Турция обаче постоянно се е противопоставяла на военното наличие на НАТО в Черно море, като да вземем за пример отхвърли да взе участие в основаването на лимитирана морска съгласуваност, препоръчана от Румъния.
Турция желае мир
В същото време Анкара е обезпокоена от експанзионизма на Русия в района. Така че доколко Турция ще може да играе ролята на медиатор и да не застава намерено на страната на НАТО?
" Ердоган към момента не е обрисувал алената линия, оттатък която няма да толерира съветската самодейност ", споделя Кунералп.
" Честно казано, в този момент не виждам опция за ходатайство, само че мирът сигурно е в полза на Анкара, тъй като тя има доста мощни стопански и дипломатически връзки с Москва ", добави той.
Енергийният бранш не е единственият, който се възползва от положителните връзки сред двете страни, добави Кунералп. Строителният бранш също има мощни връзки с Русия.
" За разлика от европейските страни и Съединени американски щати, в Турция има доста компании, които са получили лицензи за строителство в Русия. Тези компании неизбежно страдат от глобите, наложени от други западни страни ", уточни той.
Те не упорстват прекомерно мощно Анкара да се причисли към все по-тежките наказания, налагани на Русия.
Не на последно място е и фактът, че националната стопанска система надалеч не претърпява най-хубавия си интервал. От началото на войната турската лира е изгубила още повече цената си по отношение на $, което изостря наклонността, довела до повишение на инфлацията до 61% през март предходната година.
След една година предстоят избори и фокусът на безпокойството на турските жители не е външната политика, а икономическата непоклатимост, изяснява Кунералп,
Периа-Пейне е на друго мнение: " Мисля, че ролята на медиатор, която Ердоган играе, е точно да смекчи усещанията от външнополитическата интервенция от последните години, с цел да се показа пред гласоподавателите си като по-неутрална и умерена фигура. "
По едно нещо обаче всички запитани са единомислещи: Турция също желае мир. Проблемът е, че в този момент нито Украйна, нито НАТО, нито Русия наподобяват подготвени да положат старания за преустановяване на войната. /БГНЕС
Усилията на Ердоган за реализиране на мир доведоха до това, че Анкара беше хазаин на две руско-украински срещи през март. Първоначално той посрещна външните министри на 10 март, а по-късно делегации от двете страни на 29 март, преди фрагментите от клането в Буча да затруднят още повече намирането на компромис.
Месец по-късно Ердоган в допълнение ускори дипломатическите си старания, като координира размяната на пандизчии сред Съединени американски щати и Русия.
Оттогава насам турски публични лица се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски по време на посещаване в Киев, като по-късно Ердоган изрази подготвеност да се срещне с съветския президент Владимир Путин, с цел да се реализира съглашение.
Стремежът на Ердоган да се показа като огромен дипломатически състезател и миротворец в спора, противопоставящ Русия и Украйна, може да се изясни частично с дълбоките стопански връзки, свързващи Анкара с Москва, и със спряната кандидатура на Турция за участие в Европейски Съюз, написа в собствен разбор Евронюз.
Връзките, които свързват Турция и Русия
Според изследване на Metropoll, извършено през януари, турските жители са раздвоени в мнението си дали външната политика на страната им би трябвало да се концентрира върху Запада или върху Изтока. Малко под 39,5 % от интервюираните са предпочели по-тесни връзки с Русия и Китай, а 37,5 % - с Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Съответно, Ердоган се придържа към линията, осъждаща нахлуването на Русия в Украйна, като в същото време насочва и нападки към НАТО, потвърждавайки да вземем за пример, че " експлоадирането на спора се дължи на години експанзионизъм, който не спазваше споразуменията от интервала след рухването на Берлинската стена ".
Що се отнася до връзките с Киев, забележителна общественост от етнически татари от турски генезис - изключително в Крим, свързва двете страни. Това изяснява за какво на 5 май член на батальона " Азов ", определящ се като мохамеданин от татарски генезис, се обърна непосредствено към турския президент с молба да изтегля стоманодобивния цех " Азовстал " в Мариупол.
" Непрекъснато сме бомбардирани от небето, от морето и от земята. Моля, изпълнете процедурите за евакуация на хората, в това число военнослужещите, от територията на " Азовстал ". Сложете завършек на този призрачен сън ", сподели тогава той.
Между Анкара и Киев съществуват и стопански и военни връзки. През 2020 година Турция беше главният задграничен вложител в Украйна, а през 2021 година връзките бяха в допълнение укрепени както в търговията, по този начин и във военния бранш.
По силата на съглашение сред двете страни, утвърдено от украинския парламент, Анкара се ангажира да даде 18,5 млн. $ на Киев, с цел да му помогне да посрещне военните си потребности. В съглашението Турция даде обещание също по този начин да даде " гаранции за сигурност и мир " в стратегическия Черноморски район.
" Двете страни могат да се нарекат другари ", съобщи пред Евронюз Лео Периа-Пейне, откривател в мозъчния концерн IFRI. " Между 2019 година и експлоадирането на войната Зеленски и Ердоган са се виждали най-малко шест пъти ".
НАТО: Обичаме да ви ненавиждаме?
Въпреки че Турция е член на НАТО, турските публични лица от време на време заемат провокативни позиции във връзка с трансатлантическия алианс или даже правят очевидни актове на непокорство.
Решението за закупуване на създадената в Русия ракетна система С-400 докара до изключването на Анкара от програмата за създаване на F-35 още през 2017 година То докара и до наказания от страна на Съединени американски щати против отбранителния бранш въз основа на Закона за противопоставяне на американските съперници посредством наказания (Caatsa) от 2017 година, който глоби страните, които купуват отбранителни оръжия от Русия.
Въпреки това през септември 2021 година Ердоган изрази подготвеност да закупи втори транш от системата С-400.
" За Русия това беше главен ход за по-нататъшно обвързване на член на НАТО, който играе основна роля в Близкия изток ", съобщи пред Евронюз Марк Пиерини - някогашен дипломат на Европейски Съюз в Турция и откривател в „ Карнеги Европа” в Брюксел.
Анкара стартира диалози с Москва единствено три седмици след несполучливия прелом през 2016 година, за който Ердоган заподозря даже присъединяване на НАТО. Вероятно и заради тази причина той е решил да се обърне към Москва, счита Пиерини.
" Турция се е трансформирала в заложник на икономическите си връзки с Русия, с която в това време, като член на НАТО, не споделя геополитически упоритости. Това е доста особена обстановка ", акцентира Селим Кунералп - някогашен дипломат на Турция в Европейски Съюз.
" Макар че постоянно би трябвало да се има поради, че Русия, победила или не, въпреки всичко ще се нуждае от Турция, през която минават газопроводите за Европа, където тя изнася доста и строи атомна електроцентрала ", означи още той пред Евронюз.
Икономическите връзки с Русия през годините са били структурирани съгласно това, което специалистите назовават " асиметрична причинност ", което значи, че тя е небалансирана и в интерес на Кремъл.
Русия доставя една трета от вноса на газ в Турция, а държавната компания " Росатом " създава първата турска атомна електроцентрала, която се чака от 2025 година да създава към 10% от електрическата енергия в страната. Русия е и третият по величина търговски сътрудник на Турция.
Черно море, проливите и Конвенцията от Монтрьо
Двете страни се свързват и чрез географското си състояние и най-много с значимостта, която Черноморският район има и за двете.
По разнообразни аргументи Черно море и проливите, които го пресичат, са в центъра на стратегическите решения на Ердоган през последните години. Още повече в хода на съветската инвазия, обсъждана от турския водач като опасност за икономическата непоклатимост и в това време като опция за подсилване на геополитическия му авторитет.
Контролът над региона е възложен на Турция по силата на Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 година от Турция, Франция, Гърция, Румъния, Обединеното кралство и Съветския съюз. Нейната цел е да контролира прекосяването на търговски и военни кораби през проливите Босфора и Дарданелите. Конвенцията планува, че в хода на спор Турция може да забрани прекосяването през проливите на военни кораби на воюващи страни.
" Първоначално Ердоган се забави, а по-късно, когато осъзна сериозността на спора, реши да затвори проливите ", изясни Пиерини. " Това е решение, което, въпреки това, е от изгода както за НАТО, по този начин и за Русия, като последната като нахлуваща страна е осъдена повече, защото, изключително в първата част на спора, се нуждаеше от повече доставки ".
Както държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, по този начин и съветският дипломат в Турция приветстваха използването на член 19 от Конвенцията от Монтрьо.
В случай на удължение на спора Анкара при всички случаи би могла да се възползва от възможната изолираност на Русия - водещата военноморска мощ в Черно море, с цел да резервира връзките си с други търговски сътрудници и да се наложи в района.
" Регионът е доста значим, защото съставлява източник на сила, открит относително наскоро ", прецизира Перие-Пейне. " От повече от година турският президент се пробва да диверсифицира източниците на енергийни доставки, като от време на време даже влиза в спор с Европейския съюз и по-специално с Гърция. "
Освен това не е инцидентно, че районът, в който са съсредоточени съветските военни интервенции освен при сегашната инвазия, само че и при противозаконното анексиране на Крим през 2014 година, е този, който има изход на Черно море: с други думи, енергиен запас и съществена бариера пред експанзионизма на НАТО, към който Румъния, България, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения се причислиха през 2004 година
Турция обаче постоянно се е противопоставяла на военното наличие на НАТО в Черно море, като да вземем за пример отхвърли да взе участие в основаването на лимитирана морска съгласуваност, препоръчана от Румъния.
Турция желае мир
В същото време Анкара е обезпокоена от експанзионизма на Русия в района. Така че доколко Турция ще може да играе ролята на медиатор и да не застава намерено на страната на НАТО?
" Ердоган към момента не е обрисувал алената линия, оттатък която няма да толерира съветската самодейност ", споделя Кунералп.
" Честно казано, в този момент не виждам опция за ходатайство, само че мирът сигурно е в полза на Анкара, тъй като тя има доста мощни стопански и дипломатически връзки с Москва ", добави той.
Енергийният бранш не е единственият, който се възползва от положителните връзки сред двете страни, добави Кунералп. Строителният бранш също има мощни връзки с Русия.
" За разлика от европейските страни и Съединени американски щати, в Турция има доста компании, които са получили лицензи за строителство в Русия. Тези компании неизбежно страдат от глобите, наложени от други западни страни ", уточни той.
Те не упорстват прекомерно мощно Анкара да се причисли към все по-тежките наказания, налагани на Русия.
Не на последно място е и фактът, че националната стопанска система надалеч не претърпява най-хубавия си интервал. От началото на войната турската лира е изгубила още повече цената си по отношение на $, което изостря наклонността, довела до повишение на инфлацията до 61% през март предходната година.
След една година предстоят избори и фокусът на безпокойството на турските жители не е външната политика, а икономическата непоклатимост, изяснява Кунералп,
Периа-Пейне е на друго мнение: " Мисля, че ролята на медиатор, която Ердоган играе, е точно да смекчи усещанията от външнополитическата интервенция от последните години, с цел да се показа пред гласоподавателите си като по-неутрална и умерена фигура. "
По едно нещо обаче всички запитани са единомислещи: Турция също желае мир. Проблемът е, че в този момент нито Украйна, нито НАТО, нито Русия наподобяват подготвени да положат старания за преустановяване на войната. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ