Путин е джудист, не шахматист
От момента на идването на Владимир Путин на власт минаха 20 години. На 9 август 1999 година болният президент Борис Елцин избра своя правоприемник, назначавайки малко известния някогашен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за четвърти министър председател на Русия за 17 месеца. Елцин съобщи, че Путин подсигурява провеждането на промените в Русия, в случай че победи на президентските избори през 2000 година. След първите си години на власт Путин престана да организира промени и стартира да става все по-авторитарен. Но той съумя да възвърне ролята на Русия на международната сцена, без значение от намаляващата икономическа мощност на страната му. Така стартира публикацията на Анжела Стент за The Wall Street Journal, чийто текст представяме.
Русия върна мястото си на масата на световния съвет на шефовете и още веднъж стана извършител на западните ползи. Как Путин съумя да направи това?
Американците са склонни да считат руснаците за изкусни шахматисти. Но спортът на Путин не е шахмата, а джудото. Руският президент призна, че в детството си е бил " гамен ", само че от улицата са го избавили бойните изкуства. Той счита, че джудото го е научило на дисциплинираност избрани възгледи за живота. В джудото, видимо слаб участник може да разчита на вътрешната мощ и силата на волята, с цел да победи по-едрия противник. Една от базовите техники е в това да се извади съперника от равновесие и да се възползваш от краткотрайната му дезориентация за нанасянето на победния удар. Путин потвърди своята сръчност в потреблението на опциите, които дава объркването на Запада и нерешителността на неговите водачи. Той имаше проект за възобновяване на Русия, като велика страна, когато одобри властта от Елцин. Съединени американски щати нямаха съпоставима тактика в епохата след края на Студената вода и Русия се възползва от преимуществото против своя доста по-силен съперник.
Навиците на Путин може да се видят и в Близкия Изток, където Русия за първи път от три десетилетия се върна, като основен състезател, взаимодействайки с всички страни на многочислените спорове в района. Путин изостри напрежението в НАТО, като се сприятели с президента на Турция Реджеп Ердоган.
Покупката на съветската система за Противовъздушна отбрана С-400, макар явната давност от страна на НАТО повдигна огромния въпрос ще остане ли Турция в Алианса.
Русия се възползва и от отчуждение сред администрацията на Барак Обама и Саудитска Арабия, с цел да сътвори постоянни връзки със саудитците, а по този начин също и опцията, предоставена от ескалацията на комерсиалната война на администрацията на Тръмп с Китай, с цел да разшири възходящото руско-китайско партньорство.
И най-после - Путин натисна по болните места в Европейския съюз в лицето на Виктор Орбан и евроскептичното държавно управление на Италия. Путин знае по какъв начин да води силова игра, той даже кара папата да го чака по време на срещата им през предишния месец.
Отбелязвайки две десетилетия в Кремъл Путин се прояви, като като първенец по джудо, който извлича изгода от различията на Запад, подготвен за идната удобна опция, с цел да закрепи интернационалното въздействие на Русия.
Русия върна мястото си на масата на световния съвет на шефовете и още веднъж стана извършител на западните ползи. Как Путин съумя да направи това?
Американците са склонни да считат руснаците за изкусни шахматисти. Но спортът на Путин не е шахмата, а джудото. Руският президент призна, че в детството си е бил " гамен ", само че от улицата са го избавили бойните изкуства. Той счита, че джудото го е научило на дисциплинираност избрани възгледи за живота. В джудото, видимо слаб участник може да разчита на вътрешната мощ и силата на волята, с цел да победи по-едрия противник. Една от базовите техники е в това да се извади съперника от равновесие и да се възползваш от краткотрайната му дезориентация за нанасянето на победния удар. Путин потвърди своята сръчност в потреблението на опциите, които дава объркването на Запада и нерешителността на неговите водачи. Той имаше проект за възобновяване на Русия, като велика страна, когато одобри властта от Елцин. Съединени американски щати нямаха съпоставима тактика в епохата след края на Студената вода и Русия се възползва от преимуществото против своя доста по-силен съперник.
Навиците на Путин може да се видят и в Близкия Изток, където Русия за първи път от три десетилетия се върна, като основен състезател, взаимодействайки с всички страни на многочислените спорове в района. Путин изостри напрежението в НАТО, като се сприятели с президента на Турция Реджеп Ердоган.
Покупката на съветската система за Противовъздушна отбрана С-400, макар явната давност от страна на НАТО повдигна огромния въпрос ще остане ли Турция в Алианса.
Русия се възползва и от отчуждение сред администрацията на Барак Обама и Саудитска Арабия, с цел да сътвори постоянни връзки със саудитците, а по този начин също и опцията, предоставена от ескалацията на комерсиалната война на администрацията на Тръмп с Китай, с цел да разшири възходящото руско-китайско партньорство.
И най-после - Путин натисна по болните места в Европейския съюз в лицето на Виктор Орбан и евроскептичното държавно управление на Италия. Путин знае по какъв начин да води силова игра, той даже кара папата да го чака по време на срещата им през предишния месец.
Отбелязвайки две десетилетия в Кремъл Путин се прояви, като като първенец по джудо, който извлича изгода от различията на Запад, подготвен за идната удобна опция, с цел да закрепи интернационалното въздействие на Русия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ