Скачаха в окопите ни, хвърляха гранати. Украински десантчици разказват за боевете край Бахмут
От месеци в източния украински град Бахмут и покрайнините му се водят яростни боеве сред въоръжените сили на Украйна и съветските военни елементи. Жертвите са хиляди и от двете страни. Какво тъкмо се случва на бойното поле могат да кажат единствено бойците, които не престават да водят война. Говорят те.
Евгений Пригожин - създателят на частната военна компания " Вагнер " , която се бори интензивно в Бахмут наред с постоянната съветска войска, от време на време оповестява, че градът е високомерен. Наскоро разгласява видео, снимано с камера за нощно виждане, в което развява съветското знаме и твърди, че го слага върху постройката на администрацията там.
От украинската войска отвърнаха, че става дума за изцяло разрушена постройка, която действително не съществува. И за следващ път от Киев отхвърлиха, че са изгубили контрола над Бахмут, а защитата му продължава.
" Там е доста, доста комплицирано. В някои елементи на Бахмут има триумф - вървим напред, когато нямаме триумф, се отдръпваме назад на позициите си. Това се случва всеки ден. Но ние сме в Бахмут, врагът не го управлява ", сподели на 5 април вечерта украинският президент Володимир Зеленски .
Джон Кърби , представител на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, удостовери, че украинските военни не са били прогонени, описвайки сраженията като " много, много яростни и много оспорвани ".
" Дори и руснаците да го завладяват, това няма да промени динамичността на бойното поле от стратегическа позиция ", сподели той, като удостовери мнението на западни анализатори, че Бахмут има по-скоро алегорична стойност за Москва.
" Нещо влетя в къщата, всичко стартира да гори "
Един от най-важните региони в Бахмут се държи от 80-а десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Именно наоколо до нейните позиции съветските войски непрестанно нападат, пробвайки се дефинитивно да обкръжат града. Военнослужещите от бригадата описаха пред за сраженията, в които са взели участие през последните седмици, и за това каква е фронтовата линия в региона.
" В нашия регион обстановката е под надзор. Веднага откакто започнахме защитата тук, врагът се опитваше да ни нападна интензивно в продължение на три седмици ", споделя един от бойците - Дмитрий . - " Но не съумява да реализира триумф, понесе тежки загуби по нашето направление ".
Сега, съгласно Дмитрий, офанзивите на съветските войски не са спрели изцяло, само че са станали по-малко интензивни. Въпреки това той споделя, че съветските сили не трябва да бъдат подценявани - съгласно него най-вероятно частичното мъртвило се дължи единствено на обстоятелството, че са разбрали, че няма да е допустимо да пробият с малко кръв и обмислят нова тактичност.
Ако задачата им е да заемат някаква позиция, не щадят хора - изпращат доста, доста групи
" Имаше моменти, когато нападнаха през нощта, а от време на време и през целия ден ", споделя още Дмитрий. - " И по този начин, едната група влиза - тя не съумява, другата влиза от другата страна. Това е тяхната тактичност - в случай че задачата им е да заемат някаква позиция, не щадят хора - изпращат доста, доста групи ".
Бойният му приятел - Анатолий, разказва различен опит за съветско нахлуване. Всичко стартира с жесток обстрел.
" Опитаха се под целия този артилерийски огън да щурмуват позициите ни. Буквално скачаха в окопите ни, хвърляха гранати по нас ", споделя той за деня на офанзивата. И прибавя че " от 9 сутринта до съвсем 6 вечерта беше пъкъл, същински пъкъл! ". Украинските бойци обаче реагират бързо - " свършиха чудесна работа, направиха всичко допустимо, с цел да задържим позициите си ", споделя Анатолий.
Тактиката, употребена от съветските войски, е наричана от украинските военни " продупчване " и " сондиране ".
" Нека го кажа по този начин: преди месец врагът атакуваше на всички места. Но в този момент са избрали някои предпочитани посоки. Опитват да нападат в едно направление, в случай че то не работи, единствено се отбраняват, задържат позициите си. След това пробват в друга посока ", отбелязва Дмитрий.
Той прибавя, че там, където руснаците съумеят, усилват напъните си.
" Те виждат къде стои по-слаба единица, къде има пропуски в защитата. Това е мястото, където те могат да пробият ", добавя боецът.
А от време на време, както споделя Назарий , различен член на 80-та бригада, позициите просто са оставени в руини вследствие на непрекъснатите набези.
" Извикаха ни по неотложност, споделиха: елате, момчетата имат потребност от помощ, хванати са в капан в една къща ", спомня си той за една от офанзивите в Бахмут. - " Влязохме вътре. Разчистихме къщата, изнесохме ранените. А през нощта ни споделиха: Момчета, би трябвало да издържим още два дни ".
Назарий споделя, че през идващите два дни той и другарите му трябвало непрекъснато да устояват на съветските офанзиви:
" Нещо влетя в къщата, където бяхме, всичко стартира да гори. Започнаха да се взривяват муниции. Те (руснаците) започнаха да се катерят нагоре, а към този момент беше мрачно, нищо не се виждаше. Едната половина на входа, дясната страна, се срути. Гледаш града - а той е в руини ".
Дмитрий споделя още, че украинските военни не са непрекъснато в защита, а организират местни контраатаки.
Ако просто водиш пасивна защита и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне.
" Ние непрекъснато организираме щурмови дейности. Защото, в случай че просто водиш пасивна защита и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне ", изяснява той. По думите му в случай че защитата е дейна и с детайли на щурмови дейности, съперникът вижда, че против него има съществени подразделения. Това го прави не прекомерно самонадеян.
Ден по-рано украинските десантчици са провели една такава сполучлива контраофанзива. Назарий е взел участие в нея:
" Приближихме се до врага, тъкмо до окопите му, до землянки, скочихме и ги унищожихме там. Врагът не знаеше, че ние към този момент сме там. Те влизаха в окопите, а ние ги избивахме с гранати ".
Но тогава съветските войски минават в контраофанзива и се пробват да влязат в тила на украинските сили. Не съумяват, споделя Назарий. По думите му " съперникът беше погубен и пропъден ".
Украинските десантчици споделят, че войната, която се води сега край Бахмут, изисква деликатна подготовка и умения. Според тях руснаците се пробват да " натиснат ", като хвърлят в багра огромни сили, а ВСУ би трябвало да работи " креативен " в отговор.
" Хвърлянето на личните ни хора в офанзивата, както прави врагът, непременно, всеобщото смазване - това не са нашите способи ", споделя Дмитрий. Според него даже украинските сили да разполагаха с повече хора, отново не биха могли да работят по метода, по който го вършат руснаците. " Трябва да сме изобретателни във всяка интервенция, според от врага, изискванията, терена, местността ", споделя боецът.
Дроновете - най-хубавите разузнавачи
В същото време други украински бойци пазят Бахмут по друг метод.
Макс е украински оператор на безпилотни самолети в 30-а бригада на ВСУ, кръстена на княз Константин Островски. Воюва от 2014 година насам, когато Русия анексира нелегално полуостров Крим и започнаха бойните дейности в Донбас.
Превозното му средство е мобилен боеприпас, а дроновете, които употребява, са оборудвани с термобарични гранати. Макс ги пуска от дрон по съветските позиции в Донбас.
" Принципът на деяние е подобен, че основава огнен облак на повърхност до 10 квадратни метра ", демонстрира той своето откритие. - Гранатите, които съм направил за подразделенията, ги споделиха танковите екипажи ".
Макс има няколко висши образования, само че в този момент приоритет му е войната. При тези условия, споделя той, безпилотните самолети не живеят дълго:
А в случай че един дрон е живял една седмица, той е дрон първенец, дрон деец
" Бил съм в артилерията, пехотата и разузнаването, държал съм в ръцете си доста разнообразни оръжия. Но тези оръжия, безпилотните летателни апарати, съгласно мен са най-ефективни сега ", споделя той.
Според него дроновете са най-хубавите разузнавачи. А в случай че един дрон е живял една седмица, " той е дрон първенец, дрон деец ", добавя Макс.
Военният изяснява, че неговият дрон е най-ефективен на дребни височини: операторът би трябвало да вижда ясно задачата и да се прицелва тъкмо.
" Нуждаем се от директна видимост към врага. Затова първо дресираме орките с гранати Ф-1 , тъй че когато чуят дрона, да знаят да седят в дупките си и да не стрелят. А по-късно се приближаваме на дребна височина и насочваме термобара. Мога да унищожа от един до... таванът ми е шест ", споделя Макс.
Той споделя, че съветските военни са построили дълбоки укрепления край Бахмут и ги маскират добре - мъчно може да се открият от въздуха.
" Те се заравят добре, заравят се незабавно. Копаят си дупки, копаят си бункери. Понякога копаят толкоз доста, че има цели подземни градове и даже не можеш да видиш, че са там ", споделя той.
Като оператор на дрон Макс постоянно снима работата си на видеа и ги разгласява в канала си в Telegram. Казва, че го прави, тъй като желае съветските военни да знаят, че ще би трябвало да платят за всички опустошения и убийства в Украйна.
" Когато гранатата падне, имам чувството за приближаваща победа. Чувство, че денят не е бил прахосан ", споделя Макс. Той е сигурен, че войната ще продължи, само че до момента в който имат сили, украинците ще се борят: " Нямаме право да приказваме за отмалялост ".
Евгений Пригожин - създателят на частната военна компания " Вагнер " , която се бори интензивно в Бахмут наред с постоянната съветска войска, от време на време оповестява, че градът е високомерен. Наскоро разгласява видео, снимано с камера за нощно виждане, в което развява съветското знаме и твърди, че го слага върху постройката на администрацията там.
От украинската войска отвърнаха, че става дума за изцяло разрушена постройка, която действително не съществува. И за следващ път от Киев отхвърлиха, че са изгубили контрола над Бахмут, а защитата му продължава.
" Там е доста, доста комплицирано. В някои елементи на Бахмут има триумф - вървим напред, когато нямаме триумф, се отдръпваме назад на позициите си. Това се случва всеки ден. Но ние сме в Бахмут, врагът не го управлява ", сподели на 5 април вечерта украинският президент Володимир Зеленски .
Джон Кърби , представител на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, удостовери, че украинските военни не са били прогонени, описвайки сраженията като " много, много яростни и много оспорвани ".
" Дори и руснаците да го завладяват, това няма да промени динамичността на бойното поле от стратегическа позиция ", сподели той, като удостовери мнението на западни анализатори, че Бахмут има по-скоро алегорична стойност за Москва.
" Нещо влетя в къщата, всичко стартира да гори "
Един от най-важните региони в Бахмут се държи от 80-а десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Именно наоколо до нейните позиции съветските войски непрестанно нападат, пробвайки се дефинитивно да обкръжат града. Военнослужещите от бригадата описаха пред за сраженията, в които са взели участие през последните седмици, и за това каква е фронтовата линия в региона.
" В нашия регион обстановката е под надзор. Веднага откакто започнахме защитата тук, врагът се опитваше да ни нападна интензивно в продължение на три седмици ", споделя един от бойците - Дмитрий . - " Но не съумява да реализира триумф, понесе тежки загуби по нашето направление ".
Сега, съгласно Дмитрий, офанзивите на съветските войски не са спрели изцяло, само че са станали по-малко интензивни. Въпреки това той споделя, че съветските сили не трябва да бъдат подценявани - съгласно него най-вероятно частичното мъртвило се дължи единствено на обстоятелството, че са разбрали, че няма да е допустимо да пробият с малко кръв и обмислят нова тактичност.
Ако задачата им е да заемат някаква позиция, не щадят хора - изпращат доста, доста групи
" Имаше моменти, когато нападнаха през нощта, а от време на време и през целия ден ", споделя още Дмитрий. - " И по този начин, едната група влиза - тя не съумява, другата влиза от другата страна. Това е тяхната тактичност - в случай че задачата им е да заемат някаква позиция, не щадят хора - изпращат доста, доста групи ".
Бойният му приятел - Анатолий, разказва различен опит за съветско нахлуване. Всичко стартира с жесток обстрел.
" Опитаха се под целия този артилерийски огън да щурмуват позициите ни. Буквално скачаха в окопите ни, хвърляха гранати по нас ", споделя той за деня на офанзивата. И прибавя че " от 9 сутринта до съвсем 6 вечерта беше пъкъл, същински пъкъл! ". Украинските бойци обаче реагират бързо - " свършиха чудесна работа, направиха всичко допустимо, с цел да задържим позициите си ", споделя Анатолий.
Тактиката, употребена от съветските войски, е наричана от украинските военни " продупчване " и " сондиране ".
" Нека го кажа по този начин: преди месец врагът атакуваше на всички места. Но в този момент са избрали някои предпочитани посоки. Опитват да нападат в едно направление, в случай че то не работи, единствено се отбраняват, задържат позициите си. След това пробват в друга посока ", отбелязва Дмитрий.
Той прибавя, че там, където руснаците съумеят, усилват напъните си.
" Те виждат къде стои по-слаба единица, къде има пропуски в защитата. Това е мястото, където те могат да пробият ", добавя боецът.
А от време на време, както споделя Назарий , различен член на 80-та бригада, позициите просто са оставени в руини вследствие на непрекъснатите набези.
" Извикаха ни по неотложност, споделиха: елате, момчетата имат потребност от помощ, хванати са в капан в една къща ", спомня си той за една от офанзивите в Бахмут. - " Влязохме вътре. Разчистихме къщата, изнесохме ранените. А през нощта ни споделиха: Момчета, би трябвало да издържим още два дни ".
Назарий споделя, че през идващите два дни той и другарите му трябвало непрекъснато да устояват на съветските офанзиви:
" Нещо влетя в къщата, където бяхме, всичко стартира да гори. Започнаха да се взривяват муниции. Те (руснаците) започнаха да се катерят нагоре, а към този момент беше мрачно, нищо не се виждаше. Едната половина на входа, дясната страна, се срути. Гледаш града - а той е в руини ".
Дмитрий споделя още, че украинските военни не са непрекъснато в защита, а организират местни контраатаки.
Ако просто водиш пасивна защита и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне.
" Ние непрекъснато организираме щурмови дейности. Защото, в случай че просто водиш пасивна защита и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне ", изяснява той. По думите му в случай че защитата е дейна и с детайли на щурмови дейности, съперникът вижда, че против него има съществени подразделения. Това го прави не прекомерно самонадеян.
Ден по-рано украинските десантчици са провели една такава сполучлива контраофанзива. Назарий е взел участие в нея:
" Приближихме се до врага, тъкмо до окопите му, до землянки, скочихме и ги унищожихме там. Врагът не знаеше, че ние към този момент сме там. Те влизаха в окопите, а ние ги избивахме с гранати ".
Но тогава съветските войски минават в контраофанзива и се пробват да влязат в тила на украинските сили. Не съумяват, споделя Назарий. По думите му " съперникът беше погубен и пропъден ".
Украинските десантчици споделят, че войната, която се води сега край Бахмут, изисква деликатна подготовка и умения. Според тях руснаците се пробват да " натиснат ", като хвърлят в багра огромни сили, а ВСУ би трябвало да работи " креативен " в отговор.
" Хвърлянето на личните ни хора в офанзивата, както прави врагът, непременно, всеобщото смазване - това не са нашите способи ", споделя Дмитрий. Според него даже украинските сили да разполагаха с повече хора, отново не биха могли да работят по метода, по който го вършат руснаците. " Трябва да сме изобретателни във всяка интервенция, според от врага, изискванията, терена, местността ", споделя боецът.
Дроновете - най-хубавите разузнавачи
В същото време други украински бойци пазят Бахмут по друг метод.
Макс е украински оператор на безпилотни самолети в 30-а бригада на ВСУ, кръстена на княз Константин Островски. Воюва от 2014 година насам, когато Русия анексира нелегално полуостров Крим и започнаха бойните дейности в Донбас.
Превозното му средство е мобилен боеприпас, а дроновете, които употребява, са оборудвани с термобарични гранати. Макс ги пуска от дрон по съветските позиции в Донбас.
" Принципът на деяние е подобен, че основава огнен облак на повърхност до 10 квадратни метра ", демонстрира той своето откритие. - Гранатите, които съм направил за подразделенията, ги споделиха танковите екипажи ".
Макс има няколко висши образования, само че в този момент приоритет му е войната. При тези условия, споделя той, безпилотните самолети не живеят дълго:
А в случай че един дрон е живял една седмица, той е дрон първенец, дрон деец
" Бил съм в артилерията, пехотата и разузнаването, държал съм в ръцете си доста разнообразни оръжия. Но тези оръжия, безпилотните летателни апарати, съгласно мен са най-ефективни сега ", споделя той.
Според него дроновете са най-хубавите разузнавачи. А в случай че един дрон е живял една седмица, " той е дрон първенец, дрон деец ", добавя Макс.
Военният изяснява, че неговият дрон е най-ефективен на дребни височини: операторът би трябвало да вижда ясно задачата и да се прицелва тъкмо.
" Нуждаем се от директна видимост към врага. Затова първо дресираме орките с гранати Ф-1 , тъй че когато чуят дрона, да знаят да седят в дупките си и да не стрелят. А по-късно се приближаваме на дребна височина и насочваме термобара. Мога да унищожа от един до... таванът ми е шест ", споделя Макс.
Той споделя, че съветските военни са построили дълбоки укрепления край Бахмут и ги маскират добре - мъчно може да се открият от въздуха.
" Те се заравят добре, заравят се незабавно. Копаят си дупки, копаят си бункери. Понякога копаят толкоз доста, че има цели подземни градове и даже не можеш да видиш, че са там ", споделя той.
Като оператор на дрон Макс постоянно снима работата си на видеа и ги разгласява в канала си в Telegram. Казва, че го прави, тъй като желае съветските военни да знаят, че ще би трябвало да платят за всички опустошения и убийства в Украйна.
" Когато гранатата падне, имам чувството за приближаваща победа. Чувство, че денят не е бил прахосан ", споделя Макс. Той е сигурен, че войната ще продължи, само че до момента в който имат сили, украинците ще се борят: " Нямаме право да приказваме за отмалялост ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ