Столичната община вече събира разделно и текстил с 20 контейнера
От края на февруари в София има 20 общински контейнера за текстилни боклуци. Инициативата е на Столична община и добавя дребното способи да избегнете изхвърляне на облекла в битовите контейнери, което води или до постепенно разложение на бунището, или до изгаряне и в допълнение замърсяване на въздуха. Досега другите възможности в София бяха даряване за щедрост и предаване за преработване от магазините H&M или от Българския Червен кръст.
Столичните общински контейнери са ситуирани по един на градски регион на основни и леснодостъпни места (пълния лист виж тук). Целта на специфичните контейнери е да не разрешават непозволено изваждане на отпадъците от тях, което нормално води до изгаряне за битово отопление.
Общината декларира, че събраните в контейнерите боклуци се транспортират от профилираните компании за отнасяне на текстилни боклуци до техни площадки, на които се прави подбиране на наличието в контейнерите. В този развой текстилът се разпределя в разнообразни категории.
Годните за повторна приложимост облекла и други тъкани се отделят. Друга част от тези боклуци се нарязва и се употребява като памучни парцали за промишлеността.
Текстилните материи, които не са подобаващи за директна повторна приложимост като облекла или парцали, и други боклуци, отделени в процеса на подбиране (например опаковки), се балират и предават на други компании за вярно преработване и оползотворяване. Негодни текстилни материали (напр. дънки и бял текстил) се сортират по цвят, изрязват се техните ципове и копчета и се предават на съоръжения за произвеждане на изолационна вата.
Според данните на Столичната община, нейната Интегрирана система за ръководство на отпадъците е довела до доста понижаване на изхвърлянето на битовите боклуци на бунището - то спада от 100% през 2007 година до 16% през днешния ден.
Извън София
Извън Столичната община, разновидностите или на магазините H&M (в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе), или на контейнерите на Българския червен кръст (те са ситуирани до огромни търговски обекти както в София, по този начин и във Варна, Перник и Пловдив).
Веригата H&M декларира, че събраните облекла (приемат се без условия за тип текстил или положение на износване) се употребяват според от типа им - част от тях се продават по света като облекла втора ръка, други се употребяват за основаване на фешън сбирки от рециклиран текстил, а трети - за потребление на част от нишките за разнообразни артикули и в промишлеността.
Българският Червен кръст изисква излъчените в неговите контейнери текстилни произведения - облекла, домакински текстил, чанти и други аксесоари да бъдат в годно за приложимост положение и да са прилежно опаковани в торбичка. Те още веднъж се сортират, след което тези, които са годни за приложимост, служат за спешен запас за подкрепяне от БЧК на потърпевши при бедствия, повреди и рецесии и за даряване на облекла на хора в потребност.
Друга част от текстилните произведения, които са годни за потребление още веднъж като облекла, се изнасят най-вече за страни от третия свят в Африка, Централна Америка и Близкия изток. Останалите произведения, които не са годни за приложимост, се преработват и рециклират в България или заводи в други страни, като от тях се основават артикули като почистващи кърпи, тапицерии за автомобилната индустрия и топлоизолации.
Целта както на магазините H&M, по този начин и на Българския червен кръст, е да основат щадящ естествените запаси модел. С него те пробват да върнат суровините назад в стопанската система и дадат благоприятни условия за удължение на техния живот. По този метод се предотвратява или най-малко понижава изразходването на нови естествени запаси за произвеждане на текстил.
Начини за справяне с разчистването от вкъщи на различен тип материали без изхвърляне на бунището можете да видите тук.
Текстилът и планетата
Текстилът е един от най-трудните за преработване материали, а основаването му води до загуба на запаси и биологично многообразие на планетата. В съвременнотто произвеждане по-голямата част от текстилът съдържа полиестер и други изкуствени материи и по тази причина действително не може да бъде модифициран и употребен още веднъж като първоначален материал.
Дори производството на 100% памучни облекла обаче коства доста на планетата. Както Елена Младенова написа в есето си, спечелило ѝ купата " Посланик за един ден " за природата тази година (виж тук), за развъждането на памука като текстилна просвета се употребяват огромни количества естествени запаси, най-много на вода. За засаждането на памук се култивира към 350 млн. декара земя, като от нея изчезват растителни и скотски типове. " Цели региони на Узбекистан се трансфораха в пустиня поради развъждането на памук. Аралското море е съвсем изчезнало и солеността на почвата се е нараснала ", написа Младенова.Проблемът на увеличеното произвеждане на облекла и трупането на непотребен текстил е обвързван с " бързата мода ". Все повече облекла се купувате и изхвърлят след къс интервал на прилагане поради стилните трендове. Те се трансформират в " отпадък ", до момента в който към момента са здрави и годни за носене. При опитите за продължение на живота им като облекла втора ръка, те постоянно стигат и до отоплителните печки на енергийно бедните (виж тук) и при изгарянето си замърсяват въздуха доста.
Столичните общински контейнери са ситуирани по един на градски регион на основни и леснодостъпни места (пълния лист виж тук). Целта на специфичните контейнери е да не разрешават непозволено изваждане на отпадъците от тях, което нормално води до изгаряне за битово отопление.
Общината декларира, че събраните в контейнерите боклуци се транспортират от профилираните компании за отнасяне на текстилни боклуци до техни площадки, на които се прави подбиране на наличието в контейнерите. В този развой текстилът се разпределя в разнообразни категории.
Годните за повторна приложимост облекла и други тъкани се отделят. Друга част от тези боклуци се нарязва и се употребява като памучни парцали за промишлеността.
Текстилните материи, които не са подобаващи за директна повторна приложимост като облекла или парцали, и други боклуци, отделени в процеса на подбиране (например опаковки), се балират и предават на други компании за вярно преработване и оползотворяване. Негодни текстилни материали (напр. дънки и бял текстил) се сортират по цвят, изрязват се техните ципове и копчета и се предават на съоръжения за произвеждане на изолационна вата.
Според данните на Столичната община, нейната Интегрирана система за ръководство на отпадъците е довела до доста понижаване на изхвърлянето на битовите боклуци на бунището - то спада от 100% през 2007 година до 16% през днешния ден.
Извън София
Извън Столичната община, разновидностите или на магазините H&M (в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе), или на контейнерите на Българския червен кръст (те са ситуирани до огромни търговски обекти както в София, по този начин и във Варна, Перник и Пловдив).
Веригата H&M декларира, че събраните облекла (приемат се без условия за тип текстил или положение на износване) се употребяват според от типа им - част от тях се продават по света като облекла втора ръка, други се употребяват за основаване на фешън сбирки от рециклиран текстил, а трети - за потребление на част от нишките за разнообразни артикули и в промишлеността.
Българският Червен кръст изисква излъчените в неговите контейнери текстилни произведения - облекла, домакински текстил, чанти и други аксесоари да бъдат в годно за приложимост положение и да са прилежно опаковани в торбичка. Те още веднъж се сортират, след което тези, които са годни за приложимост, служат за спешен запас за подкрепяне от БЧК на потърпевши при бедствия, повреди и рецесии и за даряване на облекла на хора в потребност.
Друга част от текстилните произведения, които са годни за потребление още веднъж като облекла, се изнасят най-вече за страни от третия свят в Африка, Централна Америка и Близкия изток. Останалите произведения, които не са годни за приложимост, се преработват и рециклират в България или заводи в други страни, като от тях се основават артикули като почистващи кърпи, тапицерии за автомобилната индустрия и топлоизолации.
Целта както на магазините H&M, по този начин и на Българския червен кръст, е да основат щадящ естествените запаси модел. С него те пробват да върнат суровините назад в стопанската система и дадат благоприятни условия за удължение на техния живот. По този метод се предотвратява или най-малко понижава изразходването на нови естествени запаси за произвеждане на текстил.
Начини за справяне с разчистването от вкъщи на различен тип материали без изхвърляне на бунището можете да видите тук.
Текстилът и планетата
Текстилът е един от най-трудните за преработване материали, а основаването му води до загуба на запаси и биологично многообразие на планетата. В съвременнотто произвеждане по-голямата част от текстилът съдържа полиестер и други изкуствени материи и по тази причина действително не може да бъде модифициран и употребен още веднъж като първоначален материал.
Дори производството на 100% памучни облекла обаче коства доста на планетата. Както Елена Младенова написа в есето си, спечелило ѝ купата " Посланик за един ден " за природата тази година (виж тук), за развъждането на памука като текстилна просвета се употребяват огромни количества естествени запаси, най-много на вода. За засаждането на памук се култивира към 350 млн. декара земя, като от нея изчезват растителни и скотски типове. " Цели региони на Узбекистан се трансфораха в пустиня поради развъждането на памук. Аралското море е съвсем изчезнало и солеността на почвата се е нараснала ", написа Младенова.Проблемът на увеличеното произвеждане на облекла и трупането на непотребен текстил е обвързван с " бързата мода ". Все повече облекла се купувате и изхвърлят след къс интервал на прилагане поради стилните трендове. Те се трансформират в " отпадък ", до момента в който към момента са здрави и годни за носене. При опитите за продължение на живота им като облекла втора ръка, те постоянно стигат и до отоплителните печки на енергийно бедните (виж тук) и при изгарянето си замърсяват въздуха доста.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ