Становище на лекарите от катедра „Педиатрия“ в МУ-Варна
От катедрата по Педиатрия в МУ-Варна изпратиха мнение по отношение на материал в петъчния брой на в. Капитал.
КАК съдебна експертиза КРАДЕ ОТ ЛЕКАРСТВА ЗА ДЕЦА И ТЕЖКО БОЛНИ?
- вестник „ Капитал “ – създател Десислава Николова:
За следващ път фрапантна непросветеност и преднамереност!
В петъчния брой на „ Капитал ” Десислава Николова разгласява материал със заглавието „ ”. Почти във всеки ред публикацията издава некомпетентността на авторката по отношение на процеса на доставяне на пациенти с нерегистрирани у нас лекарства (по член 266а от ЗЛПХМ) и с лекарства отвън разрешението им за приложимост (по член 266б от ЗЛПХМ).
Като работещи с такива пациенти в УМБАЛ „ Света Марина ” педиатри от разнообразни специалности, няма по какъв начин да замълчим при такова инкриминиране на ежедневната ни неприсъща за лекари и всеотдайна работа в интерес на тези деца и фамилии. Това са тежко заболели пациенти, най-вече с редки и онкологични болести, което е едно от дребното правилни изказвания в публикацията. Законово снабдяването им се прави посредством комплицирани процедури, написани в горепосочените членове от Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина и в Наредба 2 от 2011 година и Наредба 10.
Средствата се обезпечават посредством Комисията за лекуване на деца към НЗОК и по процедура се разплащат към лечебните заведения постоянно със забавяне, заради което няма по какъв начин да не генерират дълг. Вероятно тук някой ще си намерения, че няма по какъв начин лекарите да са осведомени и да употребяват тези правни и стопански термини. И ще бъде безусловно прав! Не е наша работа да се занимаваме с това, а времето, което отделяме за всяка обособена процедура лишава нас и пациентите ни от времето, от което се нуждаем за повишение на знанията и уменията си като висококвалифицирани експерти детски онколози, ендокринолози, гастроентеролози, ревматолози и мн. други. На процедура, обаче, в последните десетилетия у нас горчивата истина е, че в случай че не го създадем, няма кой да обезпечи лекуване на тези пациенти, другояче европейски жители. Вероятно деликатната част от аудиторията е забелязала огромните паники тази година, когато през месец май излезе корекция в Наредба 10, дефинираща комплицираната европейска процедура за лекуване отвън късата характерност на фармацевтичните артикули (извън разрешението за употреба) – така наречен оф-лейбъл лекуване и забраняваща възнаграждение с обществени средства. Това, което не се споделяше в този документ или където и да е другаде, беше по какъв начин ще се заплащат тези медикаменти! В нашата болница десетки деца, а в страната евентуално стотици деца, останаха с неизясненост по какъв начин ще оцеляват по-нататък. Завихри се вълна от съпричастност сред самите пациенти, пациентски организации и други филантропи, с цел да оказват помощ по всевъзможни вероятни способи, а на нас, лечителите, всекидневно ни задаваха въпроса „ Какво ще стане в този момент, докторе? ”. Ние нямахме лято, единствено битка и терзания. Едва в последния ден на 47-мото Народно заседание въпреки всичко се взе решение за възнаграждение с обществени средства за деца до 18 год. възраст. Родители и лечители си отдъхнахме, че въпреки всичко децата ще получат животоспасяващото и животоподдържащото си лекуване. Отново запретнахме ръкави на всеки 3 месеца тъкмо да напасваме купчина документи, брой таблетки, дати на банкет и изписване, клинични пътеки, отчетни документи, експертни мнения и какво ли още не! Когато на конгрес през септември попитахме няколко сътрудници от разнообразни европейски страни по какъв начин са се справили у тях с тази законова смяна - всички знаеха за нея, само че на никое място нямаше дефицит на медикаменти, нито пък някой доктор знаеше по какъв начин тъкмо лекарството доближава до аптеката в неговата болница. Те имат единствено задължението да осведомят пациентите за особеностите на лекуването и да доближат до единодушие за използването му.
В УМБАЛ „ Света Марина ”, както и в останалите визирани в материала академични болнични заведения, се лекуват деца с онкологични и редки болести, които нито по подготвеност, нито по благоприятни условия могат да бъдат лекувани другаде в страната. От началото на годината до петък, 11 ноември 2022 година, в нашата болница са се случили 5960 хоспитализации, 773 от които на деца с онкохематологични болести. Само за последните 3 месеца са обслужени 135 деца с редки ендокринни заболявания. Болницата има 3 разкрити и национално приети Експертни центрове по редки заболявания (ЕЦ по редки вродени анемии и коагулопатии, ЕЦ по редки ендокринни заболявания и ЕЦ по кистична фиброза), като първите два са част от Европейските референтни мрежи по редки заболявания EUROBLOODNET и Endo-ERN от самото им основаване през 2017 година През 2018 година Европейската комисия одитира документно и в следствие на място цялостната активност на ЕЦ по редки ендокринни заболявания, с отлична оценка. Едно от главните отговорности на Експертните центрове е да обезпечават навременна диагноза и лекуване за деца и възрастни с редки заболявания (с периодичност на наранени под 1 на 2000 души), включително да основават условия за присъединяване в създаването и въвеждането на нови лекарства. Нима е закононарушение да се опитваме да го реализираме с позволените от Закона у нас и само налични способи и средства?!
За да стане по-ясно, едно от тези редки болести е хиперинсулинемична хипогликемия. Заявлението пред Комисията по редки заболявания към Министерството на здравеопазването за него беше импортирано и утвърдено още през 2016 година, а подписано едвам преди дни дружно с общия Списък на редките заболявания. Основният животоспасяващ медикамент за болестта е нерегистрирано лекарство у нас (по член 266а), което се внася единствено с позволение от Изпълнителната организация по медикаментите на всеки 3 месеца. Отделно за всеки пациент лекуващите лекари и администрацията приготвят мнение, епикриза/етапна епикриза, ценова оферта и протокол за импорт, които се внасят в РЗОК по местоживеене от родителите. После Комисията за лекуване на деца към НЗОК назначава двама специалисти, които в период от 5 работни дни би трябвало да дадат писменото си мнение. При позитивна оценка се издава Заповед от Директора на НЗОК за разпределяне на медикамента, като тя е с съответен период на осъществяване. За да стане отпущането, Заповедта би трябвало да се получи от родителите и лечебното заведение, да се реализира хоспитализация на детето и да се изпишат медикаментите с приемно-предавателен протокол за 3 месечно домашно лекуване при съблюдаване на всички периоди. При децата, които не отговорят на това лекуване, съгласно международно признатите медицински стандарти средството за избавяне на живот става ежемесечен инжекционен хранилище препарат, който съгласно разрешението си за приложимост е за пациенти над 18 години с други болести (чл. 266б). Представете си за момент вие да сте на мястото на родителите или на лекуващите на нашите 3-ма дребни пациенти през това лято, когато за 5 месеца се приключи всякаква опция за лекуване и когато единствено чисто човешката взаимност ги избави от гибел! Аналогична беше обстановката с дете с онкологинекологично заболяване, за което беше належащо характерно животоспасяващо лекарство off-label. Има още доста сходни образци, с които всеки родител и всеки врач, администрацията на лечебните заведения, специалисти и комисии би трябвало да се оправят всекидневно и които безусловно гонят млади способни лекари от нашите клиники! А точно тези клиники са последната вяра за тежките и сложни, изключително редки, пациенти.
Нашата лекарска отговорност е причина да не замълчим този път. Ясно е, че има нужда да се премисли и разплете процесът на обезпечаване на лекуване в страната, изключително за редките и за онкологичните болести, и то освен в детска възраст. Какво ще си намерения някой, обаче, който няма визия от цялата разказана нагоре заплетена реалност на родното лекарствоснабдяване и прочете публикацията на Десислава Николова? Ако му се наложи, по какъв начин ще се довери на напъните ни да спасим детето му? Как ще ни повярва, че нямаме друго предпочитание, с изключение на да помогнем, спазвайки законите на страната?
Не можем да приемем лекомисленото мятане на тиня върху най-отдадените експерти, върху натоварените с тази отговорност здравни структури, с каквито и да е претекстове и желаеме ясно да заявим това. Авторитет и доверие се градят мъчно, изключително когато става дума за здраве и живот. Педиатрите от „ Света Марина ” всекидневно отстояват професионализма и човешкото си отношение и макар компликациите, ще продължат да се борят за европейското самочувствие на нуждаещите и добре лекувани български пациенти.
Катедра по педиатрия към Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Варна:
Проф. доктор Виолета Йотова, д.м.н.
Проф. доктор Валерия Калева, д.м.
проф. доктор Димитричка Близнакова, д.м.
Проф. доктор Миглена Георгиева, д.м.
Проф. доктор Боряна Върбанова, д.м.
Доц. доктор Красимира Колева, д.м.
КАК съдебна експертиза КРАДЕ ОТ ЛЕКАРСТВА ЗА ДЕЦА И ТЕЖКО БОЛНИ?
- вестник „ Капитал “ – създател Десислава Николова:
За следващ път фрапантна непросветеност и преднамереност!
В петъчния брой на „ Капитал ” Десислава Николова разгласява материал със заглавието „ ”. Почти във всеки ред публикацията издава некомпетентността на авторката по отношение на процеса на доставяне на пациенти с нерегистрирани у нас лекарства (по член 266а от ЗЛПХМ) и с лекарства отвън разрешението им за приложимост (по член 266б от ЗЛПХМ).
Като работещи с такива пациенти в УМБАЛ „ Света Марина ” педиатри от разнообразни специалности, няма по какъв начин да замълчим при такова инкриминиране на ежедневната ни неприсъща за лекари и всеотдайна работа в интерес на тези деца и фамилии. Това са тежко заболели пациенти, най-вече с редки и онкологични болести, което е едно от дребното правилни изказвания в публикацията. Законово снабдяването им се прави посредством комплицирани процедури, написани в горепосочените членове от Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина и в Наредба 2 от 2011 година и Наредба 10.
Средствата се обезпечават посредством Комисията за лекуване на деца към НЗОК и по процедура се разплащат към лечебните заведения постоянно със забавяне, заради което няма по какъв начин да не генерират дълг. Вероятно тук някой ще си намерения, че няма по какъв начин лекарите да са осведомени и да употребяват тези правни и стопански термини. И ще бъде безусловно прав! Не е наша работа да се занимаваме с това, а времето, което отделяме за всяка обособена процедура лишава нас и пациентите ни от времето, от което се нуждаем за повишение на знанията и уменията си като висококвалифицирани експерти детски онколози, ендокринолози, гастроентеролози, ревматолози и мн. други. На процедура, обаче, в последните десетилетия у нас горчивата истина е, че в случай че не го създадем, няма кой да обезпечи лекуване на тези пациенти, другояче европейски жители. Вероятно деликатната част от аудиторията е забелязала огромните паники тази година, когато през месец май излезе корекция в Наредба 10, дефинираща комплицираната европейска процедура за лекуване отвън късата характерност на фармацевтичните артикули (извън разрешението за употреба) – така наречен оф-лейбъл лекуване и забраняваща възнаграждение с обществени средства. Това, което не се споделяше в този документ или където и да е другаде, беше по какъв начин ще се заплащат тези медикаменти! В нашата болница десетки деца, а в страната евентуално стотици деца, останаха с неизясненост по какъв начин ще оцеляват по-нататък. Завихри се вълна от съпричастност сред самите пациенти, пациентски организации и други филантропи, с цел да оказват помощ по всевъзможни вероятни способи, а на нас, лечителите, всекидневно ни задаваха въпроса „ Какво ще стане в този момент, докторе? ”. Ние нямахме лято, единствено битка и терзания. Едва в последния ден на 47-мото Народно заседание въпреки всичко се взе решение за възнаграждение с обществени средства за деца до 18 год. възраст. Родители и лечители си отдъхнахме, че въпреки всичко децата ще получат животоспасяващото и животоподдържащото си лекуване. Отново запретнахме ръкави на всеки 3 месеца тъкмо да напасваме купчина документи, брой таблетки, дати на банкет и изписване, клинични пътеки, отчетни документи, експертни мнения и какво ли още не! Когато на конгрес през септември попитахме няколко сътрудници от разнообразни европейски страни по какъв начин са се справили у тях с тази законова смяна - всички знаеха за нея, само че на никое място нямаше дефицит на медикаменти, нито пък някой доктор знаеше по какъв начин тъкмо лекарството доближава до аптеката в неговата болница. Те имат единствено задължението да осведомят пациентите за особеностите на лекуването и да доближат до единодушие за използването му.
В УМБАЛ „ Света Марина ”, както и в останалите визирани в материала академични болнични заведения, се лекуват деца с онкологични и редки болести, които нито по подготвеност, нито по благоприятни условия могат да бъдат лекувани другаде в страната. От началото на годината до петък, 11 ноември 2022 година, в нашата болница са се случили 5960 хоспитализации, 773 от които на деца с онкохематологични болести. Само за последните 3 месеца са обслужени 135 деца с редки ендокринни заболявания. Болницата има 3 разкрити и национално приети Експертни центрове по редки заболявания (ЕЦ по редки вродени анемии и коагулопатии, ЕЦ по редки ендокринни заболявания и ЕЦ по кистична фиброза), като първите два са част от Европейските референтни мрежи по редки заболявания EUROBLOODNET и Endo-ERN от самото им основаване през 2017 година През 2018 година Европейската комисия одитира документно и в следствие на място цялостната активност на ЕЦ по редки ендокринни заболявания, с отлична оценка. Едно от главните отговорности на Експертните центрове е да обезпечават навременна диагноза и лекуване за деца и възрастни с редки заболявания (с периодичност на наранени под 1 на 2000 души), включително да основават условия за присъединяване в създаването и въвеждането на нови лекарства. Нима е закононарушение да се опитваме да го реализираме с позволените от Закона у нас и само налични способи и средства?!
За да стане по-ясно, едно от тези редки болести е хиперинсулинемична хипогликемия. Заявлението пред Комисията по редки заболявания към Министерството на здравеопазването за него беше импортирано и утвърдено още през 2016 година, а подписано едвам преди дни дружно с общия Списък на редките заболявания. Основният животоспасяващ медикамент за болестта е нерегистрирано лекарство у нас (по член 266а), което се внася единствено с позволение от Изпълнителната организация по медикаментите на всеки 3 месеца. Отделно за всеки пациент лекуващите лекари и администрацията приготвят мнение, епикриза/етапна епикриза, ценова оферта и протокол за импорт, които се внасят в РЗОК по местоживеене от родителите. После Комисията за лекуване на деца към НЗОК назначава двама специалисти, които в период от 5 работни дни би трябвало да дадат писменото си мнение. При позитивна оценка се издава Заповед от Директора на НЗОК за разпределяне на медикамента, като тя е с съответен период на осъществяване. За да стане отпущането, Заповедта би трябвало да се получи от родителите и лечебното заведение, да се реализира хоспитализация на детето и да се изпишат медикаментите с приемно-предавателен протокол за 3 месечно домашно лекуване при съблюдаване на всички периоди. При децата, които не отговорят на това лекуване, съгласно международно признатите медицински стандарти средството за избавяне на живот става ежемесечен инжекционен хранилище препарат, който съгласно разрешението си за приложимост е за пациенти над 18 години с други болести (чл. 266б). Представете си за момент вие да сте на мястото на родителите или на лекуващите на нашите 3-ма дребни пациенти през това лято, когато за 5 месеца се приключи всякаква опция за лекуване и когато единствено чисто човешката взаимност ги избави от гибел! Аналогична беше обстановката с дете с онкологинекологично заболяване, за което беше належащо характерно животоспасяващо лекарство off-label. Има още доста сходни образци, с които всеки родител и всеки врач, администрацията на лечебните заведения, специалисти и комисии би трябвало да се оправят всекидневно и които безусловно гонят млади способни лекари от нашите клиники! А точно тези клиники са последната вяра за тежките и сложни, изключително редки, пациенти.
Нашата лекарска отговорност е причина да не замълчим този път. Ясно е, че има нужда да се премисли и разплете процесът на обезпечаване на лекуване в страната, изключително за редките и за онкологичните болести, и то освен в детска възраст. Какво ще си намерения някой, обаче, който няма визия от цялата разказана нагоре заплетена реалност на родното лекарствоснабдяване и прочете публикацията на Десислава Николова? Ако му се наложи, по какъв начин ще се довери на напъните ни да спасим детето му? Как ще ни повярва, че нямаме друго предпочитание, с изключение на да помогнем, спазвайки законите на страната?
Не можем да приемем лекомисленото мятане на тиня върху най-отдадените експерти, върху натоварените с тази отговорност здравни структури, с каквито и да е претекстове и желаеме ясно да заявим това. Авторитет и доверие се градят мъчно, изключително когато става дума за здраве и живот. Педиатрите от „ Света Марина ” всекидневно отстояват професионализма и човешкото си отношение и макар компликациите, ще продължат да се борят за европейското самочувствие на нуждаещите и добре лекувани български пациенти.
Катедра по педиатрия към Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Варна:
Проф. доктор Виолета Йотова, д.м.н.
Проф. доктор Валерия Калева, д.м.
проф. доктор Димитричка Близнакова, д.м.
Проф. доктор Миглена Георгиева, д.м.
Проф. доктор Боряна Върбанова, д.м.
Доц. доктор Красимира Колева, д.м.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ