Николай Събев обясни защо ПП не успя да се развие като партия за две години
От Facebook профила на Николай Събев
Защо Политическа партия не се разви като мощна партия през тези две години?
Има разнообразни аргументи, заради които водачи на партии може да не желаят тяхната партия да бъде мощна и да има развити структури и представителства. Някои от тези аргументи могат да включват:
1. Страх от загуба на надзор - водачите на партиите може да се опасяват, че в случай че партията им стане прекомерно мощна и има развити структури и представителства, те може да изгубят контрола над нея. Те може да се притесняват, че други членове на партията ще стартират да имат повече въздействие и може да стартират да слагат въпроси за управлението на партията.
2. Лични ползи - водачите на партиите може да имат персонални ползи, които не са в сходство с ползите на партията. Например, те може да имат персонални бизнес ползи, които биха могли да бъдат наранени, в случай че партията има по-строги правила за корупция или в случай че има по-силни механизми за бистрота и отговорност.
3. Краткосрочна тактика - водачите на партиите може да се концентрират върху краткосрочните си цели, като да вземем за пример да завоюват бързо изборите или да избегнат спорове с други членове на партията. Те може да не виждат изгодите от насърчаване на структури и представителства на дълготрайна основа.
4. Политически ползи - водачите на партиите може да имат политически ползи, които не са в сходство с ползите на партията. Например, те може да имат интерес да запазят положителни връзки с други политически водачи или да избегнат спорове с други политически партии.
В последна сметка, аргументите, заради които водачите на партии не желаят тяхната партия да бъде мощна и да има развити структури и представителства, могат да бъдат разнообразни и да зависят от съответната обстановка и претекстовете на водачите.
Защо Политическа партия не се разви като мощна партия през тези две години?
Има разнообразни аргументи, заради които водачи на партии може да не желаят тяхната партия да бъде мощна и да има развити структури и представителства. Някои от тези аргументи могат да включват:
1. Страх от загуба на надзор - водачите на партиите може да се опасяват, че в случай че партията им стане прекомерно мощна и има развити структури и представителства, те може да изгубят контрола над нея. Те може да се притесняват, че други членове на партията ще стартират да имат повече въздействие и може да стартират да слагат въпроси за управлението на партията.
2. Лични ползи - водачите на партиите може да имат персонални ползи, които не са в сходство с ползите на партията. Например, те може да имат персонални бизнес ползи, които биха могли да бъдат наранени, в случай че партията има по-строги правила за корупция или в случай че има по-силни механизми за бистрота и отговорност.
3. Краткосрочна тактика - водачите на партиите може да се концентрират върху краткосрочните си цели, като да вземем за пример да завоюват бързо изборите или да избегнат спорове с други членове на партията. Те може да не виждат изгодите от насърчаване на структури и представителства на дълготрайна основа.
4. Политически ползи - водачите на партиите може да имат политически ползи, които не са в сходство с ползите на партията. Например, те може да имат интерес да запазят положителни връзки с други политически водачи или да избегнат спорове с други политически партии.
В последна сметка, аргументите, заради които водачите на партии не желаят тяхната партия да бъде мощна и да има развити структури и представителства, могат да бъдат разнообразни и да зависят от съответната обстановка и претекстовете на водачите.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ