От една страна, учените искат да изследват останките на класика,

От една страна, учените желаят да изследват останките на класика, с цел да узнаят детайлности от живота и гибелта му. Но от друга – постоянно са се страхували от така наречен „ проклинание ”, което поетът е наложил върху всеки, който се допре до праха му.

„ О, друже, в името на Бога,
под камъка праха ми не рови,
и не смущавай мойте кости.
Проклятие да стигне оногова,
който ги допре! ”.

Това гласи епитафията на гроба на драматурга. Смята се, че тя е дело на ръката на самия Шекспир, който се е страхувал от опозоряване на гроба му повече от самата гибел.

Но учените въпреки всичко се вземат решение да изследват тайнствения гроб. Те посвещават събитието на 400-годишнината от кончината на великия публицист. За тази цел английски експерти му вършат радиолокационно сканиране. Този авангарден способ разрешава да се откри наличието на безконечното жилище, без да бъде нарушен покоят на жителя му. Резултатите от проучването са оповестени.

Археологът Кевин Колс и геофизикът Ерик Утси от Стафордширския университет описват, че известната история, съгласно която през 1794 година търсачи на съкровища са откраднали черепа на Шекспир, може би е истина.

„ Разполагаме с гроба на Шекспир, чиято целокупност е нарушена, и с история, предполагаща, че в даден исторически миг някой е пристигнал и е взел черепа на великия драматург ”, означават откривателите.

Сканирането също разпръсква няколко мита за последното обиталище на Шекспир. Изследването демонстрира, че тялото е заровено хоризонтално, а не отвесно, каквато е практиката по това време. Освен това излиза наяве, че дълбочината на гроба е по-малко от метър, а дължината е доста по-голяма от надгробния камък. Освен това радарът не открива признаци на метал в гроба. Това приказва, че поетът не е положен в ковчег, а просто е завит в саван.

Историята за кражбата на черепа на Шекспир за първи път е оповестена в списание Argosy през 1879 година. Според археолозите сходни обири не са необичайност за тези времена. „ На хората им се желае да се снабдят с черепа на прочут човек, с цел да го изучат и да схванат кое го е направило толкоз талантлив ”, споделя Кевин Колс.

Но в действителност толкоз ли талантлив е бил Уилям Шекспир в реалност?

Личността на драматурга, както и неговият гроб, са обгърнати в голям брой неразгадани секрети. Слабо образованият провинциалист основава шедьоври, които вълнуват хората епохи наред. Този феномен наподобява толкоз необикновен, че мнозина слагат под подозрение самото авторство на пиесите на Шекспир.