Колко е важно спечелването на купа във футбола?
От другата страна на Атлантика, Филаделфия 76-ърс, тим от НБА, имат доста любопитно импровизирано мото „ Вярвайте на процеса “. Отначало то бе молба за поддръжка на характерната тактика на отбора да губи мачове, с цел да получи по-добър избор в драфта за идващия сезон. Слогънът обаче се трансформира в нещо доста по-голямо. Вяра в построяването на тим, който беше един от най-слабите в НБА.
Това мото надживя индивида, който го измисли, някогашният общоприет управител на Филаделфия Сам Хайнки, и се трансформира в синоним на целия клуб. „ Вярвайте в процеса “ към този момент е израз, който се употребява стотици хиляди пъти в обществените мрежи. Феновете дори скандират тези думи по време на мачовете във Филаделфия.
Ушите на футболния почитател в Англия обаче надали ще повярват на това. Те са привикнали на герои носещи впечатляващи триумфи и вдигащи лъскави купи. Подобно мото за тях звучи необичайно, даже богохулно – като някаква бездушна корпоративна концепция, която е комфортна за залата с шефовете, в сравнение с за стадиона. В Англия, както съвсем на всички места във футбола, всички израстват с концепцията, че играта е поради славата. Медалите са по-важни от методологията.
„ Футболът е за печеленето на титли “, написа Джейми Каръгър в своята колонка в „ Дейли Телеграф “ преди месец. Той разказа това верую като „ безспорен факт “. Изключителната цел във футбола би трябвало да е да се печелят купи. Това е истина, която никой не слага под подозрение и почтена да бъде издълбана върху камък.
Преди финала за Купата на лигата сред Арсенал и Манчестър Сити през днешния ден, в който се разиграва първия трофей за сезона, наподобява точния миг за въпроса, какъв брой коства в действителност един трофей? Може би цената на купите във футбола понижава и въпреки да не си го представяме, към този момент е по-голям процеса, а не повдигането на оценката.
Миналата година списание „ FourFourTwo “ направи ранглиста на най-хубавите мениджъри в света. Маурисио Почетино беше на 11-о място, един от шестимата треньори в топ 20, дружно с Петер Бош, Маурисио Сари, Юлиян Нагелсман, Джанпиеро Гасперини и Марселиньо, които в никакъв случай не са печелили трофей. Имаше още един Лусиен Фавр, който не е печелил купа от 2007, когато завоюва купата в Швейцария. Арсен Венгер и Рафаел Бенитес, серийни спечелили, даже не влязоха в топ 30. №1 беше Антонио Конте, извънреден управител, който не е спечелил нито домашна купа (различна от титлата) в кариерата си, в случай че не се брои Суперкупата на Италия.
Целта на това изброяване не е да се подлага на критика класацията. Дори тя е извънредно точна и резонна и въпреки някои от имената да намалиха котировката си в последните месеци, множеството към момента са определяни като едни от най-хубавите треньори в света. Почетино и Сари да вземем за пример, може даже да пробият в топ 10, макар че досега не са добавили нищо към своята празна витрина. Това, което е забавно е, че те може би са на път да трансформират целите и концепциите на модерния футбол.
Дали в действителност почитателите към този момент милеят толкоз за купите, колкото преди? Разбира се, ортодоксалния ентусиаст желае да цитира трофеите на своя обичан клуб. Един от незабравимите цитати на Бил Шенкли е, че „ Ливърпул съществува, за а печели титли “. Ако се разтърсите в другите огромни клубове, сигурно ще намерите най-малко едно сходно изявление във всеки от тях. Идеята е, че купите са „ твърдата валута “ на футбола. Всеки един почитател се е сблъсквал със спор в кръчмата, в който се споделя „ Добре, но кажи какво сте спечелили вие “.
Как обаче се дефинира качеството на един управител в този момент? Дали в действителност би трябвало да броим трофеите, които е спечелил и аритметично съразмерно да преценим неговата стойност? Или би трябвало да гледаме нещо по-различно? Тактическите качества на треньора да построи тима си в огромните мачове, по какъв начин развива играчите под негово управление, опцията да построява атмосфера на непоклатимост и дълготрайно развиване.
Когато Тотнъм направи извънреден тактически изискан мач за равенството 2:2 с Ювентус в Шампионската лига, отзвука по света бе подобен, че чувството е, по какъв начин Почетино към този момент показва своите отлични качества в специалността без да има потребност да ги гарнира с трофей, с цел да се потвърди.
Това изцяло дава отговор и на концепцията на някой, че „ Меси би трябвало да завоюва международното състезание, с цел да е популярен “. Изглежда, че с цел да си определян като добър, даже популярен управител, не е наложително належащо да печелиш купи. Понякога дори почитателите не са удовлетворени, даже и това да се случи.
Вземете случая с Венгер, да вземем за пример. Днес той извежда своя отбор на четвърти край за купа в последните 5 сезона. А Арсенал завоюва предходните 3. Това без подозрение е изключителна серия, в която артилеристите преследват купи, вършат история и допълват витрината. Нещата би трябвало да бъдат одобрявани чудесно от почитателите. Въпреки това, не наподобява, че има някаква разлика в отношението на ентусиастите.
Въпреки серията на Венгер това не забавя спадането на репутацията на французина измежду почитателите. Може би частично, поради намалялата известност на ФА Къп. Но също по този начин, тъй като макар триумфите на Уембли, почитателите на Арсенал не имат вяра на процеса при Венгер. Те към този момент не имат вяра в способността на мениджъра да развива тима и да го усъвършенства. Купите, „ твърдата валута “ на футбола, осребрена три пъти в последните 4 сезона от Арсенал, по този начин и не донесоха приятност и успокоение на Венгер.
Ироничното е, че може би точно Венгер бе индивида, от който потегли всичко. Изказването му през 2012 година че „ първият трофей е да завършиш в топ 4 “. Така той изравни сполучлив сезон в лигата със спечелването на купа. Точно тогава французина стартира да разрушава митологията, че трофеите са това, което има значение.
Ако да завършиш в топ 4 е положително, колкото трофей, тогава може би и другите неща също. Да изградиш млад и трогателен тим с непрекъснато подобряващи се играчи. Постоянно да се бориш с най-хубавите противници показвайки зрелищен футбол. Сега пренареждането на целите, които Венгер оспори, значително омаловажават постигнатите триумфи от Венгер.
Старият противник на Арсен – Жозе Моуриньо от ден на ден се озовава от същата страна на оградата. При Моуриньо Юнайтед завоюва 2 от четирите купи, за които се бори минялия сезон – Купата на Лигата и Лига Европа. Въпреки това Специалния получава рецензии, че отбора му не играе вълнуващо като тези на Почетино и Клоп.
Малцина са тези, които ще спорят, че тези два трофея са доказателство за величието на Моуриньо. Зачестилите стерилни представяния като това против Севиля в Шампионската лига, неналичието на забележими знаци за израстване и напредък, като че ли имат по-голямо значение. След триумфа в Лига Европа, Моуриньо допусна, че „ поетите не печелят купи “, само че от ден на ден като че ли поезията е по-важна от прозаично извоюваните награди.
Последните сезони дадоха доказателства, че мозъците в клубния футбол към този момент не слагат печеленето на титли като най-важно. Ако бе по този начин, Бенитес нямаше да работи в Нюкасъл. Луис ван Гаал нямаше да бъде уволнен незабавно откакто завоюва ФА Къп с Манчестър Юнайтед. Купата и Шампионската лига би трябвало да донесат повече време на Роберто ди Матео в Челси и да му донесат по-качествени позиции в специалността по-късно.
Мислите ли, че Ливърпул и Тотнъм биха заменили своя треньор за Зинедин Зидан, индивида спечелил Шампионската лига два пъти подред в последните 2 сезона? Вярвайте в процеса, това е мотото там.
Публиката, която гледа футбола като че ли е на същата вълна. Феновете на Тотнъм не се вълнуват, че Почетино не е спечелил трофей, по този начин както победа за АРсенал няма да промени фрапантно настроенията на почитателите на артилеристите, нито пък загуба ще промени вярата на почитателите на Ман Сити в работата на Пеп Гуардиола.
Единственото изключение обаче са играчите. Ако слушате което и да е изявление на Хари Кейн в последните 6 месеца ще чуете под някаква форма, че „ би трябвало да стартира да печели титли “. Футболистите са тези, които изживяват футбола в този момент и желаят да изпитат удоволствието на момента.
Но точно възприятието, което ни носи обичания отбор е значимо сега. Това какво е чувството ни е значимото, а не купите, които да посочим.
Интересно е да се премисли подтекста на паметната фраза на Дани Бленчфлауър „ Играта е поради славата “. Целият откъс е следния: „ Голямата машинация е, че играта е първо и най-вече поради успеха. Няма нищо такова. Играта е поради славата, да направиш нещата в жанр и блестящо “.
Това звучи по-истинско от всеки път. Какво значи една купа за момента, в случай че тима не се движи в вярната посока в дълготраен аспект? За почитателите на Тотнъм обстоятелството, че Почетино не е спечелил нищо не значи нищо. Защото те имат вяра на процеса.
Това мото надживя индивида, който го измисли, някогашният общоприет управител на Филаделфия Сам Хайнки, и се трансформира в синоним на целия клуб. „ Вярвайте в процеса “ към този момент е израз, който се употребява стотици хиляди пъти в обществените мрежи. Феновете дори скандират тези думи по време на мачовете във Филаделфия.
Ушите на футболния почитател в Англия обаче надали ще повярват на това. Те са привикнали на герои носещи впечатляващи триумфи и вдигащи лъскави купи. Подобно мото за тях звучи необичайно, даже богохулно – като някаква бездушна корпоративна концепция, която е комфортна за залата с шефовете, в сравнение с за стадиона. В Англия, както съвсем на всички места във футбола, всички израстват с концепцията, че играта е поради славата. Медалите са по-важни от методологията.
„ Футболът е за печеленето на титли “, написа Джейми Каръгър в своята колонка в „ Дейли Телеграф “ преди месец. Той разказа това верую като „ безспорен факт “. Изключителната цел във футбола би трябвало да е да се печелят купи. Това е истина, която никой не слага под подозрение и почтена да бъде издълбана върху камък.
Преди финала за Купата на лигата сред Арсенал и Манчестър Сити през днешния ден, в който се разиграва първия трофей за сезона, наподобява точния миг за въпроса, какъв брой коства в действителност един трофей? Може би цената на купите във футбола понижава и въпреки да не си го представяме, към този момент е по-голям процеса, а не повдигането на оценката.
Миналата година списание „ FourFourTwo “ направи ранглиста на най-хубавите мениджъри в света. Маурисио Почетино беше на 11-о място, един от шестимата треньори в топ 20, дружно с Петер Бош, Маурисио Сари, Юлиян Нагелсман, Джанпиеро Гасперини и Марселиньо, които в никакъв случай не са печелили трофей. Имаше още един Лусиен Фавр, който не е печелил купа от 2007, когато завоюва купата в Швейцария. Арсен Венгер и Рафаел Бенитес, серийни спечелили, даже не влязоха в топ 30. №1 беше Антонио Конте, извънреден управител, който не е спечелил нито домашна купа (различна от титлата) в кариерата си, в случай че не се брои Суперкупата на Италия.
Целта на това изброяване не е да се подлага на критика класацията. Дори тя е извънредно точна и резонна и въпреки някои от имената да намалиха котировката си в последните месеци, множеството към момента са определяни като едни от най-хубавите треньори в света. Почетино и Сари да вземем за пример, може даже да пробият в топ 10, макар че досега не са добавили нищо към своята празна витрина. Това, което е забавно е, че те може би са на път да трансформират целите и концепциите на модерния футбол.
Дали в действителност почитателите към този момент милеят толкоз за купите, колкото преди? Разбира се, ортодоксалния ентусиаст желае да цитира трофеите на своя обичан клуб. Един от незабравимите цитати на Бил Шенкли е, че „ Ливърпул съществува, за а печели титли “. Ако се разтърсите в другите огромни клубове, сигурно ще намерите най-малко едно сходно изявление във всеки от тях. Идеята е, че купите са „ твърдата валута “ на футбола. Всеки един почитател се е сблъсквал със спор в кръчмата, в който се споделя „ Добре, но кажи какво сте спечелили вие “.
Как обаче се дефинира качеството на един управител в този момент? Дали в действителност би трябвало да броим трофеите, които е спечелил и аритметично съразмерно да преценим неговата стойност? Или би трябвало да гледаме нещо по-различно? Тактическите качества на треньора да построи тима си в огромните мачове, по какъв начин развива играчите под негово управление, опцията да построява атмосфера на непоклатимост и дълготрайно развиване.
Когато Тотнъм направи извънреден тактически изискан мач за равенството 2:2 с Ювентус в Шампионската лига, отзвука по света бе подобен, че чувството е, по какъв начин Почетино към този момент показва своите отлични качества в специалността без да има потребност да ги гарнира с трофей, с цел да се потвърди.
Това изцяло дава отговор и на концепцията на някой, че „ Меси би трябвало да завоюва международното състезание, с цел да е популярен “. Изглежда, че с цел да си определян като добър, даже популярен управител, не е наложително належащо да печелиш купи. Понякога дори почитателите не са удовлетворени, даже и това да се случи.
Вземете случая с Венгер, да вземем за пример. Днес той извежда своя отбор на четвърти край за купа в последните 5 сезона. А Арсенал завоюва предходните 3. Това без подозрение е изключителна серия, в която артилеристите преследват купи, вършат история и допълват витрината. Нещата би трябвало да бъдат одобрявани чудесно от почитателите. Въпреки това, не наподобява, че има някаква разлика в отношението на ентусиастите.
Въпреки серията на Венгер това не забавя спадането на репутацията на французина измежду почитателите. Може би частично, поради намалялата известност на ФА Къп. Но също по този начин, тъй като макар триумфите на Уембли, почитателите на Арсенал не имат вяра на процеса при Венгер. Те към този момент не имат вяра в способността на мениджъра да развива тима и да го усъвършенства. Купите, „ твърдата валута “ на футбола, осребрена три пъти в последните 4 сезона от Арсенал, по този начин и не донесоха приятност и успокоение на Венгер.
Ироничното е, че може би точно Венгер бе индивида, от който потегли всичко. Изказването му през 2012 година че „ първият трофей е да завършиш в топ 4 “. Така той изравни сполучлив сезон в лигата със спечелването на купа. Точно тогава французина стартира да разрушава митологията, че трофеите са това, което има значение.
Ако да завършиш в топ 4 е положително, колкото трофей, тогава може би и другите неща също. Да изградиш млад и трогателен тим с непрекъснато подобряващи се играчи. Постоянно да се бориш с най-хубавите противници показвайки зрелищен футбол. Сега пренареждането на целите, които Венгер оспори, значително омаловажават постигнатите триумфи от Венгер.
Старият противник на Арсен – Жозе Моуриньо от ден на ден се озовава от същата страна на оградата. При Моуриньо Юнайтед завоюва 2 от четирите купи, за които се бори минялия сезон – Купата на Лигата и Лига Европа. Въпреки това Специалния получава рецензии, че отбора му не играе вълнуващо като тези на Почетино и Клоп.
Малцина са тези, които ще спорят, че тези два трофея са доказателство за величието на Моуриньо. Зачестилите стерилни представяния като това против Севиля в Шампионската лига, неналичието на забележими знаци за израстване и напредък, като че ли имат по-голямо значение. След триумфа в Лига Европа, Моуриньо допусна, че „ поетите не печелят купи “, само че от ден на ден като че ли поезията е по-важна от прозаично извоюваните награди.
Последните сезони дадоха доказателства, че мозъците в клубния футбол към този момент не слагат печеленето на титли като най-важно. Ако бе по този начин, Бенитес нямаше да работи в Нюкасъл. Луис ван Гаал нямаше да бъде уволнен незабавно откакто завоюва ФА Къп с Манчестър Юнайтед. Купата и Шампионската лига би трябвало да донесат повече време на Роберто ди Матео в Челси и да му донесат по-качествени позиции в специалността по-късно.
Мислите ли, че Ливърпул и Тотнъм биха заменили своя треньор за Зинедин Зидан, индивида спечелил Шампионската лига два пъти подред в последните 2 сезона? Вярвайте в процеса, това е мотото там.
Публиката, която гледа футбола като че ли е на същата вълна. Феновете на Тотнъм не се вълнуват, че Почетино не е спечелил трофей, по този начин както победа за АРсенал няма да промени фрапантно настроенията на почитателите на артилеристите, нито пък загуба ще промени вярата на почитателите на Ман Сити в работата на Пеп Гуардиола.
Единственото изключение обаче са играчите. Ако слушате което и да е изявление на Хари Кейн в последните 6 месеца ще чуете под някаква форма, че „ би трябвало да стартира да печели титли “. Футболистите са тези, които изживяват футбола в този момент и желаят да изпитат удоволствието на момента.
Но точно възприятието, което ни носи обичания отбор е значимо сега. Това какво е чувството ни е значимото, а не купите, които да посочим.
Интересно е да се премисли подтекста на паметната фраза на Дани Бленчфлауър „ Играта е поради славата “. Целият откъс е следния: „ Голямата машинация е, че играта е първо и най-вече поради успеха. Няма нищо такова. Играта е поради славата, да направиш нещата в жанр и блестящо “.
Това звучи по-истинско от всеки път. Какво значи една купа за момента, в случай че тима не се движи в вярната посока в дълготраен аспект? За почитателите на Тотнъм обстоятелството, че Почетино не е спечелил нищо не значи нищо. Защото те имат вяра на процеса.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ