Родината Ни Е Свята! Има Уникални Места. Чудодеен Извор Изкарва От Теб Най-Черното И Тъмното. Той Се Намира В
От дълги години на извора се преписват лековити сили и свръхестествени качества. И въпреки чудеса досега да не са документирани, туристическият поток не секва.
Хората идват на това място по разнообразни аргументи – някои от чисто любознание, само че други търсят излекуване на болките и разрешаване на проблемите си.
Твърди се, че в Европа различен сходен естествен феномен има единствено във френските Алпи.
Част от посетителите съумяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, само че други, колкото и да чакат, си потеглят разочаровани, тъй като не са уцелили мига на тласъка на живата вода.
Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва избран период от време, остава неразгадана и до през днешния ден. За пръв път мястото се загатва в пътеписа на османския странник от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора “Чешмата на щастието ”.
Днес до местността се стига по черен път, подобаващ единствено за високопроходими транспортни средства. Пеша дистанцията от селото до феномена се извървява за към час-час и половина. За туристите в региона е изработен подслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна статуя, наподобяваща глава на крокодил.
Допреди към 60 година излизащите от земните глъбини на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е извънредно време да “увековечат ” извора и да създадат хубава каменна чешма. Един от локалните първенци – хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 година, предложил чучурът да наподобява на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкоз се харесала на локалните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.
Хората идват на това място по разнообразни аргументи – някои от чисто любознание, само че други търсят излекуване на болките и разрешаване на проблемите си.
Твърди се, че в Европа различен сходен естествен феномен има единствено във френските Алпи.
Част от посетителите съумяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, само че други, колкото и да чакат, си потеглят разочаровани, тъй като не са уцелили мига на тласъка на живата вода.
Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва избран период от време, остава неразгадана и до през днешния ден. За пръв път мястото се загатва в пътеписа на османския странник от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора “Чешмата на щастието ”.
Днес до местността се стига по черен път, подобаващ единствено за високопроходими транспортни средства. Пеша дистанцията от селото до феномена се извървява за към час-час и половина. За туристите в региона е изработен подслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна статуя, наподобяваща глава на крокодил.
Допреди към 60 година излизащите от земните глъбини на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е извънредно време да “увековечат ” извора и да създадат хубава каменна чешма. Един от локалните първенци – хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 година, предложил чучурът да наподобява на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкоз се харесала на локалните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ