Генерал Ангел Марин – един голям българин
От Д-Р Теофан Германов, Главен Редактор на в. ЗЕМЯ,
Бивш помощник на
Администрацията на президента на Републиката
Дългогодишният командващ Ракетни войски и вицепрезидент на Република България, антифашистът и социалист, образец за дълг, родолюбие и невзискателност, ни напусна на 82-годишна възраст
Отиде си още един огромен български общественик, офицер и родолюбец! На 82 години ни напусна военачалник Ангел Марин – командващ Ракетните войски на Република България и два мандата вицепрезидент на републиката. В цялата си над 60-годишна кариера на боен, държавник и държавен активист, той остави трайната следа на родолюбец, мъж на достойнството и достолепието, непосредствен и почтен до болежка човек, който не търпеше неправдите и не криеше честното си мнение!
Офицер, носещ образците на най-светлото и достойното от огромните обичаи на Българската войска, на любовта към Отечеството!
В историята на България след Освобождението армията бързо се утвърждава като носеща колона на държавността и патриотизма. Мечтата и идеалът на младите българи е да служат на отечеството, стотици хиляди от тях са доказали това със саможертва по време на войните. Младите капитани печелят първата война в новата ни история, често сме давани като пример за храброст и мъжество, чужди войници са козирували с уважение на наши пълководци. Армията ни няма загубена война, загубите “дължим ” на елитите и двореца.
В тази традиция не са малко и българските генерали, които оставят трайна диря в обществения живот, превърнали се в обществени и държавни лидери. Много са тези имена, само че измежду тях можем да отбележим личности от ранга на ген. Данаил Николаев, ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов, ген. Иван Колев. В социалистическа България такива военни и политически дейци бяха например дългогодишният министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, военният теоретик ген. Иван Кинов, дългогодишният началник на Генералния щаб, а по-късно вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев и други.
Въпреки всеобщият развал на държавността, разрухата в Българската армия и девалвирането на генералското звание, раздавано по политически или имиджови причини на хора, нямащи нужните качества, и новото време ни даде достойни генерали, израснали до ранга на държавници. Такъв е ген. Румен Радев, който на два пъти спечели доверието на милиони българи да бъде президент.
Няма спор, че
измежду достойните офицери и държавници на днешния български ден е и генерал-майор Ангел Марин
– командващ Ракетни войски, вицепрезидент на Република България в течение на десет години – от 2002 до 2012 година. Не само за хилядите бойци и офицери, работили с него в армейския строй или израснали под негово командване, а и цялото общество познава генерал Марин като пример за чест, достойнство, професионализъм, скромност, морал и дисциплина. Генералът до сетни дни бе активен общественик, запазил удивителна работоспособност и активност, човешката си ангажираност и висок дух, офицерската стойка и лидерската си харизма.
Роден е на 8 януари 1942 година в родолюбивия, героичен и трагичен Батак. Със сигурност изпълненото с история родно място формира Ангел Марин като патриот,
готов да отдаде знанията и силите си за родината.
В градове като Батак най-ясно можеш да осъзнаеш важността на това България да бъде пазена, националният ни интерес да бъде защитаван.
Ангел Марин е щастлив човек, защото е изпълнил мечтата си да бъде офицер, при това в модерна и високотехнологична сфера, каквато е тази на артилерията и Ракетни войски.
Завършва гимназията в Девин през 1960 година и 5-годишния курс по специалност “Земна артилерия ” в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега: факултет на Националния военен университет “Васил Левски ”), като придобива висше военно и гражданско образование с квалификация “инженер по радиоелектронна техника ” (1965). По-късно завършва със златен медал Военната артилерийска академия в Ленинград, Съюз на съветските социалистически републики (1974 – 1978).
От 1965 година служи в Ракетните войски на Българската армия, като преминава достойно и отдадено през всички нива на йерархията и командни длъжности. От 1965 до 1970 година е началник на разчет ДУ и насочване на ракетата в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. Между 1970 и 1972 година е началник на огнево отделение в 6-а свободна батарея на същата бригада. В периода 1972 – 1974 година е командир на батареята. След като завършва Военната академия, е назначен за командир на 2-ри отделен ракетен дивизион на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора до 1980. От 1980 до 1982 година е командир на 41-ви артилерийски полк в Стара Загора.
Между 1982 и 1987 година е началник на артилерията на 2-ра мотострелкова дивизия. В периода 1987 – 1990 година е командващ Ракетните войски и артилерията на Трета армия. През 1991 година му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 година е командващ на Зенитно-ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на БА, на която длъжност е до 16 март 1998 година, когато е освободен от длъжността и от военна служба.
Поводът за тази разправа с ген. Марин не е професионален, а само и единствено политически. “Демократите “ от Съюз на демократичните сили, поели властта “с малко, само че завинаги ”, не просто разрушаваха армията ни и изтриваха най-добрите й традиции, само че и раболепно се кланяха пред новия Голям брат – този път евро-атлантически, брюкселски и вашингтонски. Натовският цивилизационен избор (по Петър Стоянов) не търпеше различно мнение и свободно изразена позиция, при това – не от лаик и политик, а от човек, отдал над 30 години на армията.
Генерал Марин бе наказан, само че не унизен!
А вината му пред тъмносините талибани бе в репликата, че “командата бегом към НАТО не е здравословна за България и армията ни ”. Заради тези няколко думи той е уволнен дисциплинарно от войската, на която е отдал толкова сили, знания, любов, усилни дни и безсънни нощи и лишения. А че ген. Марин тогава е прав, го доказва не само разрухата в армията ни – сведена от някогашните 120 000 щика, модерни артилерия, авиация и военен флот до днешното унизително положение: целият личен състав на Българската армия да може да се побере на едноименния стадион, а бедна България да стане спонсор на американския военнопромишлен комплекс, плащайки милиарди за изтребители, които към момента са на чертежи. И най-вече – защото членството в НАТО не ни носи защита от реалните опасности на днешния свят, а ни превръща във фронтова държава срещу братска славянска и православна Русия.
Уви, изстраданите думи на ген. Марин и през днешния ден – 25 години по-късно – не са към момента урок и за последващите властници, нито за свикналия да козирува на “началствата ” Борисов, нито за тези, които услужливо се натискат за още натовски войски и сричат антируските опорки. Единствено президентът Радев и военният министър Янев защитават разумната позиция България да се въздържа от конфронтации и от приемане на нови чужди войски и бази. Но и тяхната позиция е професионална – и те като ген. Марин са военни специалисти от най-висок сан и познават реалните опасности от подобно военно ангажиране.
След 1998 година ген. Марин се отдава активно на обществена и военно-патриотична работа, отстоява мнението си в интервюта в пресата и електронните медии. Не е непознат на идеята да влезе в политиката, с цел да защитава своята гражданска позиция. През 2001 година е кандидат за народен представител, а малко по-късно приема поканата на тогавашния председател на Българска социалистическа партия и номиниран от левицата за държавен глава Георги Първанов
да бъде кандидат за вицепрезидент.
Паметна в новата ни история ще остане изборната 2001-ва. Летният парламентарен избор донесе победа на бившия цар Симеон Сакскобургготски и неговото Национална движение „Симеон Втори", а президентските избори през ноември детронираха сочения за фаворит Петър Стоянов и за президент и вицепрезидент с внушително мнозинство бяха избрани Георги Първанов и Ангел Марин. Политолози и наблюдатели често цитират като причина за този резултат компроматната война и размахването на папки със секретни доклади за корупционни афери, която публично си спретнаха действащият президент Стоянов и бившият министър на вътрешните работи и също кандидат-президент Богомил Бонев.
На този дебат, погнусил масовия избирател, Първанов не присъстваше. И със сигурност това е една от най-важните причини за промяната на политическата ситуация. Но е реалност и нещо друго – докато Стоянов обикаляше телевизионните студиа с високомерието на гарантиран победител, Първанов и Марин обикаляха цялата страна, особено малките населени места, срещаха се с хората и очи в очи обсъждаха проблемите им.
Безспорно е, че ген. Марин не бе просто “подгласник ” на кандидат-президента, той има и огромен личен принос за победата – заради неговия авторитет на генерал и заради смелата му позиция за НАТО с бюлетината за Първанов-Марин гласуваха хиляди действащи и пенсионирани офицери и техните семейства. Те не просто уважаваха своя генерал и командир, само че и усещаха “благините ” от командата “бегом към НАТО ” – масови съкращения в армията, влошаване на социалното им положение, несигурност, страхове, унижение на тяхното офицерско достойнство от страна на държавата, която са се клели да защитават.
Специално за Ракетните войски “реформата ” около членството в НАТО се превърна в катастрофа – буквално нарязани бяха ракети, които някога бяха гордост на нашата армия и силна опора на военния ни потенциал. Като вицепрезидент на републиката ген. Ангел Марин безспорно
внесе ново съдържание и енергия в институционалната си позиция.
След няколко вицепрезиденти, които имаха сериозни различия или бяха в конфликт със своя президент (Атанас Семерджиев, подалата оставка Блага Димитрова, Тодор Кавалджиев), ген. Марин е първият, който работи лоялно и екипно, не си позволи да изрази различията си с президента медийно, с всички свои действия пазеше единството и добрия публичен образ на Президентството.
Голяма е вътрешнополитическата и международна активност на Ангел Марин като вицепрезидент. Той бе желан посетител на десетки български общини, в градове и села. Беше патрон на стотици инициативи и събития, особено в областта на военно-патриотичното възпитание на младите, на културни, образователни и спортни събития, на социални инициативи. Той бе редовен участник в честванията под връх Шипка и на Петрова нива, отдавайки заслуженото на нашите руски освободители и на българските борци за свобода.
Широка и активна бе работата му с българските общности зад граница – в Сърбия, Молдова, Румъния, Украйна, в Европа и двете Америки. Ангел Марин бе политическият и духовен посланик на родината измежду тези български общности.
Сериозна е външнополитическата му активност. Той посети десетки държави в рамките на дейността си за българите в чужбина и в рамките на държавни визити. Паметни са пътуванията му в Русия – страната, дала му висшата военна подготовка, само че и широки духовни интереси и търсения. Също така
взаимните визити и срещи в Китай, където негов партньор е тогавашният вицепрезидент Си Дзинпин,
който от 2012 година е един от водещите политици в съвременния свят – президент на КНР и председател на Китайската компартия – най-голямата политическа партия в света с над 90 милиона членове. С президента Си Дзинпин ген. Марин установява делови и приятелски отношения, които са от огромна полза за България. Огромни са и поуките от опита на Китай – мащабни и амбициозни социални цели, извеждането на стотици милиони хора от бедността, екологични действия, безспорни успехи в борбата с пандемията, удивителен икономически и технологичен растеж.
Макар и получил много удари под кръста и атаки, вицепрезидентът Марин работи принципно и компетентно в сферите на помилванията и предоставянето на българско гражданство.
Десетте години на “Дондуков ” 2 не промениха Ангел Марин – той остана достъпен, непосредствен и делови, отворен към хората, солидарен с техните болки и проблеми. През тези години, спазвайки лоялно Конституцията и законите, той не изневери и на своите социалистически хрумвания и идеали, на родолюбивите каузи. Признание за ролята на Ангел Марин като вицепрезидент е не само дълбокото уважение на хората, с които институцията го срещна, само че и на обществото като цяло. Ангел Марин и до през днешния ден е измежду малцината високопоставени политици, които не бяха оцапани с политически скандали, не влезе в дрязги, противоречие и отрицание. Той е измежду малцината политици, за които престоят в политиката не стана повод и възможност да подобри материалното си положение.
Той е пример за стриктно публично поведение, честност, некорумпираност!
През 2011 година мнозина избиратели на Българска социалистическа партия и патриотичните формации виждаха в лицето на ген. Марин достоен бъдещ президент, само че уви – съдбата и политическите процеси доведоха до различен изход – за пет години с президент Росен Плевнелиев институцията изпадна в неолиберално и русофобско безвремие.
След края на своя втори мандат ген. Ангел Марин се отдаде на редица обществени каузи – оглави Форум “България-Китай ”, Международната фондация “Георги Димитров ”. Остана и верен член на своята Българска социалистическа партия, не се изкуши да се включи в други политически проекти еднодневки, нито в политическо и партийно противопоставяне. През 2021 година за пореден път ген. Марин доказа, че е родолюбец с държавническо мислене – той подкрепи активно за президент колегата си генерал Румен Радев, бе член на неговия Инициативен комитет, със сигурност дава и добри съвети на държавния глава и на неговия вицепрезидент Илияна Йотова, която продължи пътя на Марин да бъде деен, компетентен и екипен вицепрезидент.
А част от този институционален опит е събран и в двата тома, които ген. Марин издаде след мандата си – “Рапорт ” и “Вицепрезидентът ”, в които са събрани спомени и негови речи, изказвания, интервюта.
За своите над 80 години заслужен, креативен и изчерпателен живот генерал Марин се доказа праволинейно като голям българин.
Не изневери на идеалите и каузите си, не се огъна пред трудностите и не се уплаши от политическите атаки.
Доказа се и професионално във всяка дейност, с която се заемаше – така се случваше, защото във всяка сфера той проявяваше своя мъжки характер, трудолюбие, пиетет към новите знания и целеустременост. За всичко това той е възнаграден с най-важната награда – уважението и любовта на хората.
Но ген. Марин заслужи и една друга награда. От държавата! През 2012 година за заслугите си като офицер и вицепрезидент и за своята 70-годишнина бе удостоен с най-високия български орден “Стара планина ” Първа степен. За тази награда той бе предложен от десетки обществени организации. Но типично по български празникът на уважението към един достоен човек в негово лице бе помрачен от едно изключително обидно и интригантско изказване на тогавашния премиер Бойко Борисов, който сравни ордена на един държавник и генерал с… пържолата като награда за полицейско куче. Тогава се разбра, че в България има истински генерали като Марин и псевдогенерали, въпреки. Ангел Марин бе ударен, само че в никакъв случай унизен! Той постъпи достойно и върна ордена. Но и през днешния ден указът за неговото връчване е в сила. Със сигурност е редно, дори и посмъртно орденът да бъде връчен, с което Държавата да отдаде дължимото на Ангел Марин, чието име достойно се вписва в институционалната история на българското президентство, на Българската войска, на българската държавност, които са във все по-тежък недостиг без Личности като ген. Ангел Марин.
Поклон пред светлата памет на военачалник Ангел Марин!
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО: ЕДИН ДОСТОЕН ЧОВЕК НИ ДАДЕ УРОК Пожарна охрана ПОВЕДЕНИЕ!
Най-сетне се намери генералът. Артилеристът, който хвана във вилка всички военни министри, довели до просия българската армия. Ракетчикът, който каза на президента Стоянов, че честта на мундира е нещо много повече от честта на политика. Патриотът, чиято професионална дума разкри цялата драма на българското оръжие. Един достоен човек ни даде урок по поведение! Един гражданин, който показа, че пагонът не е служебен знак, а голгота. Сега е времето отново да видим филма “Цар и Генерал ”, а и да си спомним отново старата опълченска команда “Марш, марш с генерала наш ”. Днес името на този генерал е Ангел Марин!
Стефан Продев, главен редактор на в. “Дума ”, патриарх на левия печат
Господин вицепрезидент, за нас беше чест да работим с Вас! Имахме особената привилегия да изпитваме гордостта, че нашият вицепрезидент е най-истинският, най-независимият, най-достойният държавник на България. Независим от конюнктурата и съмнителните връзки, неподвластен на суетата и публичното представяне. За нас Вие сте пример за добронамереност и толерантност, за човечност, внимание и грижа към хората. Възхищаваме се на Вашата способност да отговаряте честно, достойно и твърдо на трудните и не винаги добронамерени въпроси, на Вашата търпимост и коректност към тези, които не я заслужаваха.
Проф. Светла Тошкова, преподавател в УНСС, началник на Кабинета на вицепрезидента
Ген. Марин със своето поведение показа, че не всичко е загубено, че е жива народната свяст. Стига отстъпление, стига боязън! Народът трябва да знае кой кой е. Нека благодарим на смелия българин и буден потомък на героичен Батак, че той с гордост изпълни своя войнски и граждански дълг.
Контраадмирал от запаса Дичо Узунов
Този български генерал не пожела да падне на колене, не позволи да го унижат, не пречупи професионалните си принципи, не даде да се гаврят с честта и чистотата на мундира му!
Васил Попов
Източник ЗЕМЯ