Отровите за вълци и кой страда от тях
От Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) разпространиха рекомендациите за попречване на отравянето на животни, създадени на конференция в София тази седмица. Целта на срещата беше да подкрепи основаването на нормативна рамка за битка с противозаконното потребление на токсини и отровни примамки в природата, които водят до постоянно невидими и разпространяващи се закани освен за дивите животни.
Заключенията от срещата са завършени в Национална тактика за битка с потреблението на токсини и отровни примамки. Авторите на предлаганата тактика са представители от екоминистерството, Българската организация по сигурност на храните, Националния ловно-рибарски съюз, природозащитници от Дружеството за отбрана на хищните птици, съдружие " Зелени Балкани ", Фонда за дива флора и фауна и учени от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките, Тракийския и Аграрния университети.
Според създателите на документа, корените на огромна част от проблемите са свързани с неразпознаването на отровите като значима опасност, както от страна на виновните институции, по този начин и от обществото.
В работната среща са се дискутирали три аспекта на използването на отровни препарати - като фактор в закононарушения против предпазени типове, във фермерството при прилагане на рискови ветеринарни и растителни препарати и като практики в лова като отравяне на хищници и прилагане на оловни сачми.
Стратегията разпознава като съществени проблеми незаконния импорт на препарати за растителна отбрана (ПРЗ), неправилното предпазване на рискови препарати и използването им в интензивното земеделие, нелегално потребление на по принцип легални препарати за отровни примамки, главно по отношение на спора човек-хищник. В допълнение, природозащитниците и неправителствените специалисти акцентират, че заплахата от тези токсини се усилва поради сложната доказуемост на причинителя при тровене и риска от разпространяване на отровите в природата.
Работната среща приключва и с съответни стъпки за дейности против опасността от отровни примамки: ще бъде основана национална работна група за осъществяване на тактиката и ще се създаде протокол за деяние при случаи на тровене. Протоколът ще опише ясно стъпките и дейности, които би трябвало да бъдат подхванати при положение на отравяне на животни, както и отговорностите на другите въвлечени институции.
При досегашните случаи през годините се открива, че липсва добър синхрон сред другите виновни институции, който да подсигурява вярното събиране на проби на терен, обезопасяване на регионите към отровните примамки, събиране на труповете на отровените животни за попречване на вторични отравяния, анализиране на събраните проби за определяне на отровното вещество и определяне на причинителите.
Кои са жертвите на отровите
Незаконното потребление на токсини и слагане на отровни примамки против хищници нанася непоправими вреди изключително върху популациите на редки птици, коментират от Българско дружество за защита на птиците. Чести жертви са международно застрашени типове като египетския лешояд и царския орел.
Природозащитниците напомнят за последния регистриран случай на отравяне на предпазени типове през септември, когато в региона на Своге бяха отровени осем белоглави лешояда и един скален орел. Най-мащабни загуби са регистрирани през март 2017 година в Кресненското дефиле, когато отрова, хипотетично заложена за отбрана на стада от вълци, умъртви над 30 белоглави лешояда. При този случай съвсем напълно бе унищожена колония на типа, обособилата се вследствие на десетилетна стратегия за реинтродукция. През 2016 край с. Стражец в Източни Родопи са регистрирани над 20 диви и домашни животни, починали от отрова.
За " Дневник " заплахата от отравянето на животни обясни Николай Терзиев, който е специалистът на Българско дружество за защита на птиците, работещ с кучето Барс - единственото в България куче, подготвено за разкриване на токсини. Той описа, че единствено в тази ситуация в Стражец е станал очевидец по какъв начин първичната стръв за див звяр стига до животно, което е ловджийски обект - дива свиня. След това отровата застига и лисици, белки и ловни кучета. Всяка една от жертвите е част от хранителната верига в природата и посредством тялото ѝ отровата доближава до доста повече организми, част от които са евентуална храна и за индивида.
Експертът описа, също, че в тази ситуация в Стражец изобилните превалявания в продължение на две седмици в допълнение са влошили обстановката, като са основали действителна заплаха отровата да попадне в подпочвените води и оттова в храната на хората и домашните животни, да вземем за пример посредством ядливи растения и гъби. Сериозна е била и опасността от натравяне посредством потреблението на отровено месо от дивеч.
Според Терзиев, незнанието за свързаността сред организмите в дивата природа и човешкия свят и за необятния обхват на инцидентните жертви е също толкоз рисково, колкото и първичното желание за отравяне на предпазени типове. Неслучайно огромните хищници, против които всекидневно се залагат отровните примамки, са предпазени от закона - те са основен фактор за здравето на естествените екосистеми и на голям брой други организми, с които съжителстват.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (167)
Заключенията от срещата са завършени в Национална тактика за битка с потреблението на токсини и отровни примамки. Авторите на предлаганата тактика са представители от екоминистерството, Българската организация по сигурност на храните, Националния ловно-рибарски съюз, природозащитници от Дружеството за отбрана на хищните птици, съдружие " Зелени Балкани ", Фонда за дива флора и фауна и учени от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките, Тракийския и Аграрния университети.
Според създателите на документа, корените на огромна част от проблемите са свързани с неразпознаването на отровите като значима опасност, както от страна на виновните институции, по този начин и от обществото.
В работната среща са се дискутирали три аспекта на използването на отровни препарати - като фактор в закононарушения против предпазени типове, във фермерството при прилагане на рискови ветеринарни и растителни препарати и като практики в лова като отравяне на хищници и прилагане на оловни сачми.
Стратегията разпознава като съществени проблеми незаконния импорт на препарати за растителна отбрана (ПРЗ), неправилното предпазване на рискови препарати и използването им в интензивното земеделие, нелегално потребление на по принцип легални препарати за отровни примамки, главно по отношение на спора човек-хищник. В допълнение, природозащитниците и неправителствените специалисти акцентират, че заплахата от тези токсини се усилва поради сложната доказуемост на причинителя при тровене и риска от разпространяване на отровите в природата.
Работната среща приключва и с съответни стъпки за дейности против опасността от отровни примамки: ще бъде основана национална работна група за осъществяване на тактиката и ще се създаде протокол за деяние при случаи на тровене. Протоколът ще опише ясно стъпките и дейности, които би трябвало да бъдат подхванати при положение на отравяне на животни, както и отговорностите на другите въвлечени институции.
При досегашните случаи през годините се открива, че липсва добър синхрон сред другите виновни институции, който да подсигурява вярното събиране на проби на терен, обезопасяване на регионите към отровните примамки, събиране на труповете на отровените животни за попречване на вторични отравяния, анализиране на събраните проби за определяне на отровното вещество и определяне на причинителите.
Кои са жертвите на отровите
Незаконното потребление на токсини и слагане на отровни примамки против хищници нанася непоправими вреди изключително върху популациите на редки птици, коментират от Българско дружество за защита на птиците. Чести жертви са международно застрашени типове като египетския лешояд и царския орел.
Природозащитниците напомнят за последния регистриран случай на отравяне на предпазени типове през септември, когато в региона на Своге бяха отровени осем белоглави лешояда и един скален орел. Най-мащабни загуби са регистрирани през март 2017 година в Кресненското дефиле, когато отрова, хипотетично заложена за отбрана на стада от вълци, умъртви над 30 белоглави лешояда. При този случай съвсем напълно бе унищожена колония на типа, обособилата се вследствие на десетилетна стратегия за реинтродукция. През 2016 край с. Стражец в Източни Родопи са регистрирани над 20 диви и домашни животни, починали от отрова.
За " Дневник " заплахата от отравянето на животни обясни Николай Терзиев, който е специалистът на Българско дружество за защита на птиците, работещ с кучето Барс - единственото в България куче, подготвено за разкриване на токсини. Той описа, че единствено в тази ситуация в Стражец е станал очевидец по какъв начин първичната стръв за див звяр стига до животно, което е ловджийски обект - дива свиня. След това отровата застига и лисици, белки и ловни кучета. Всяка една от жертвите е част от хранителната верига в природата и посредством тялото ѝ отровата доближава до доста повече организми, част от които са евентуална храна и за индивида.
Експертът описа, също, че в тази ситуация в Стражец изобилните превалявания в продължение на две седмици в допълнение са влошили обстановката, като са основали действителна заплаха отровата да попадне в подпочвените води и оттова в храната на хората и домашните животни, да вземем за пример посредством ядливи растения и гъби. Сериозна е била и опасността от натравяне посредством потреблението на отровено месо от дивеч.
Според Терзиев, незнанието за свързаността сред организмите в дивата природа и човешкия свят и за необятния обхват на инцидентните жертви е също толкоз рисково, колкото и първичното желание за отравяне на предпазени типове. Неслучайно огромните хищници, против които всекидневно се залагат отровните примамки, са предпазени от закона - те са основен фактор за здравето на естествените екосистеми и на голям брой други организми, с които съжителстват.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (167)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ