Да простиш на майка си за комплексите, които ти е създала: Дженифър Анистън и пътят ѝ към щастието
От 90-те години насам Дженифър Анистън е едно от най-популярните лица в Холивуд - участието в най-големия ефирен ситком за десетилетието и бракът с Брад Пит я трансформират в име, което всеки помни.
Още по това време обаче не ѝ липсват мъчителни прекарвания, измежду които сложните взаимоотношения с нейната майка, оформили отношението на актрисата към живота, децата и родителството, описват от .
Майката на Анистън се споделя Нанси Дау - модел и телевизионна актриса, взела участие в сериали като “The Beverly Hillbillies ” и “The Wild Wild West ”. Тя си отива през 2016 година на 79-годишна възраст след два инсулта през 2011 и 2012 година
От дребна Анистън става очевидец на разпадането на брака своите родители и това я изтощава прочувствено. На 9-годишна възраст тя остава сама в компанията на майка, с която порасването се оказва тестване.
Животът на Нанси пред камерата явно се отразява на стандартите ѝ – Доу непрекъснато изисква съвършенство от щерка си.
„ В нейния свят господстваха репликите „ Скъпа, грижи се по-добре за себе си “ или „ Скъпа, постави си грим “, и всевъзможни такива странни заяждания, които си припомням от детство “, признава Дженифър Анистън в изявление за списание ELLE.
Този фокус върху външния тип на щерка ѝ безспорно е белег от промишлеността, в която Нанси е прекарала по-голямата част от живота си. „ Тя беше доста сериозна към мен. Тъй като беше модел, беше луксозна, зашеметяваща. Аз не бях “ , сподели Дженифър пред The Hollywood Reporter.
Поведението на Нанси обаче не лимитира единствено до сериозни мнения за външния тип на щерка ѝ. Той се разгръща и върху други форми на токсично държание, което Дженифър е трябвало да изтърпи. „ Тя също беше доста непримирима. Обиждаше се за неща, които просто намирах за толкоз дребнави “ , признава Дженифър.
За изданието Hollywood Reporter актрисата си напомня един миг в връзките с майка си, който я е белязал вечно: „ Никога не cъм мислила, че мога да викам. Веднъж покачих глас до майка си и ѝ изкрещях, а тя ме погледна и избухна в смях. Тя ми се смееше, че съм ѝ отвърнала. И беше като удар в корема. “
Конфликтът сред двете се задълбочава през 90-те, когато в края на десителитието Доу пише книга, отдадена на връзките с Анистън . Озаглавява я „ От майка и щерка до другари: Мемоар “.
Двете не си приказват в продължение на десетилетие и още веднъж поддържат връзка откакто Анистън се разделя с Брад Пит през 2005 година
С течение на времето Дженифър осъзнава, че майка ѝ постоянно се е опитвала да прави това, което счита за най-добре. Дау няма виновност за мирогледа си, изключително когато е получила сходно образование от личната си майка. „ Те се държеше по този начин, тъй като е отгледана по този метод “, раказва Дженифър.
„ Майка ми споделяше тези неща, тъй като в действителност ме обичаше. Не беше нейна цел да се държи като кучка, нито е знаела, че ще нанесе дълбоки рани, за които по-късно щях да похарча доста пари, с цел да изцелявам “, споделя Дженифър Анистън пред The Hollywood Reporter.
Но да избягаш от сходна поколенческа контузия не идва без цена. На Дженифър се постанова да работи върху личните си проблеми и да осъзнае какъв живот желае би желала да води.
Да пораснеш с майка като Нанси оставя отпечатък върху Дженифър. Но какво избира тя? „ Да употребявам това, с което израснах, като образец за това, което не желая да бъда и в което не желая да пребивавам “.
Това ненапълно изяснява за какво тя през днешния ден тя се усеща щастлива, без значение какво обществото може да счита за това, че е необвързана и няма деца.
Един от главните уроци за актрисата е да бъде умерена в желанието си за надзор. Нанси е имала парещ манталитет, а Дженифър - дългогодишна история с „ пасивно-агресивно “ държание.
За разлика от Нанси, Дженифър не таи обиди. Всъщност тя държи на прошката и позволява втори късмет.
„ Но какъв е смисълът да се вкопчваме в гнева? Това е толкоз токсично. Ние сме хора. Човешките същества вършат неточности. Човешките същества не са съвършени. И когато не извиним на някого, това не разрешава на хората да се развиват и да стават по-добри. “ (Анистън пред The Hollywood Reporter)
Работата на Дженифър също ѝ оказва помощ да преодолее предишното. В комедията “Dumplin' ” от 2018 година тя играе сериозна майка, която се държи взискателно с щерка си, и не учудващо, че за осъществяването тя се обръща към личното си детство.
Образът на Роузи - някогашен модел, организиращ състезания за хубост , освен ѝ работи като терапия – ироничното е, че претърпяното с Нанси в тази ситуация даже е от изгода, с цел да разбере по-добре героинята.
„ Една от аргументите, заради които в действителност обикнах аспекта майка-дъщеря, беше, че е доста сходен по някакъв метод на този с майка ми и връзката ни. Тя беше модел и беше напълно заинтригувана от външния тип, по какъв начин изглеждаше тя и по какъв начин изглеждах аз. “ (Дженифър Анистън пред The Sunday Telegraph)
Днес животът на актрисата може да опонира на по-традиционните упования към дамите. Като общество ние сме склонни да обвързваме своето благополучие към понятия като чудесни любовни взаимоотношения или основаването на деца. В реалност обаче това не се отнася за всички.
„ Какво ми носи благополучие? Имам страхотна работа. Имам ужасно семейство. Имам страхотни другари. Нямам причина да се усещам по различен метод. Ако беше по този начин, ще би трябвало да трансформира отношението и вероятността си “ , споделя актрисата за сп. ELLE.
Да бъдеш очевидец на развода на родителите си и изтърпяването на непрекъснатите критики се е отразило мощно върху визията на Дженифър за благополучие - само че това че настройката ѝ е по-различна, не я прави по-малко годна.
Така Анистън се трансформира в доказателство, че контузиите, които датират в фамилията генерации преди нас, не трябва да не престават. И от нас зависи да ги спрем.
Още по това време обаче не ѝ липсват мъчителни прекарвания, измежду които сложните взаимоотношения с нейната майка, оформили отношението на актрисата към живота, децата и родителството, описват от .
Майката на Анистън се споделя Нанси Дау - модел и телевизионна актриса, взела участие в сериали като “The Beverly Hillbillies ” и “The Wild Wild West ”. Тя си отива през 2016 година на 79-годишна възраст след два инсулта през 2011 и 2012 година
От дребна Анистън става очевидец на разпадането на брака своите родители и това я изтощава прочувствено. На 9-годишна възраст тя остава сама в компанията на майка, с която порасването се оказва тестване.
Животът на Нанси пред камерата явно се отразява на стандартите ѝ – Доу непрекъснато изисква съвършенство от щерка си.
„ В нейния свят господстваха репликите „ Скъпа, грижи се по-добре за себе си “ или „ Скъпа, постави си грим “, и всевъзможни такива странни заяждания, които си припомням от детство “, признава Дженифър Анистън в изявление за списание ELLE.
Този фокус върху външния тип на щерка ѝ безспорно е белег от промишлеността, в която Нанси е прекарала по-голямата част от живота си. „ Тя беше доста сериозна към мен. Тъй като беше модел, беше луксозна, зашеметяваща. Аз не бях “ , сподели Дженифър пред The Hollywood Reporter.
Поведението на Нанси обаче не лимитира единствено до сериозни мнения за външния тип на щерка ѝ. Той се разгръща и върху други форми на токсично държание, което Дженифър е трябвало да изтърпи. „ Тя също беше доста непримирима. Обиждаше се за неща, които просто намирах за толкоз дребнави “ , признава Дженифър.
За изданието Hollywood Reporter актрисата си напомня един миг в връзките с майка си, който я е белязал вечно: „ Никога не cъм мислила, че мога да викам. Веднъж покачих глас до майка си и ѝ изкрещях, а тя ме погледна и избухна в смях. Тя ми се смееше, че съм ѝ отвърнала. И беше като удар в корема. “
Конфликтът сред двете се задълбочава през 90-те, когато в края на десителитието Доу пише книга, отдадена на връзките с Анистън . Озаглавява я „ От майка и щерка до другари: Мемоар “.
Двете не си приказват в продължение на десетилетие и още веднъж поддържат връзка откакто Анистън се разделя с Брад Пит през 2005 година
С течение на времето Дженифър осъзнава, че майка ѝ постоянно се е опитвала да прави това, което счита за най-добре. Дау няма виновност за мирогледа си, изключително когато е получила сходно образование от личната си майка. „ Те се държеше по този начин, тъй като е отгледана по този метод “, раказва Дженифър.
„ Майка ми споделяше тези неща, тъй като в действителност ме обичаше. Не беше нейна цел да се държи като кучка, нито е знаела, че ще нанесе дълбоки рани, за които по-късно щях да похарча доста пари, с цел да изцелявам “, споделя Дженифър Анистън пред The Hollywood Reporter.
Но да избягаш от сходна поколенческа контузия не идва без цена. На Дженифър се постанова да работи върху личните си проблеми и да осъзнае какъв живот желае би желала да води.
Да пораснеш с майка като Нанси оставя отпечатък върху Дженифър. Но какво избира тя? „ Да употребявам това, с което израснах, като образец за това, което не желая да бъда и в което не желая да пребивавам “.
Това ненапълно изяснява за какво тя през днешния ден тя се усеща щастлива, без значение какво обществото може да счита за това, че е необвързана и няма деца.
Един от главните уроци за актрисата е да бъде умерена в желанието си за надзор. Нанси е имала парещ манталитет, а Дженифър - дългогодишна история с „ пасивно-агресивно “ държание.
За разлика от Нанси, Дженифър не таи обиди. Всъщност тя държи на прошката и позволява втори късмет.
„ Но какъв е смисълът да се вкопчваме в гнева? Това е толкоз токсично. Ние сме хора. Човешките същества вършат неточности. Човешките същества не са съвършени. И когато не извиним на някого, това не разрешава на хората да се развиват и да стават по-добри. “ (Анистън пред The Hollywood Reporter)
Работата на Дженифър също ѝ оказва помощ да преодолее предишното. В комедията “Dumplin' ” от 2018 година тя играе сериозна майка, която се държи взискателно с щерка си, и не учудващо, че за осъществяването тя се обръща към личното си детство.
Образът на Роузи - някогашен модел, организиращ състезания за хубост , освен ѝ работи като терапия – ироничното е, че претърпяното с Нанси в тази ситуация даже е от изгода, с цел да разбере по-добре героинята.
„ Една от аргументите, заради които в действителност обикнах аспекта майка-дъщеря, беше, че е доста сходен по някакъв метод на този с майка ми и връзката ни. Тя беше модел и беше напълно заинтригувана от външния тип, по какъв начин изглеждаше тя и по какъв начин изглеждах аз. “ (Дженифър Анистън пред The Sunday Telegraph)
Днес животът на актрисата може да опонира на по-традиционните упования към дамите. Като общество ние сме склонни да обвързваме своето благополучие към понятия като чудесни любовни взаимоотношения или основаването на деца. В реалност обаче това не се отнася за всички.
„ Какво ми носи благополучие? Имам страхотна работа. Имам ужасно семейство. Имам страхотни другари. Нямам причина да се усещам по различен метод. Ако беше по този начин, ще би трябвало да трансформира отношението и вероятността си “ , споделя актрисата за сп. ELLE.
Да бъдеш очевидец на развода на родителите си и изтърпяването на непрекъснатите критики се е отразило мощно върху визията на Дженифър за благополучие - само че това че настройката ѝ е по-различна, не я прави по-малко годна.
Така Анистън се трансформира в доказателство, че контузиите, които датират в фамилията генерации преди нас, не трябва да не престават. И от нас зависи да ги спрем.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ