От 2010 г. досега Рейтинговата система на висшите училища е

От 2010 година до момента Рейтинговата система на висшите учебни заведения е може би единственото място, събрало обществена информация, която дава необятни благоприятни условия за разбор по разнообразни тематики от бранша на висшето обучение у нас. Консорциумът " Отворено общество " - " Сирма Солюшънс ", който прави рейтинговата система по поръчка на МОН, заяви предходната седмица обновените данни за 2021 година И още веднъж виждаме неприятни трендове, за които рядко се приказва. Като това да вземем за пример, че през първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. Което значи, че парите за образование на половината бакалаври и магистри у нас (52 вуза и 52 професионални посоки със стотици специалности) са изхарчени бадева.

В последните години постоянно се приказва за

най-масовото професионално направление

мечтано от студентите - Икономика, в което напорът докара до пренасищане на пазара на труда и до компликации измежду приключилите за намирането на работа. Съответно страната предприе ограничения да контролира несъответствието сред търсенето на обучение и предлагането на работни места, като поредно намаляваше приема в направлението Икономика. Ако през 2019 година учащите се в него са били 37 909, тази година те са намалели до 33 441. Но и до момента Икономиката продължава да води по брой студенти.

Икономика

Висше учебно заведение

Град

Финансиране

Оценка

Софийски университет

София

Държавно

67

Американски университет

Благоевград, София

Частно

65

УНСС

София

Държавно

62

Висше учебно заведение по обезпечаване и финанси

София

Частно

57

Нов български университет

София

Частно

52

Икономически университет

Варна

Държавно

51

Стопанска академия

Свищов

Държавно

49

Варненски свободен университет

Варна

Частно

48

Международно висше бизнес учебно заведение

Ботевград

Частно

48

Пловдивски университет

Пловдив, Смолян, Кърджали

Държавно

47

Великотърновски университет

Велико Търново, Враца

Държавно

46

Висше транспортно учебно заведение

София

Държавно

45

ЮЗУ

Благоевград

Държавно

44

Аграрен университет

Пловдив

Държавно

42

Шуменски университет

Шумен

Държавно

42

Бургаски свободен университет

Бургас

Частно

41

Русенски университет

Русе,Видин, Разград, Силистра

Държавно

41

Тракийски университет

Ст. Загора, Хасково

Държавно

41

Висше учебно заведение по мениджмънт

Варна

Частно

40

Висше учебно заведение по сигурност
и стопанска система

Пловдив

Частно

40

Университет по хранителни технологии

Пловдив

Държавно

40

Висше учебно заведение по агробизнес
и развиване на районите

Пловдив,Велико Търново, Русе

Частно

39

Технически университет

Габрово

Държавно

39

Колеж по мениджмънт, търговия
и маркетинг

София

Частно

36

Университет
„ Проф. Асен Златаров “

Бургас

Държавно

33

Да надникнем малко по-подробно в данните за 2021 година От тях виждаме, че Икономика се преподава в 25 висши учебни заведения и 14 филиала в страната. Традиционните показа свързват това направление главно с УНСС и Стопанската академия в Свищов. Да, но не. Оказва се, че най-висока оценка по скалата от 0 до 100 получава Софийският университет с 67 точки, следван от Американския университет (65 точки - само че подготвящ единствено бакалаври), УНСС е на трето място с 62 точки, а Стопанската академия в Свищов е на седмо място с 49 точки. С най-ниската оценка е класиран Университетът " Асен Златаров " в Бургас - 33 точки. Прави усещане, че в много от 25-те вуза

Икономиката е нехарактерна за обичайния им профил

Което прави настоящ поставения от министъра акад. Николай Денков въпрос за преструктуриране на системата, като всяко висше учебно заведение бъде ориентирано към тези посоки, които са обичайни за него и в които то е най-хубаво. Нищо персонално, естествено, само че ниската оценка на направлението в основания като химико-технологичен Университет " Проф. Асен Златаров " да вземем за пример приказва, че изказаното от акад. Денков желание е в вярна посока. За страдание, рейтинговата система не включва въпрос за феодализма на ректорите, да вземем за пример, който след свадите в Стопанската академия в Свищов евентуално би обяснил изоставането на това висше учебно заведение (3379 студенти по Икономика) от челните позиции в класирането.

От друга страна, следената обстановка основава спор по друга концепция на министъра - всеки район да бъде обезпечен с образование на студенти по значимите за него специалности. Е, Икономиката е нужна във всички райони и значи ли това, че ще продължат да я преподават

всичките 39 висши учебни заведения и филиали

без значение от оценката им за качество? Ефективно ли е да вземем за пример Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите в Пловдив с оценка 39, Университетът по хранителни технологии и Висшето учебно заведение по сигурност и икономка в същия град с оценка 40 да образоват студенти, че и доктори по Икономика, в случай, че за това направление Пловдивският университет има по-висока оценка - 47? За скупчването в София да не приказваме.

България не е огромна страна и надали е проблем висшистите в това направление да бъдат подготвяни единствено в тези вузове, които получават оценка над 45 примерно. Защото концепцията за обединявания и консорциуми сред вузовете ще докара единствено до бетониране на некачествените звена посредством " скриване " в пазвата на положителните.

Интересна е картината, в случай че съпоставим водача в образованието по Икономика - Софийския университет, и последния - университета в Бургас. Програмната акредитация на СУ е с оценка 9,45 точки от 10 вероятни, на този в Бургас е 6,6. В СУ в направлението има 653 студенти с 82-ма преподаватели на трудов контракт (по 8 студента на преподавател). В Бургас студентите са 157 при 32-ма преподаватели, на всеки от които се падат по 4,9 студента. А това опровергава мита, че качеството на образованието е по-високо, в случай че всеки учител образова по-малко студенти, на които обръща повече внимание.

С реализацията на приключилите картината не е по-различна. Почти половината от възпитаниците на вуза в Бургас - 48,61%, работят на позиции,

които не изискват висше обучение

В СУ този % е 29,6. Безработицата измежду приключилите икономисти в страната като цяло е 3,88, измежду тези от СУ е 1,71, а от Бургас е 5,01 и съвсем се приближава до направлението Туризъм, където безработицата измежду приключилите е най-голяма (5,9%) и всеки пети не намира реализация на полученото обучение. Можем да продължим и с облагаемия приход на приключилите икономисти - в случай че при тези от СУ той е 2879 лева, сътрудниците им от Бургас регистрират приход 1174 лева

Всички тези несъответствия се виждат ясно в рейтинговата система и несъмнено са основа освен за насочване на кандидат-студентите, само че и за взимане на управнически решения. И е извънредно належащо приемът и в частните вузове по посоки да се дефинира от страната - предписание, което бе отстранено от Закона за висшето обучение, само че би трябвало да се възвърне. Защото другояче никаква регулация не е допустима.