забележимият материал, който е навсякъде около нас още от древността
От 1959 година Организацията на обединените народи посвещава всяка година на друга област, с цел да подчертае значимостта и приноса ѝ за световното общество. Всяка година една или повече страни членки оферират съответна област, която би трябвало да се развива, а постоянно оферти вършат и организации като ЮНЕСКО и УНИЦЕФ.
Организация на обединените нации разгласи 2022 година за Международна година на стъклото. През нея всичко се случва под знака на транспарантния материал. По целия свят са основани районни комитети, с цел да подчертаят научното, икономическото и културното значение на материала в тяхната страна или район. Стъклото поддържа доста жизненоважни технологии, улеснява устойчивостта и зеления свят и обогатява живота ни, само че постоянно остава неусетно. Затова многочислени събития са проведени в целия свят в негова чест тази година: конгреси и семинари, индустриални панаири, стъкларски учебни заведения съжителстват с художествени изложения, показват се книги, обществени медии, научни и механически списания разискват тематиката.
Малко история
Стъклото е един от потребните материали, правени от хората. Открито е преди хиляди години и от този момент непроменяемо съпътства живота ни. Прави се от пясък, сода на прахуляк и варовик. Сместа от тези съставки се стопява в пещ, при температура към 1500 градуса. Стопеното стъкло се подава към леярски машини, където то се оформя под формата на чаши, шишета, буркани, вази, прозорци и какво ли още не. В бита, в промишлеността, в изкуството, в архитектурата – то е на всички места. Стъклото е материал, напълно друг от останалите, които заобикалят всекидневието ни. Затова не е учудващо, че хората даже му приписват магични свойства. Разбира се, в стъклото няма никакво чудо. Но за този неповторим материал съществуват редица забавни обстоятелства и легенди.
Най-старите мостри от ръчно направени стъклени произведения датират от 3000 години прочие Хр., заради което се смята, че стъклото е един от най-старите изкуствени материали в света. То не се разлага, правилно е, само че физическите му свойства се трансформират с течение на времето. Под въздействие на ултравиолетовите слънчеви лъчи да вземем за пример стъклото последователно трансформира цвета си, а в случай че бъде подложено на мощна радиация, то бързо може да стане кафяво. Съвременната бутилка е изгубила близо 40% от тежестта си през последните 20 години.
Рециклиране
Горещината може да върне стъклото към течната му форма, което го прави елементарно за преработване. В течна форма то не губи свойствата си и е уместно за нова приложимост. За повторното му размразяване се изразходва 40% по-малко сила, в сравнение с за производството на ново стъкло. Спестената електрическа енергия от преработването на 1 стъклена бутилка е задоволителна за 25 минути работа на компютър.
В Съединени американски щати съществува специфичен закон, който задължава питейните заведения да предават стъкления си амбалаж за преработване. Нивото на преправяне на стъкло в страната е едно от най-високите в света – 80%.
Втората по величина стопанска система – Китай, пък управлява повече от 34% от международния пазар на стъкло. Страната е най-големият производител на този материал на планетата.
Портландската ваза и силата на обсидиана
Изработена през I век в Римската империя, Портландската ваза е превъзходен образец за майсторството на античните стъклари. Учените пресметнали, че са били нужни цели 2 години за правенето на този шедьовър от тъмносиньо и бяло непрозрачно стъкло, само че резултатът е впечатляващ. И до през днешния ден Портландската ваза се смята за най-красивото произведение на античното изкуство, изработвано от стъкло.
Преди да стартират да си го създават сами, хората се научили да употребяват естественото вулканично стъкло – обсидиан. Смята се, че човечеството употребява този минерал, формиран от охладена лава, от милиони години. За обсидиана се има вяра, че има силата да дава явен взор върху проблемите.
Учените пък назовават уплахата от стъкло хиелофобия. Тя може да има разнообразни проявления – боязън от усвояване на парче стъкло, боязън от приближаване до прозорец, да не приказваме за вървене по стъклени стълби.
Тайните на остров Мурано
Съвсем покрай Венеция се намира едно малко островно украшение, на което се създава известното венецианско стъкло. Този остров се назовава Мурано и като се изключи че е хубав и доста прелестен за разходки, той крие и някои секрети, свързани точно с това фамозно венецианско стъкло. На него има няколко заводи за направата на разнообразни произведения от стъкло – фамозното Муранско или още Венецианско стъкло. Почти всички, които живеят на острова, се занимават най-вече със стъкларство и туризъм.
В далечното минало остров Мурано е било рибарско населено място, на което се е добивало най-вече сол. Производството на стъкло тук стартира през 1291 година, като е пренесено от Венеция, тъй като там било неразрешено поради честите пожари. И по този начин всички заводи за изработката на стъклени произведения се местят на остров Мурано. Легенда обаче гласи, че не тъкмо пожарите са повода стъкларските ателиета да се реалокират на Мурано, ами желанието на венецианците да запазят тайната на стъклото единствено за себе си.
Премествайки всички майстори на острова, те са имали по-голям надзор над тях. Дори им било неразрешено да напущат рамките му и Венеция, въпреки че много от тях съумяват да избягат в чужбина и по този начин да пренесат тайната за фамозното венецианско стъкло. Тъй като в миналото това е било доста сполучлив бизнес, постоянно майстори, които се противопоставяли на страната, изчезвали безследно или умирали при доста мистериозни условия.
Въпреки наложените им ограничавания обаче локалните стъклари били измежду най-уважаваните персони на острова. Наред с многото забрани те имали и някои привилегии. Освен високото възнаграждение се употребили с правото да носят меч, както и с така наречен правосъден имунитет.
Много от локалните даже допускат, че изделията на марката „ Бохемия “ са въодушевени и заимствани от венецианското стъкло. Стъкларският поминък бил толкоз на респект, че даже имало публикуван декрет, който гласял, че в случай че не си роден на острова или по някаква линия не притежаваш там парцел, нямаш безусловно никакво право да произвеждаш каквото и да било от стъкло. Законите по отношение на стъкларството били в действителност доста строги. Освен това е имало златна книга на Мурано, в която попадали единствено родените на острова.
Купата на Ликург
В Римската империя се изработвали разнообразни декоративни произведения от цветно стъкло. Най-известното от тях е чашата Lycurgus, от която специалистите съдят, че цветно стъкло е било обработвано още през IV век.
Купата Lycurgus е декоративна чаша за пиянство, направена от дихроично стъкло – среда, която трансформира цвета си според от посоката на светлината. Когато свети от вътрешната страна, чашата създава червен искра, а осветена извън – непрогледен зелен цвят. Как ранните римски занаятчии са изработили тази чаша – и до през днешния ден този въпрос е обгърнат в тайнственост. Според историците повода за това съвършенство са златни и сребърни капчици в стъклото. Твърди се, че тайната на „ Ликург “ е „ римска нанотехнология “.
Днес актуалните художници на стъклопис освен поддържат жива вековната традиция, само че непрестанно я усъвършенстват с съвременни технологии. Това е доказателство, че цветното стъкло е нещо, което освен не е остаряло, само че ще бъде постоянно. Защото блясъкът на стъклото в действителност е прелъщение за сетивата.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Организация на обединените нации разгласи 2022 година за Международна година на стъклото. През нея всичко се случва под знака на транспарантния материал. По целия свят са основани районни комитети, с цел да подчертаят научното, икономическото и културното значение на материала в тяхната страна или район. Стъклото поддържа доста жизненоважни технологии, улеснява устойчивостта и зеления свят и обогатява живота ни, само че постоянно остава неусетно. Затова многочислени събития са проведени в целия свят в негова чест тази година: конгреси и семинари, индустриални панаири, стъкларски учебни заведения съжителстват с художествени изложения, показват се книги, обществени медии, научни и механически списания разискват тематиката.
Малко история
Стъклото е един от потребните материали, правени от хората. Открито е преди хиляди години и от този момент непроменяемо съпътства живота ни. Прави се от пясък, сода на прахуляк и варовик. Сместа от тези съставки се стопява в пещ, при температура към 1500 градуса. Стопеното стъкло се подава към леярски машини, където то се оформя под формата на чаши, шишета, буркани, вази, прозорци и какво ли още не. В бита, в промишлеността, в изкуството, в архитектурата – то е на всички места. Стъклото е материал, напълно друг от останалите, които заобикалят всекидневието ни. Затова не е учудващо, че хората даже му приписват магични свойства. Разбира се, в стъклото няма никакво чудо. Но за този неповторим материал съществуват редица забавни обстоятелства и легенди.
Най-старите мостри от ръчно направени стъклени произведения датират от 3000 години прочие Хр., заради което се смята, че стъклото е един от най-старите изкуствени материали в света. То не се разлага, правилно е, само че физическите му свойства се трансформират с течение на времето. Под въздействие на ултравиолетовите слънчеви лъчи да вземем за пример стъклото последователно трансформира цвета си, а в случай че бъде подложено на мощна радиация, то бързо може да стане кафяво. Съвременната бутилка е изгубила близо 40% от тежестта си през последните 20 години.
Рециклиране
Горещината може да върне стъклото към течната му форма, което го прави елементарно за преработване. В течна форма то не губи свойствата си и е уместно за нова приложимост. За повторното му размразяване се изразходва 40% по-малко сила, в сравнение с за производството на ново стъкло. Спестената електрическа енергия от преработването на 1 стъклена бутилка е задоволителна за 25 минути работа на компютър.
В Съединени американски щати съществува специфичен закон, който задължава питейните заведения да предават стъкления си амбалаж за преработване. Нивото на преправяне на стъкло в страната е едно от най-високите в света – 80%.
Втората по величина стопанска система – Китай, пък управлява повече от 34% от международния пазар на стъкло. Страната е най-големият производител на този материал на планетата.
Портландската ваза и силата на обсидиана
Изработена през I век в Римската империя, Портландската ваза е превъзходен образец за майсторството на античните стъклари. Учените пресметнали, че са били нужни цели 2 години за правенето на този шедьовър от тъмносиньо и бяло непрозрачно стъкло, само че резултатът е впечатляващ. И до през днешния ден Портландската ваза се смята за най-красивото произведение на античното изкуство, изработвано от стъкло.
Преди да стартират да си го създават сами, хората се научили да употребяват естественото вулканично стъкло – обсидиан. Смята се, че човечеството употребява този минерал, формиран от охладена лава, от милиони години. За обсидиана се има вяра, че има силата да дава явен взор върху проблемите.
Учените пък назовават уплахата от стъкло хиелофобия. Тя може да има разнообразни проявления – боязън от усвояване на парче стъкло, боязън от приближаване до прозорец, да не приказваме за вървене по стъклени стълби.
Тайните на остров Мурано
Съвсем покрай Венеция се намира едно малко островно украшение, на което се създава известното венецианско стъкло. Този остров се назовава Мурано и като се изключи че е хубав и доста прелестен за разходки, той крие и някои секрети, свързани точно с това фамозно венецианско стъкло. На него има няколко заводи за направата на разнообразни произведения от стъкло – фамозното Муранско или още Венецианско стъкло. Почти всички, които живеят на острова, се занимават най-вече със стъкларство и туризъм.
В далечното минало остров Мурано е било рибарско населено място, на което се е добивало най-вече сол. Производството на стъкло тук стартира през 1291 година, като е пренесено от Венеция, тъй като там било неразрешено поради честите пожари. И по този начин всички заводи за изработката на стъклени произведения се местят на остров Мурано. Легенда обаче гласи, че не тъкмо пожарите са повода стъкларските ателиета да се реалокират на Мурано, ами желанието на венецианците да запазят тайната на стъклото единствено за себе си.
Премествайки всички майстори на острова, те са имали по-голям надзор над тях. Дори им било неразрешено да напущат рамките му и Венеция, въпреки че много от тях съумяват да избягат в чужбина и по този начин да пренесат тайната за фамозното венецианско стъкло. Тъй като в миналото това е било доста сполучлив бизнес, постоянно майстори, които се противопоставяли на страната, изчезвали безследно или умирали при доста мистериозни условия.
Въпреки наложените им ограничавания обаче локалните стъклари били измежду най-уважаваните персони на острова. Наред с многото забрани те имали и някои привилегии. Освен високото възнаграждение се употребили с правото да носят меч, както и с така наречен правосъден имунитет.
Много от локалните даже допускат, че изделията на марката „ Бохемия “ са въодушевени и заимствани от венецианското стъкло. Стъкларският поминък бил толкоз на респект, че даже имало публикуван декрет, който гласял, че в случай че не си роден на острова или по някаква линия не притежаваш там парцел, нямаш безусловно никакво право да произвеждаш каквото и да било от стъкло. Законите по отношение на стъкларството били в действителност доста строги. Освен това е имало златна книга на Мурано, в която попадали единствено родените на острова.
Купата на Ликург
В Римската империя се изработвали разнообразни декоративни произведения от цветно стъкло. Най-известното от тях е чашата Lycurgus, от която специалистите съдят, че цветно стъкло е било обработвано още през IV век.
Купата Lycurgus е декоративна чаша за пиянство, направена от дихроично стъкло – среда, която трансформира цвета си според от посоката на светлината. Когато свети от вътрешната страна, чашата създава червен искра, а осветена извън – непрогледен зелен цвят. Как ранните римски занаятчии са изработили тази чаша – и до през днешния ден този въпрос е обгърнат в тайнственост. Според историците повода за това съвършенство са златни и сребърни капчици в стъклото. Твърди се, че тайната на „ Ликург “ е „ римска нанотехнология “.
Днес актуалните художници на стъклопис освен поддържат жива вековната традиция, само че непрестанно я усъвършенстват с съвременни технологии. Това е доказателство, че цветното стъкло е нещо, което освен не е остаряло, само че ще бъде постоянно. Защото блясъкът на стъклото в действителност е прелъщение за сетивата.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ