Ако не я направим задължителна, никога няма да проработи. Защо електронната рецепта се спъна на старта
От 16 октомври 2023 година всички антибиотици и противодиабетни медикаменти се изписват наложително с електронна рецепта. Промяна в условията за отпущането им няма, само че замяната на хартията с проследим цифров документ провокира трус в системата и остави някои пациенти без медикаментите им за дни.
“Тръгвам към аптеката с бърза крачка и напиращи сълзи от зъбобол, преди да е затворила, уви без електронна рецепта не ми дават антибиотик, макар че съм доктор “. Това споделя в обществените мрежи доктор Елена Зарева, лекарка от дребен град в края на първия ден, в който антибиотиците са налични единствено с електронна рецепта.
„ Не мога да изпиша антибиотик на личното си дете “, възмущава се сътрудника ѝ доктор Бояна Петкова.
„ В цялата профилирана болница по ортопедия аз съм единственият доктор, който може да изпише антибиотик “, споделя доктор Таня Андреева.
Паралелно пациенти описват по какъв начин обикалят от аптека на аптека, само че в една софтуерът „ не чете “ рецептата, в друга не излиза наяве каква доза е изписана, а в трета лекарството липсва.
В средата на август Министерството на здравеопазването анонсира промени в разпоредба, съгласно които от 1 октомври всички антибиотици за систематична приложимост и противодиабетни медикаменти ще се изписват само електронно. Поради острите възражения от работещите в системата срокът беше продължен до 16 октомври. Ведомството обаче остана неумолимо, че тези две групи медикаменти стартират да се продават единствено против електронна рецепта.
След седмица в новите условия данните сочат, че с всеки идващ ден обстановката сякаш се усъвършенства. Възраженията на работещите в системата и сигналите от пациенти обаче не стихват. Отношение по тематиката взе даже омбудсманът Диана Ковачева, а министърът и представители на съсловните организации бяха изслушани изключително в парламентарната здравна комисия.
Бавно, само че пък и неефективно
Първата електронна рецепта в България беше издадена през към този момент далечната 2007 година Това се случи в границите на пилотен план, който свързваше локалните персонални лекари и аптеки в гр. Сливница в местна система. Повече от 10 години обаче планът не беше развъртян и интегриран на национално равнище, до момента в който рецесията в достъпа до медикаменти по време на пандемията не сложи здравните управляващи.
Първата електронна рецепта в България беше издадена през към този момент далечната 2007 година
Така електронната рецепта беше основана като опция в Националната здравно-информационна система в Оттогава обаче минаха доста време и най-малко две закани на здравното ведомство, че електронното изписване ще стане наложително за всички лекарства, които се предписват с бели предписания. През пролетта на предходната година Българският лекарски съюз организира изследване измежду членовете си, което сподели, че 90% от тях избират опазване на хибридния вид, при който могат да се изписват и двата типа предписания.
Това желание отразява желанието електронно изписване просто да не се употребява. По данни на Министерството на здравеопазването от въвеждането на електронните предписания до 15 октомври 2023 година (тоест за съвсем три години) са издадени едвам 44 623 електронни предписания (колкото другояче се издават единствено за ден), като от тях под 10% са изпълнени.
„ Това ни докара до извода, че в случай че не я създадем наложителна, тя просто в никакъв случай няма да тръгне “, изясни пред Свободна Европа проф. Илко Гетов, зам. министър на опазването на здравето.
Защо е належащо електронното изписване
Проучване на Евробарометър отпреди отпреди година демонстрира, че България е една от страните в Европейския съюз с най-високо ползване на антибиотици – 33% от респондентите дават отговор, че през последната година са пили някакъв антибиотик, при 23% приблизително за Европейски Съюз и 15% в страните с най-ниска приложимост. 13% от антибиотиците са закупени без рецепта, сочи изследването на Евробарометър.
Няколко месеца по-рано при сходно проучване единствено за България организация „ Тренд “ разгласи, че 44% от респондентите ѝ са дали отговор, че са си купували антибиотик без рецепта, а 55 на 100 знаят, че техни близки са го правили.
Българските лекари постоянно се презастраховат с изписване на антибиотик без потвърдена потребност
Тези цифри единствено удостоверяват нещо, което всички знаем – че българските лекари постоянно се презастраховат с изписване на антибиотик без потвърдена потребност, че българските фармацевти са склонни да го дават на клиент в аптеката, даже в случай че няма рецепта, а българските пациенти са привикнали и на двете практики, припознават ги като естествени и избират да си ги запазят.
Това обаче вреди както на здравната система, по този начин и на здравето. Хартиената документи прави невероятно прецизното следене на отпущането на медикаменти, а свръхупотребата на антибиотици е в основата на антибиотичната устойчивост.
Реални и мними проблеми при действието на електронната рецепта
„ Проблеми има, само че част от тях се преекспонират “, счита заместник-министър Гетов. Той сподели още, че с изключение на напълно действителните проблеми, които въвеждането на една нова процедура провокира, има също „ неопитност на предписващите и отпускащите медикаменти “ и „ разнообразни стопански ползи “.
Едно от обективните усложнения, с които лекари и аптекари се сблъскаха, е другата синхронизация сред електронната рецепта в Националната здравно-информационна система и другите типове медицински програмен продукт.
„ В момента работим по базови условия, на които всички медицински софтуери ще би трябвало да дават отговор “, изясни Илко Гетов. По думите му досега страната не е регулирала по никакъв метод този пазар, и резултатът е десетки разнообразни софтуери, които интегрират с друг триумф детайлите на електронната рецепта.
Други действителни усложнения породиха от обвързването на електронното изписване с кодовете на медикаментите, издавани от Националния съвет по цени и реимбурсиране. Проблемът се състоеше в това, че едно и също лекарство може да има повече от един код в системата, само че да бъде изписано единствено с един от тези кодове в рецептата, от съществуването на остарели или сбъркани кодове.
Голяма част от усложненията обаче породиха от обстоятелството, че до 16 октомври нито лекарите, нито аптеките бяха проучили добре съществуващите благоприятни условия за електронно изписване. Някои от медиците въобще нямаха електронни подписи, включително всички работещи в Спешна помощ. Включените в последния миг други медицински специалности като зъболекари и ветеринари да вземем за пример пък въобще нямаха техническо време за подготовка.
Крайъгълният камък на генеричното определяне
„ На върха на копието “ обаче се оказа тематиката за по този начин нареченото генерично заменяне, макар че нищо в нормативната уредба по този въпрос не се промени на 16 октомври. Въвеждането на електронната рецепта даде на лекарите надзор дали да разрешат на фармацевта да отпусне на пациентите им всяко лекарство с предписаното интензивно вещество и доза, без значение от другия му производител.
Новата обстановка докара до взаимни обвинявания сред лекарската и фармацевтичната съсловни организации, че се борят „ за комисионни “
На доктрина това състояние беше същото и по време на хартиените предписания. Липсваше обаче механизъм да се наблюдава какво на процедура се случва в аптеката. Новата обстановка докара до взаимни обвинявания сред лекарската и фармацевтичната съсловни организации, че се борят „ за комисионни “ и лишават от професионалните пълномощия на съперниците си.
„ Министерството няма да играе ролята на боксова круша в този спор “, безапелационен беше заместник-министър Гетов. По думите му тематиката ескалира, тъй като икономическите субекти – част от които имат интерес да се позволи генеричното заменяне, а друга част – да не се позволява – се пробват да употребяват обстановката за разпространение на личните си послания.
„ Бъговете “ ще се поправят, само че електронното определяне остава
Няма вид за връщане към хибридния вид, при който при идентични условия може да се издават и хартиени, и електронни предписания, безапелационни са от Министерството на здравеопазването.
„ Горещо апелирам сътрудниците да не връщат пациенти, а когато срещат усложнения, да търсят подпомагане “, прикани Гетов.
От ведомството са подготвени да оказват подпомагане на всички работещи в системата, които срещат усложнения с използването на новите условия. За задачата както в самото министерство, по този начин и в Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, Изпълнителната организация по медикаментите. Информационно обслужване има особено основан контактен център [email protected] и 070014220.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
“Тръгвам към аптеката с бърза крачка и напиращи сълзи от зъбобол, преди да е затворила, уви без електронна рецепта не ми дават антибиотик, макар че съм доктор “. Това споделя в обществените мрежи доктор Елена Зарева, лекарка от дребен град в края на първия ден, в който антибиотиците са налични единствено с електронна рецепта.
„ Не мога да изпиша антибиотик на личното си дете “, възмущава се сътрудника ѝ доктор Бояна Петкова.
„ В цялата профилирана болница по ортопедия аз съм единственият доктор, който може да изпише антибиотик “, споделя доктор Таня Андреева.
Паралелно пациенти описват по какъв начин обикалят от аптека на аптека, само че в една софтуерът „ не чете “ рецептата, в друга не излиза наяве каква доза е изписана, а в трета лекарството липсва.
В средата на август Министерството на здравеопазването анонсира промени в разпоредба, съгласно които от 1 октомври всички антибиотици за систематична приложимост и противодиабетни медикаменти ще се изписват само електронно. Поради острите възражения от работещите в системата срокът беше продължен до 16 октомври. Ведомството обаче остана неумолимо, че тези две групи медикаменти стартират да се продават единствено против електронна рецепта.
След седмица в новите условия данните сочат, че с всеки идващ ден обстановката сякаш се усъвършенства. Възраженията на работещите в системата и сигналите от пациенти обаче не стихват. Отношение по тематиката взе даже омбудсманът Диана Ковачева, а министърът и представители на съсловните организации бяха изслушани изключително в парламентарната здравна комисия.
Бавно, само че пък и неефективно
Първата електронна рецепта в България беше издадена през към този момент далечната 2007 година Това се случи в границите на пилотен план, който свързваше локалните персонални лекари и аптеки в гр. Сливница в местна система. Повече от 10 години обаче планът не беше развъртян и интегриран на национално равнище, до момента в който рецесията в достъпа до медикаменти по време на пандемията не сложи здравните управляващи.
Първата електронна рецепта в България беше издадена през към този момент далечната 2007 година
Така електронната рецепта беше основана като опция в Националната здравно-информационна система в Оттогава обаче минаха доста време и най-малко две закани на здравното ведомство, че електронното изписване ще стане наложително за всички лекарства, които се предписват с бели предписания. През пролетта на предходната година Българският лекарски съюз организира изследване измежду членовете си, което сподели, че 90% от тях избират опазване на хибридния вид, при който могат да се изписват и двата типа предписания.
Това желание отразява желанието електронно изписване просто да не се употребява. По данни на Министерството на здравеопазването от въвеждането на електронните предписания до 15 октомври 2023 година (тоест за съвсем три години) са издадени едвам 44 623 електронни предписания (колкото другояче се издават единствено за ден), като от тях под 10% са изпълнени.
„ Това ни докара до извода, че в случай че не я създадем наложителна, тя просто в никакъв случай няма да тръгне “, изясни пред Свободна Европа проф. Илко Гетов, зам. министър на опазването на здравето.
Защо е належащо електронното изписване
Проучване на Евробарометър отпреди отпреди година демонстрира, че България е една от страните в Европейския съюз с най-високо ползване на антибиотици – 33% от респондентите дават отговор, че през последната година са пили някакъв антибиотик, при 23% приблизително за Европейски Съюз и 15% в страните с най-ниска приложимост. 13% от антибиотиците са закупени без рецепта, сочи изследването на Евробарометър.
Няколко месеца по-рано при сходно проучване единствено за България организация „ Тренд “ разгласи, че 44% от респондентите ѝ са дали отговор, че са си купували антибиотик без рецепта, а 55 на 100 знаят, че техни близки са го правили.
Българските лекари постоянно се презастраховат с изписване на антибиотик без потвърдена потребност
Тези цифри единствено удостоверяват нещо, което всички знаем – че българските лекари постоянно се презастраховат с изписване на антибиотик без потвърдена потребност, че българските фармацевти са склонни да го дават на клиент в аптеката, даже в случай че няма рецепта, а българските пациенти са привикнали и на двете практики, припознават ги като естествени и избират да си ги запазят.
Това обаче вреди както на здравната система, по този начин и на здравето. Хартиената документи прави невероятно прецизното следене на отпущането на медикаменти, а свръхупотребата на антибиотици е в основата на антибиотичната устойчивост.
Реални и мними проблеми при действието на електронната рецепта
„ Проблеми има, само че част от тях се преекспонират “, счита заместник-министър Гетов. Той сподели още, че с изключение на напълно действителните проблеми, които въвеждането на една нова процедура провокира, има също „ неопитност на предписващите и отпускащите медикаменти “ и „ разнообразни стопански ползи “.
Едно от обективните усложнения, с които лекари и аптекари се сблъскаха, е другата синхронизация сред електронната рецепта в Националната здравно-информационна система и другите типове медицински програмен продукт.
„ В момента работим по базови условия, на които всички медицински софтуери ще би трябвало да дават отговор “, изясни Илко Гетов. По думите му досега страната не е регулирала по никакъв метод този пазар, и резултатът е десетки разнообразни софтуери, които интегрират с друг триумф детайлите на електронната рецепта.
Други действителни усложнения породиха от обвързването на електронното изписване с кодовете на медикаментите, издавани от Националния съвет по цени и реимбурсиране. Проблемът се състоеше в това, че едно и също лекарство може да има повече от един код в системата, само че да бъде изписано единствено с един от тези кодове в рецептата, от съществуването на остарели или сбъркани кодове.
Голяма част от усложненията обаче породиха от обстоятелството, че до 16 октомври нито лекарите, нито аптеките бяха проучили добре съществуващите благоприятни условия за електронно изписване. Някои от медиците въобще нямаха електронни подписи, включително всички работещи в Спешна помощ. Включените в последния миг други медицински специалности като зъболекари и ветеринари да вземем за пример пък въобще нямаха техническо време за подготовка.
Крайъгълният камък на генеричното определяне
„ На върха на копието “ обаче се оказа тематиката за по този начин нареченото генерично заменяне, макар че нищо в нормативната уредба по този въпрос не се промени на 16 октомври. Въвеждането на електронната рецепта даде на лекарите надзор дали да разрешат на фармацевта да отпусне на пациентите им всяко лекарство с предписаното интензивно вещество и доза, без значение от другия му производител.
Новата обстановка докара до взаимни обвинявания сред лекарската и фармацевтичната съсловни организации, че се борят „ за комисионни “
На доктрина това състояние беше същото и по време на хартиените предписания. Липсваше обаче механизъм да се наблюдава какво на процедура се случва в аптеката. Новата обстановка докара до взаимни обвинявания сред лекарската и фармацевтичната съсловни организации, че се борят „ за комисионни “ и лишават от професионалните пълномощия на съперниците си.
„ Министерството няма да играе ролята на боксова круша в този спор “, безапелационен беше заместник-министър Гетов. По думите му тематиката ескалира, тъй като икономическите субекти – част от които имат интерес да се позволи генеричното заменяне, а друга част – да не се позволява – се пробват да употребяват обстановката за разпространение на личните си послания.
„ Бъговете “ ще се поправят, само че електронното определяне остава
Няма вид за връщане към хибридния вид, при който при идентични условия може да се издават и хартиени, и електронни предписания, безапелационни са от Министерството на здравеопазването.
„ Горещо апелирам сътрудниците да не връщат пациенти, а когато срещат усложнения, да търсят подпомагане “, прикани Гетов.
От ведомството са подготвени да оказват подпомагане на всички работещи в системата, които срещат усложнения с използването на новите условия. За задачата както в самото министерство, по този начин и в Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, Изпълнителната организация по медикаментите. Информационно обслужване има особено основан контактен център [email protected] и 070014220.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ