Тялото на българка е в моргата на Неапол от 7 месеца
От 15 март 2023 година тялото на родената в София през 1957 година Лидия лежи затворено в хладилна камера в моргата на Морската болница на Неапол. За неуместния случай поради поредицата от бюрократични пречки осведоми в. ”Република ”.
Лидия умряла сама и в страдалчество в реанимацията на болничното заведение. Оттогава до момента обаче трупът й е обект на авантюра, обвързвана с размяната на голям брой писма сред разнообразни администрации в Италия и България, само че без това да докара до мир за душата й, съобщи кореспондентът на „ 24 часа “. Болничните управляващи от Неапол си разменили преписка и с община в провинция Фоджа в Пулия, където преди време работела дамата, само че и там блъснали на камък. До ден-днешен не били открити никакъв правоприемник или родственик, нито пък каквито и да било пари на нейно име. Как се стигнало до тук?
Първоначално било направено „ социално-икономическо следствие ”. Социалните служби на Здравната каса в Неапол разбрали, че от 9 юли 2021 година българката била записана в община Казалвекио ди Пулия, провинция Фоджа, след което се преместила в Кастелнуово каузи Дуания. Така неаполските управляващи се свързали с тези в дребната община в Пулия. Техен човек отишъл на адреса, на който била записана преди време Лидия. Там обаче отворила вратата стара жена, за която българката работела като болногледачка. Италианката дала отговор, че нямала никаква новина за Лидия. Не били открити и никакви приходи под формата на заплата или пенсия в Кастелнуово на името на умрялата.
Така на 4 май италианските управляващи пратили искане до българското посолство в Рим да се потърсят някакви близки на Лидия. На 30 май от нашето Министерство на вътрешните работи било отговорено, че не били открити живи директни наследници. През юли здравните служби на Неапол поискали от посолството ни да прати позволение за погребението. На 12 септември обаче от дипломатическата ни задача дошъл отговор, че „ консулската работа на посолството на България в Рим няма никакво законово право да издава позволения за погребването на умряли български жители без оторизацията на техни живи родственици ”.
Въпросът обаче е какво става, когато липсват такива родственици, пита се в. ”Република ”.
Шест месеца след гибелта на Лидия шефът на неаполската болница написал обезверено писмо до кмета и до полицията. В него описал ситуацията – че не са открити никакви следи за близки или родственици на умрялата, че не изплували следи от някакви приходи приживе. Затова шефът споделил, че обществената работа на болничното заведение афишира хипотетично положение на финансова неплатежоспособност. Затова изискал стартирането в деяние от способените органи допустимо най-скоро на процедурите за погребването. Това се налагало както поради хигиенични претекстове, защото трупът седял в моргата на болничното заведение от дълго, по този начин и за гарантирането на достойното му погребение.
На 13 октомври болничното заведение се свързала непосредствено със работа ”Гробища ” на неаполското кметство. Тя обаче дала отговор в същия бюрократичен жанр като другите преди нея, че делото би трябвало да се препрати към службата за гражданско положение, която в тази ситуация била единствената способена по въпроса с погребенията и по приемането на натрупа от моргата. При липса на наследници и на приходи на умрялата разноските трябвало да се поемат от общината.
В същото време обаче общинската работа „ Гробища ” чака зелен светофар от сътрудниците си от работа „ Гражданско положение ”. Според „ Република ” създалата се патова обстановка не може да бъде позволена с телефонни позвънявания, тъй като болничното заведение в този момент би трябвало да достави с всички нужни документи сътрудниците си от „ Гражданско положение ”. Това обаче можело да стане, единствено в случай че представител на Здравните служби отиде персонално, тъй като трябвало да се удостовери самоличността на подалия иск.
Все още не е ясно по кое време Лидия ще бъде заровена.
Лидия умряла сама и в страдалчество в реанимацията на болничното заведение. Оттогава до момента обаче трупът й е обект на авантюра, обвързвана с размяната на голям брой писма сред разнообразни администрации в Италия и България, само че без това да докара до мир за душата й, съобщи кореспондентът на „ 24 часа “. Болничните управляващи от Неапол си разменили преписка и с община в провинция Фоджа в Пулия, където преди време работела дамата, само че и там блъснали на камък. До ден-днешен не били открити никакъв правоприемник или родственик, нито пък каквито и да било пари на нейно име. Как се стигнало до тук?
Първоначално било направено „ социално-икономическо следствие ”. Социалните служби на Здравната каса в Неапол разбрали, че от 9 юли 2021 година българката била записана в община Казалвекио ди Пулия, провинция Фоджа, след което се преместила в Кастелнуово каузи Дуания. Така неаполските управляващи се свързали с тези в дребната община в Пулия. Техен човек отишъл на адреса, на който била записана преди време Лидия. Там обаче отворила вратата стара жена, за която българката работела като болногледачка. Италианката дала отговор, че нямала никаква новина за Лидия. Не били открити и никакви приходи под формата на заплата или пенсия в Кастелнуово на името на умрялата.
Така на 4 май италианските управляващи пратили искане до българското посолство в Рим да се потърсят някакви близки на Лидия. На 30 май от нашето Министерство на вътрешните работи било отговорено, че не били открити живи директни наследници. През юли здравните служби на Неапол поискали от посолството ни да прати позволение за погребението. На 12 септември обаче от дипломатическата ни задача дошъл отговор, че „ консулската работа на посолството на България в Рим няма никакво законово право да издава позволения за погребването на умряли български жители без оторизацията на техни живи родственици ”.
Въпросът обаче е какво става, когато липсват такива родственици, пита се в. ”Република ”.
Шест месеца след гибелта на Лидия шефът на неаполската болница написал обезверено писмо до кмета и до полицията. В него описал ситуацията – че не са открити никакви следи за близки или родственици на умрялата, че не изплували следи от някакви приходи приживе. Затова шефът споделил, че обществената работа на болничното заведение афишира хипотетично положение на финансова неплатежоспособност. Затова изискал стартирането в деяние от способените органи допустимо най-скоро на процедурите за погребването. Това се налагало както поради хигиенични претекстове, защото трупът седял в моргата на болничното заведение от дълго, по този начин и за гарантирането на достойното му погребение.
На 13 октомври болничното заведение се свързала непосредствено със работа ”Гробища ” на неаполското кметство. Тя обаче дала отговор в същия бюрократичен жанр като другите преди нея, че делото би трябвало да се препрати към службата за гражданско положение, която в тази ситуация била единствената способена по въпроса с погребенията и по приемането на натрупа от моргата. При липса на наследници и на приходи на умрялата разноските трябвало да се поемат от общината.
В същото време обаче общинската работа „ Гробища ” чака зелен светофар от сътрудниците си от работа „ Гражданско положение ”. Според „ Република ” създалата се патова обстановка не може да бъде позволена с телефонни позвънявания, тъй като болничното заведение в този момент би трябвало да достави с всички нужни документи сътрудниците си от „ Гражданско положение ”. Това обаче можело да стане, единствено в случай че представител на Здравните служби отиде персонално, тъй като трябвало да се удостовери самоличността на подалия иск.
Все още не е ясно по кое време Лидия ще бъде заровена.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ