От 1365 до 1453 г. градът е бил столица на

...
От 1365 до 1453 г. градът е бил столица на
Коментари Харесай

Хиляди българи пазаруват в Одрин, без да се докоснат до красотата му

От 1365 до 1453 година градът е бил столица на Османската империя, през 1829 и 1878 година е високомерен от съветските войски, а през 1913 година е високомерен от българските войски и минава към България, само че след края на Втората балканска война още веднъж е върнат на Османската империя.

Гърците от 1920 до 1922 година анексират Одрин дружно с останалата част от турска Тракия и към този момент Лозанското съглашение от 1923 година го връща назад под контрола на Турция.

Днес народът всеобщо пътува на пазар при съседите. Колони от български коли задръстват пътя към южната ни съседка, а задачата - да се изпълнят багажниците с поевтинелите артикули в Турция. Заради срутва на турската лира цените там са фрапантно по-ниски.
 Българи нападат Одрин през уикенда
Още на границата колите минават през стерилизация, а комшиите дават на всеки влизащ в страната шише с дезинфектант и 2 бр. маски

Странно е, че на влизане в България това вълшебно пакетче го няма. Иначе таксата за стерилизация е петарка. Така всяка събота в центъра на Одрин паркират десетки рейсове с надпис “случаен превоз”. За 15 лева бусове транспортират хората от прилежащите български градове и ги оставят за шопинг по 6-7 часа, след което още веднъж потеглят към границата.

На пазара алъш-веришът тече съпроводен от навалица. Крясъци изпълват пространството, “Хач пара, коджа коджа...”, а от високоговорителите на чист български език звучат предизвестия за съблюдаване на отдалеченост и указания по какъв начин тъкмо да си сложим маските

Полицията се принуди да затегне контрола в целия турски окръг Одрин, а турската частна телевизия НТВ озаглави специфична емисия - “Пробив от чужбина в възбраните поради короната”. На тези, които макар предизвестията откажат да сложат маска, полицейските екипи сформират протокол.

Само през първите шест месеца на годината към милион българи са посетили южната ни съседка. Стокообменът сред България и Турция е сериозен - от хранителни артикули, през строителни материали, до електроуреди. Статистиката демонстрира, че Турция заема четвърто място в българския експорт. През последните месеци 70 на 100 от туристите в Одрин са българи, а от всеки ъгъл се чува наша тирада.
 Мерките против Ковид 19 са налице
Евтината лира трансформира Одрин в обичана дестинация на хиляди българи от прилежащите Хасково, Харманли, Свиленград и Пловдив. Най-изгодно за българите излиза при плодовете, зеленчуците, маслините, зехтина, питателните артикули, сладкишите и ядките. При някои от тях цените са в пъти по-ниски от пазарите у нас, а след пазарлък плодовете да вземем за пример се купуват за стотинки килограмът.

Евтино се пазарят и перилни препарати, текстил, облекла, козметика и медикаменти. Затова българите щурмуват и хипермаркети, молове и аутлет центъра в сърцето на Одрин. Само за един неделен ден в локалния мол влизат 55 хиляди клиенти. Повечето препарати за пране и почистване са най-малко два пъти по-изгодни. 10 кг прахуляк за пране намираме за 47 лири - 14 лева У нас излиза близо 40 лева - три пъти по-евтино. Туба омекотител - за 8 лири (2,4 лева.), а шампоан - за 6 (1,80 лева.). Дънки могат да се намерят за 10 лева, пуловери и ризи - от 12 до 20 лева На сметка излизат и марковите облекла в МОЛ-а и аутлета.

Улисани в материалното си съществуване, малко са хората, които се интересуват от забележителното минало на този античен град
 Джамията “Селимие” има 999 прозорци, които съгласно нейния проектант Синан символизират съвършенството на Бога
А тук се извисява възвишен монумент от древността - Селимие джамия. Името й идва от османския султан Селим II. Построена през 1575 година от великия проектант Мимар Синан. Джамията Селимие има най-високите минарета в Турция - 70,9 м, и величествен купол - по-голям от купола на “Света София” в Истанбул. Намира се на централния площад. Входът е свободен и си коства човек да събуе обувките си, да покрие главата си и пристъпи в този шедьовър на архитектурата и изкуството.

Малко нашенци си дават сметка, че пазарът, който сграбчва въображението им, е в недрата на джамията
Тази джамия, която господства в хоризонта на града, е издигната на малко по-висок рид по отношение на покрайнината. Гледана извън, джамията основава усещане, че не е толкоз огромна, най-малко до момента в който се доближавате до нея. Грандиозно произведение на Мимар Синан, османски проектант от 16-и век, Селимие нормално се смята за зенита на османската архитектура и е включена в листата на международното завещание от ЮНЕСКО през 2011 година Самият Синан смята тази постройка за своята най-хубава работа.
 В недрата на Селимие има цветен пазар с качествени артикули
Куполът на постройката, който се издига над главната зала, огражда голямо пространство, което придава на мястото невероятна атмосфера и просторност, и е имал максимален диаметър (31,28 м) от всички куполи в света в продължение на няколко века. Минаретите (кулите) са вторите по височина минарета (70,89 м) в света, задминати единствено от минаретата на Кутб Минар (72,50 м) в Делхи, Индия.

Джамията има 999 прозорци, които съгласно нейния проектант Синан символизират съвършенството на Бога посредством несъвършенството на проектираната му джамия. Куполните и вътрешните стени са украсени с калиграфски и геометрични рисунки, множеството от които са боядисани в нюанси на розово и синьо. Обърнатите лалета, които са един от знаците на Одрин, са показани с илюстрация на лале, гравирана в мрамора във фонтана тъкмо под централния купол на Селимие.

Смята се, че символизира собственичката на градините с лалета, на чиято земя е издигната джамията и която дълго време не е била склонна да се откаже от градината си, с цел да се построи джамията.

Паулина БОЯНОВА
Снимки:
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР