От 12 годишен Борис Виан знае, че е обречен. Прекарва

Всеки изход е вход от другата страна ~ БОРИС ВИАН

От 12 годишен Борис Виан знае, че е жертван. Прекарва тежко заболяване, което поразява аортата на сърцето и предизвиква сърдечна непълнота, като лекарите предсказват, че надали ще доживее до 40 години. За това пък сърдечната си непълнота компенсира с артистична предостатъчност – изявява се като публицист, драматург, стихотворец и музикант – композитор и тромпетист. Живеейки със съзнанието за лимитираните си дни, за него като че ли всеки момент е извоюван и би трябвало да се изживее изцяло и оползотвори оптимално. Мрази идеологиите, всеобщия усет, престижите, клишетата. Неизменно е възприятието му за комизъм и подчертаната податливост към довеждане до парадокс. Новатор в литературата, абсурден, охулван, забраняван, обожаван – и през днешния ден той е измежду значимите литературни явления на ХХ век. Умира на кинопремиерата на един от романите си, няколко месеца преди да доживее заветните 40, които докторите му отхвърлят още от детството.

Тази история е вярна, тъй като аз я измислих.

Има единствено 2 значими неща – обич с красиви девойки и музиката на Ню Орлиънс и Дюк Елингтън. Всичко останало няма значение, тъй като всичко останало е грозно.

Човек постоянно си намира извинения, с цел да продължи да живее.

Когато не се чувствате добре, накарайте различен да ви почувства!

Прекалената непоквареност е нечовешка.

Хората не се трансформират – единствено нещата.

Защо тези, които се имат за образовани, усещат непреодолима потребност да досаждат на близките?

Да знаеш, че пристрастеностите съществуват, и да не ги чувстваш - това е извънредно.

Свободата е цялостно неявяване на каквито и да било стремежи, и за безусловно свободен може да се смята единствено този, който не е имал никакви стремежи.

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Хуморът е учтивостта на отчаянието.

Отлагането е въведения в минорна тоналност.

Загубено време е единствено това, в което зависиш от другите.

Не ме интересува щастието на човечеството, а това на всеки обособен човек.

Желязната завеса в никакъв случай не е падала върху магазините за цветя.

За тези, които не ги имат, щастието не е в парите.

Френската преса е извънредно пристрастна и в никакъв случай не се отнася еднообразно към политиците и останалите нарушители.

Ако имате черни точки на носа, спрете да се поглеждате в огледалото и те ще изчезнат.

Нали съм ти казвал, че те одобрявам и като цяло, и в детайлностите.

Лявото му око бе напълно клеясало от отмалялост. Успя да го отвори благодарение на гаечен ключ и неотложно си възвърна притежанието на напълно постоянно зрение.

Слънцето полагаше върху всичко ясния си взор с цвят на варен кехлибар, а празничната природа бе необятно ухилена до обедните си уши, на едно от които блестеше обеца.

Почти постоянно при него имаше положително въодушевление, а в останалото време той спеше.

Опера - единственото място на света, в което героят получил удар от кинжал в гърдите, стартира да пее, вместо да му изтича кръвта.

Читателите са разнообразни. Ето за какво има повече неприятна литература, в сравнение с добра.

Да приказваш нелепости в днешния свят на дълбокомислия, е единственият метод да докажеш, че мислиш свободно и без значение.

Понякога се запитвам дали не си играя с думите? А може би те служат таман за това?

… С ПЪЛНИ ШЕПИ
На почтените
А в случай че ви запитат ненадейно:
" Добродетелно ли е да си почтен? "
Аз не бих им дал отговор, само че
Бих изтърсил нещо за изплъзване:
" Да сте чели в миналото Сезан? "

Някои не помнят по какъв начин се лъже
И ни твърдят: " Аз не знам! "
Не можеш всичките да ги принудиш.

Наистина, да си почтен не е добродетел.
От памтивек в невинността човек се е съмнявал.
И вуйна ми бе фрашкана със добродетели,
Тя до момента ги има. Тя е остаряла.

Добродетели са имали и в антична Гърция,
Но гърците не са били почтени,
Защото те съсякоха Сократ.

Трудно е да се отсъди, никой на това не е
участвал.
Най-добре е при сходни условия
Да се откри метод за изопачаване
И да отвърнеш, без да отговориш …
Не успееш ли да го откриеш, можеш постоянно
да се самоубиеш.

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ
Животът наподобява на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но ненадейно той се скапва
Боли те само че щом ти е необходим
За него се грижиш
Но с цел да бъдеш напълно оздравял
Трябва да го изтръгнат от теб.