За и против еврото, президентска република - ще имаме ли нови референдуми?
От 1 януари тази година България е в ERM II - механизмът, който е " последната права " преди приемането на еврото. Очаквано, националистическите обединения се активизираха преди следващите изключителни избори и събират интензивно подписи за образуване на референдум.
На 11 януари партия " Възраждане " стартира да събира нужните 200 000 гласа за референдум с въпрос:
" Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? "
Очаквано, той бе подсилен от към този момент позабравените " патриоти " от Вътрешна македонска революционна организация.
За да не остане по-назад, тогавашният корифей на референдумите - Слави Трифонов - пък се прицели непосредствено в Конституцията през днешния ден с друго предложение за национално допитване:
" Подкрепяте ли производство на избори за Велико национално заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? "
Както постоянно при сходни начинания, стои въпросът - вероятен ли е референдум по тези тематики?
Може ли да отхвърлим еврото?
Отговорът на този въпрос е простоват и към този момент бе даден от безчет специалисти - не. С влизането си в Европейския съюз България е поела задължението да влезе в еврозоната, когато извърши нужните критерии.
Има и имаше обаче страни в Европейски Съюз, които заобиколиха приемането на еврото - Англия, която резервира паунда си по време на своите 47 години в Съюза, Дания, която си издейства право на безучастие в Маастрихтското съглашение от 1992 година, и Швеция, която няма такова право, само че заобиколи изискванията и счита да резервира кроната за близкото и далечно бъдеще.
В Дания и Швеция се организираха референдуми и отхвърлиха еврото - за какво ние не можем да създадем същото?
В проблема с Англия и Дания имаме контрактувано изключение още от 90-те - когато такова е планувано като допустимо. Нашето влизане в Европейски Съюз през 2007 година обаче към този момент е след Договора от Ница (влязъл в действие през 2003 г.), който не позволява този вид.
Швеция е решила казуса иначе - просто не влиза в ERM II. Доводът на шведите е, че присъединяване в Европейския валутен механизъм е непринудено. А това присъединяване е условие за влизане в еврозоната. На процедура Швеция заобикаля задължението да одобри еврото, като целеустремено не извършва едно от основните условия за това.
България обаче към този момент е в ERM II - което значи, че след 2 години ще сме изпълнили на процедура всички условия.
А може ли да се отсрочи влизането в еврозоната?
Въпросът на " Възраждане " целеустремено не желае отменяне на еврото, а опазване на лв..
Както преди седмица конституционалистката доцент Наталия Киселова изясни в ефира на Нова ТВ, това в действителност заобикаля условието референдуми да не могат да бъдат провеждани за към този момент утвърдени интернационалните контракти.
" В началото самодейността беше да не одобряваме въобще еврото, само че откакто стана ясно, че е невероятно, бе решено да се предложи отлагане ", означи доцент Киселова.
Конституционно ли е това искане? Според доцент Киселова - да, тъй като Европейски Съюз не дава явен период по кое време би трябвало да бъде признато еврото, а просто, че това би трябвало да стане.
Поради тази причина и въпросът на " Възраждане " допуска не отменяне на еврото изобщо, а опазване на лв. до 2043 година - което чисто механически не нарушава Закона за директното присъединяване на жителите във властта и локалното самоуправление.
Отхвърляне на еврото в референдум би ли спряло влизането ни в еврозоната?
Отговорът на този въпрос е - по-скоро не. Всъщност, не България взема решение по кое време тъкмо да влезе в еврозоната - това се преценя от Европейската централна банка и Еврокомисията.
След две години в ERM II България ще е изпълнила всички условия да одобри еврото и каквито и да са резултатите от референдума, те няма да могат да спрат това. Затова и вярно бе маркирано от няколко анализатори, че въпреки въпросът на " Възраждане " евентуално да заобикаля законовите ограничавания, към този момент е много късно за него.
А новият референдум на Слави?
Слави Трифонов не изненадва с упоритостта си да свика Велико народно събрание и да трансформира България в президентска република - само че в случай че " Възраждане " имат някакво правно съображение да слагат на национално допитване запазването на лв., въпросът в предлагането на " ИТН " е видно противоконституционен.
Това е втори опит по тематиката - в първия Трифонов непосредствено оферираше да се промени устройството на страната с референдум. Сега работи заобиколно - да свика Велико народно събрание, което да има задачата да смени държавното устройство.
Кой може да свика Велико национално заседание, органът, който може да трансформира главния закон?
Това е ясно дефинирано в Конституцията, член 160, алинея 1:
" Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико Народно заседание с болшинство две трети от общия брой на народните представители. "
Ако " ИТН " бяха към момента в Народното събрание и бяха съумели да съберат поддръжка от 160 депутати, осмо Велико народно събрание щеше да е действителна опция. Но висшият закон не позволява различен метод за привикване на тази профилирана законодателна институция.
Както виждаме, и в двата случая става въпрос по-скоро за политически PR, в сравнение с за осъществяване на национални допитвания, които да имат действителен резултат върху държавната политика.
Още по темата
На 11 януари партия " Възраждане " стартира да събира нужните 200 000 гласа за референдум с въпрос:
" Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? "
Очаквано, той бе подсилен от към този момент позабравените " патриоти " от Вътрешна македонска революционна организация.
За да не остане по-назад, тогавашният корифей на референдумите - Слави Трифонов - пък се прицели непосредствено в Конституцията през днешния ден с друго предложение за национално допитване:
" Подкрепяте ли производство на избори за Велико национално заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? "
Както постоянно при сходни начинания, стои въпросът - вероятен ли е референдум по тези тематики?
Може ли да отхвърлим еврото?
Отговорът на този въпрос е простоват и към този момент бе даден от безчет специалисти - не. С влизането си в Европейския съюз България е поела задължението да влезе в еврозоната, когато извърши нужните критерии.
Има и имаше обаче страни в Европейски Съюз, които заобиколиха приемането на еврото - Англия, която резервира паунда си по време на своите 47 години в Съюза, Дания, която си издейства право на безучастие в Маастрихтското съглашение от 1992 година, и Швеция, която няма такова право, само че заобиколи изискванията и счита да резервира кроната за близкото и далечно бъдеще.
В Дания и Швеция се организираха референдуми и отхвърлиха еврото - за какво ние не можем да създадем същото?
В проблема с Англия и Дания имаме контрактувано изключение още от 90-те - когато такова е планувано като допустимо. Нашето влизане в Европейски Съюз през 2007 година обаче към този момент е след Договора от Ница (влязъл в действие през 2003 г.), който не позволява този вид.
Швеция е решила казуса иначе - просто не влиза в ERM II. Доводът на шведите е, че присъединяване в Европейския валутен механизъм е непринудено. А това присъединяване е условие за влизане в еврозоната. На процедура Швеция заобикаля задължението да одобри еврото, като целеустремено не извършва едно от основните условия за това.
България обаче към този момент е в ERM II - което значи, че след 2 години ще сме изпълнили на процедура всички условия.
А може ли да се отсрочи влизането в еврозоната?
Въпросът на " Възраждане " целеустремено не желае отменяне на еврото, а опазване на лв..
Както преди седмица конституционалистката доцент Наталия Киселова изясни в ефира на Нова ТВ, това в действителност заобикаля условието референдуми да не могат да бъдат провеждани за към този момент утвърдени интернационалните контракти.
" В началото самодейността беше да не одобряваме въобще еврото, само че откакто стана ясно, че е невероятно, бе решено да се предложи отлагане ", означи доцент Киселова.
Конституционно ли е това искане? Според доцент Киселова - да, тъй като Европейски Съюз не дава явен период по кое време би трябвало да бъде признато еврото, а просто, че това би трябвало да стане.
Поради тази причина и въпросът на " Възраждане " допуска не отменяне на еврото изобщо, а опазване на лв. до 2043 година - което чисто механически не нарушава Закона за директното присъединяване на жителите във властта и локалното самоуправление.
Отхвърляне на еврото в референдум би ли спряло влизането ни в еврозоната?
Отговорът на този въпрос е - по-скоро не. Всъщност, не България взема решение по кое време тъкмо да влезе в еврозоната - това се преценя от Европейската централна банка и Еврокомисията.
След две години в ERM II България ще е изпълнила всички условия да одобри еврото и каквито и да са резултатите от референдума, те няма да могат да спрат това. Затова и вярно бе маркирано от няколко анализатори, че въпреки въпросът на " Възраждане " евентуално да заобикаля законовите ограничавания, към този момент е много късно за него.
А новият референдум на Слави?
Слави Трифонов не изненадва с упоритостта си да свика Велико народно събрание и да трансформира България в президентска република - само че в случай че " Възраждане " имат някакво правно съображение да слагат на национално допитване запазването на лв., въпросът в предлагането на " ИТН " е видно противоконституционен.
Това е втори опит по тематиката - в първия Трифонов непосредствено оферираше да се промени устройството на страната с референдум. Сега работи заобиколно - да свика Велико народно събрание, което да има задачата да смени държавното устройство.
Кой може да свика Велико национално заседание, органът, който може да трансформира главния закон?
Това е ясно дефинирано в Конституцията, член 160, алинея 1:
" Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико Народно заседание с болшинство две трети от общия брой на народните представители. "
Ако " ИТН " бяха към момента в Народното събрание и бяха съумели да съберат поддръжка от 160 депутати, осмо Велико народно събрание щеше да е действителна опция. Но висшият закон не позволява различен метод за привикване на тази профилирана законодателна институция.
Както виждаме, и в двата случая става въпрос по-скоро за политически PR, в сравнение с за осъществяване на национални допитвания, които да имат действителен резултат върху държавната политика.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ