Ахвал: Защо Ердоган може да избере война с Гърция
" Островите, които окупирате, не ни обвързват, ние ще създадем нужното, когато му пристигна времето. Както споделяме, можем да дойдем ненадейно една вечер ". Изминаха седмици, откогато турският президент Реджеп Ердоган непосредствено заплаши да нахлуе в Гърция, употребявайки същия език, който употребява преди предходните турски военни интервенции в Сирия, написа " Ахвал ".
Безброй въпроси разделят Атина и Анкара, само че Ердоган в този момент е съсредоточил гнева си върху милитаризацията от Гърция на островите в Егейско море. Докато гръцкото военно наличие там остава значително поредно през последните няколко десетилетия, Анкара упорства, че то е в нарушаване на договорите от 1923 година и 1947 година, които откриват суверенитета на Гърция над островите.
Конфликт сред Гърция и Турция наподобява освен вероятен, само че и евентуален. Внимателният прочит на последните изказвания на турски публични лица, както и моделът на събитията през последните месеци, единствено усилиха риска. Сериозни последствия евентуално чакат както Турция, по този начин и Гърция, в случай че двете страни влязат в спор. И въпреки всичко реториката на Ердоган, както и неговите ползи и идеология, допускат, че Анкара може да е подготвена да поеме самоуверено тези опасности.
В началото на лятото имаше признаци, че напрежението сред Гърция и Турция понижава. Със сключването на съглашение, позволяващо на Швеция и Финландия да аплайват за участие в НАТО, Ердоган изглеждаше доста по-намерен да нанесе нов удар против кюрдските милиции в Сирия - интервенция, която той отсрочи под съветски и американски напън. Страховете от възобновяване на гръцко-турските враждебни дейности се ускориха още веднъж при започване на август с стартирането на вода на нов турски сондажен транспортен съд, за който се твърди, че пътува към противоречиви води в Средиземно море. Но макар огромните упования в турската националистическа преса, пътуването продължи безвредно във водите в рамките на непосредствената брегова линия на Турция.
Лятното мъртвило завърши в последната седмица на август, откакто турските медии оповестиха за няколко случая сред турските и гръцките военни. Първата среща, съгласно турското министерство на защитата, се е случила, когато гръцки военни самолети са тормозили турски самолети, участващи в задача на НАТО над Средиземно море. Дни по-късно турски публични лица обявиха, че гръцката противовъздушна система С-300 е прихванала турски F-16 покрай Крит. Гръцки отричания на срещите не способстваха доста за прекъсване на възмущението на Анкара. Тъй като и двата случая се случиха по време на церемонии по случай стогодишнината, отбелязващи края на турската война за самостоятелност, Ердоган разкритикува разполагането на съветските С-300 от Гърция като доказателство за гръцката преднамереност и нечестност към НАТО. Именно в този подтекст президентът на Турция заплаши да тръгне без предизвестие за островите на Гърция.
Думите на Ердоган бързо провокираха рецензии. Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис осъди речта му като съзнателно нападателна, идваща от водач, който наподобява " има странна обвързаност към моята страна ". Впоследствие Държавният департамент на Съединени американски щати повтори желанието на Вашингтон " всички страни да заобикалят реториката и да заобикалят предприемането на дейности, които биха могли в допълнение да изострят напрежението ", заявявайки, че суверенитетът на гръцките острови в Егейско море " не е под въпрос ". Някои наблюдаващи в и отвън Турция допускат, че падащите резултати на Ердоган в социологическите изследвания са послужили като главно ентусиазъм за експлоадирането му. Изправен пред преизбиране през 2023 година, той може би се пробва да " обърне прилива ", като се обръща към националистически гласоподаватели, които не са съумели да се обединят към неговата база.
След речта на Ердоган при започване на септември турските медии, в съгласуваност с формалното министерство на връзките на страната, поддържат непрекъснат барабанен темп на мнения за Егейско море. Сред най-последователните рецензии, изразени от публични и известни критици, е убеждението, че Гърция нелегално е милитаризирала своите острови край крайбрежията на Анадола. Това изказване се основава на клаузи в два обособени контракта, засягащи суверенитета на Гърция над нейните острови. Според Договора от Лозана от 1923 година " не би трябвало да се строят военноморски бази или укрепления " на петте съществени острова в Северно Егейско море. Въпреки това изискванията разрешават на Гърция да поддържа " естествен контингент " от постоянни войски там. Обратно, Парижкият контракт от 1947 година недвусмислено декларира, че гръцките Додеканезки острови на юг " ще останат демилитаризирани ". Гърция обаче твърди, че изискванията са били предопределени като заричане към Италия, която отстъпи островите на Атина след Втората международна война. Тъй като Италия е завзела островите от Османската империя през 1913 година, Турция е изключена от договарянията през 1947 година, което прави обещанието противоречиво във връзка с Анкара.
Днес е мъчно да се намерят турски коментатори, подготвени да проучват изцяло спорния темперамент на тези съглашения. Непременно гласове в турските медии назовават егейските територии на Гърция " островите с демилитаризиран статут ". Зомбираното потребление на този израз е съпроводено от запъхтян поток от отчети по отношение на разполагането на войски и съоръжение на островите. Множество онлайн източници са разгласили публикации с неподвижни изображения на хипотетични противозаконни бази и летища от гръцкото Егейско море. Коментаторите неведнъж загатват съществуването на десетки хиляди гръцки бойци, разположени на островите. Основата на тези цифри обаче наподобява идва от изследвания, извършени преди повече от 30 години. Наскоро формалният новинарски канал на Турция, Турското радио и телевизия, разгласява фотоси с дрон, показващи по какъв начин гръцки кораби разтоварват десетки бронирани транспортни средства на гръцките острови Лесбос и Самос. Коментатори в Турция неотложно се хванаха за изображенията като доказателства за желанието на Гърция да " милитаризира " Егейско море. Още по-зловещо е, че турското външно министерство неведнъж е заявявало, че неуспехът да се демилитаризират островите може публично да сложи под въпрос техния суверенитет.
Самият Ердоган даде да се разбере, че дейностите на Гърция в Егейско море не са единственият източник на напрежение. След подписването през 2019 година на съглашение за взаимно съдействие в региона на защитата сред Вашингтон и Атина, той охули поддръжката на Съединени американски щати за Гърция, отхвърляйки изказванията, че американските старания в района са ориентирани към поддръжка на войната на Украйна против Русия. Поддръжниците му в турските медии постоянно ускоряват тези подозрения. Често се твърди, че задачата на Вашингтон е да обсади Турция. Вдигането на оръжейното ембарго на Съединени американски щати за Република Кипър, както и поддръжката на Съединени американски щати за кюрдските бойни дейности в Сирия, постоянно се цитират като в допълнение доказателство за този скрит план. Все повече наподобява, че Ердоган е почнал да има вяра в най-лошите американски планове. Доставката на оръжие от Вашингтон за Гърция, той определи пред Организация на обединените нации, като " загадка окупация ". Американската и европейската поддръжка, предизвести той Атина, " няма да ви избави ".
Има доста аргументи да се съмняваме в сериозността на заканите на Ердоган. Леко болшинство от турските гласоподаватели, съгласно едно изследване, остават уверени, че думите му са просто изборна тактика, предопределена да " сътвори дневен ред " преди вота през идната година. Още по-голям дял, 64% съгласно изследването, не имат вяра, че има " омраза сред турския и гръцкия народ ". Няма подозрение, че спор сред Гърция и Турция би имал унищожителен резултат върху нежните стопански системи и на двете страни. Приходите от туризъм, изключително от курортните градове по крайбрежието на Егейско море, съставляват към 15 % от брутния вътрешен артикул на Турция (и към 18 % от този на Гърция). И двете страни зависят в огромна степен от морския превоз за търговия. Преди COVID-19 87 % от турската търговия се транспортираше през морските входни пристанища. В допълнение към евентуалните стопански вреди, интернационалните последствия от спора биха били не по-малко тежки. Както Съединените щати, по този начин и Европейският съюз намекнаха за липса на приемливост към всяка офанзива против суверенна гръцка територия. Обратно, нито Брюксел, нито Вашингтон наподобява демонстрират самообладание към турските изказвания за гръцка експанзия.
Въпреки това малко на брой в Гърция наподобява са подготвени да одобряват думите на Ердоган с лека ръка. През последните седмици както печатните, по този начин и телевизионните полемики за Турция бяха по-фокусирани върху опцията за война. Докато Гърция се насочва към личните си избори през 2023 година, Мицотакис изрично съобщи, че всяка директна опасност за гръцкия суверенитет е " алена линия " за страната. Въпреки че подлага на критика решението на държавното управление да подпише съглашение за защита със Съединените щати, опозиционният водач Алексис Ципрас се опита да балансира желанието си да смъкна Мицотакис със личния си ангажимент да пази страната при положение на спор. Има и други, по-малко доловими признаци, че Атина се готви за най-лошото. Новинарски известия от юли сочат, че гръцките военни са почнали да разполагат " чадър " против дронове на островите в Егейско море, употребявайки израелска технология. Съвсем неотдавна гръцки и френски военноморски кораби организираха взаимни учения в Егейско море като част от по-широк пакт за взаимна защита, подписан през 2021 година
Рисковете от спор обаче наподобява не възпират изцяло Ердоган или неговите съперници на изборите. Кемал Кълъчдароглу, началник на най-голямата опозиционна партия в Турция, разкритикува обещанието на Ердоган " да пристигна ненадейно една вечер ". Един същински водач, твърди той, би повторил нахлуването на Турция в Кипър от 1974 година и просто би завзел " окупираните " острови на Гърция без закани или предизвестия. Говорител на националистическата партия IYI повтори тези усеща. Той твърди, че Ердоган е показал неспособността си да управлява, като не е предиздвикал Гърция да " заплати разноските " за изпращането на бронирани транспортни средства до Самос и Лесбос. Въпреки че не вярваше, че е допустима война сред Гърция и Турция, той беше сигурен, че всеки спор ще докара до загуба на островите за Гърция. Може би най-сензационната проява на провоенни настроения пристигна от съдружния съдружник на Ердоган, националистическия водач Девлет Бахчели. През юли той щастливо театралничи с карта, изобразяваща множеството гръцки острови в Егейско море, в това число Крит, като турска територия. Съвсем неотдавна Бахчели съобщи пред Великото национално заседание на Турция, че " суверенитетът, правата на благосъстоятелност, морската пълномощия и въздушното пространство " на голям брой гръцки острови " безспорно и законно " принадлежат на Турция.
Въпреки че не сочи безусловно към непосреден спор, това общо обединение на отзиви във връзка с Гърция поражда явен, само че неосезаем въпрос: Какво би се надявала Анкара да реализира с по-нататъшна ескалация? При неналичието на по-ясни претенции от Ердоган малко на брой в турските медии се осмелиха да спекулират обстойно и нашироко. Няколко някогашни висши военни предложиха да се блокират гръцките острови или да се нападат напряко с вярата да бъдат отстранени хипотетични бази и оръжия. Далеч по-всеобхватен и нюансиран курс на деяние може да се откри в написаното от Хасан Басри Ялчин, чест коментатор на вести и някогашен началник на проучванията в най-големия мозъчен концерн в Турция, Фондацията за политически, стопански и обществени проучвания (SETA). Заплахата на Ердоган да " пристигна без предизвестие ", счита той, е началото на дълготрайна интервенция, целяща завладяването на островите в Егейско море. От правна позиция той твърди, че Анкара би трябвало да упрекна Гърция в нарушение на Лозанския и Парижкия контракт, като по този метод обезсилва суверенитета на Атина над нейните територии. " Най-добрият образец за такава тактика ", заключава Ялчин, " е Кипър. " Нахлуване и окупация на гръцката островна територия, сходно на офанзивата на Турция против Кипър през 1974 година, ще помогне за " преопределяне на статута на островите ".
Защо Ердоган би избрал да следва този курс на деяние? Може би, както твърди един коментатор, персоналното отчаяние на Ердоган от повишената мощ и видимост на Гърция на интернационалната сцена ще го тласне към ескалация. Желанието за електорален подтик или даже конституционната му дарба да отсрочи вота под опасността от война също може да изиграе роля. Освен това наподобява има обща атмосфера на турска убеденост във връзка с резултата от всяка борба с Гърция.
В това отношение политическият климат в Турция мощно наподобява на този в Съединените щати преди нахлуването в Ирак през 2003 година По същия метод, по който доста американци гледаха на Ирак като на презряла опасност за сигурността на Близкия изток, има сходно осезаемо възприятие на турско неспокойствие и неспокойствие, когато става дума за гръцки въпроси. Както при метода на Вашингтон към Саддам Хюсеин през 2002 година, в Анкара има мощно възприятие на оптимизъм, че всеки спор с Гърция ще бъде къс, съдбоносен и триумфален. В края на краищата Турция не един път е унижавала Гърция на бойното поле. По същия метод, по който Косово, Босна и войната в Персийския залив изглеждаха образец за военното предимство на Америка над Ирак, турският коментар като цяло споделя самоувереното разбиране на Ердоган, че интервенциите на страната в Сирия, Нагорни Карабах, Ирак и Либия са посочили личното армейско геройство на Турция. И сходно на намеците за фанатизъм, открити в американските вести за войната през 2003 година, видни турски коментатори също разказват своите гръцки антагонисти като присъщо слаби и женствени.
Накратко, в случай че Ердоган в действителност избере войната, това може да се дължи на обстоятелството, че той, сходно на доста други, има вяра, че триумфът е сигурен.
Разбира се, турска офанзива против Гърция би предизвикала евентуално непоправима щета на връзките на Анкара със Съединените щати, Европейския съюз и НАТО, изключително като се има поради отбранителният пакт на Гърция с Франция и мощното наличие на американски личен състав в Егейско море. В сянката на нахлуването в Украйна, всеки опит за окупация на гръцка територия безспорно би спечелил на Ердоган незабавни и нежелани съпоставения с съветския президент Владимир Путин. Като се имат поради тези условия, наподобява съвсем невероятно да си представим Ердоган да отхвърли тежките дипломатически, политически и стопански последствия от сходно деяние.
И въпреки всичко историята сочи, че той може да е подготвен и кадърен да понесе следствията. През 1974 година Турция нахлу в Кипър макар вредите, които нанесе на връзките си със Съединените щати и НАТО. В Сирия Ердоган извърши заканите си за навлизане, откакто дълго телеграфираше желанията си да откри " зона за сигурност " в северната част на страната. Турските войски не престават да заплашват да разширят своята окупация, изправени пред многократните предизвестия от Вашингтон. Вместо да се опасява от борба, Ердоган популяризира този прогрес като изпитание да победи заговора на НАТО и Съединени американски щати за заличаване на Турция. Ако Ердоган има вяра, както се изрази един колумнист, че " Америка е наш зложелател, а не Гърция ", тогава е допустимо той да вижда рисковете от раздор като почтена за жалост, само че въпреки всичко основна цена, която би трябвало да бъде платена в името на националната сигурност на Турция.
Турция скастри Гърция, че търси помощ от Съединени американски щати
Ердоган увери, че Анкара ще продължи " да прави нужното "
Безброй въпроси разделят Атина и Анкара, само че Ердоган в този момент е съсредоточил гнева си върху милитаризацията от Гърция на островите в Егейско море. Докато гръцкото военно наличие там остава значително поредно през последните няколко десетилетия, Анкара упорства, че то е в нарушаване на договорите от 1923 година и 1947 година, които откриват суверенитета на Гърция над островите.
Конфликт сред Гърция и Турция наподобява освен вероятен, само че и евентуален. Внимателният прочит на последните изказвания на турски публични лица, както и моделът на събитията през последните месеци, единствено усилиха риска. Сериозни последствия евентуално чакат както Турция, по този начин и Гърция, в случай че двете страни влязат в спор. И въпреки всичко реториката на Ердоган, както и неговите ползи и идеология, допускат, че Анкара може да е подготвена да поеме самоуверено тези опасности.
В началото на лятото имаше признаци, че напрежението сред Гърция и Турция понижава. Със сключването на съглашение, позволяващо на Швеция и Финландия да аплайват за участие в НАТО, Ердоган изглеждаше доста по-намерен да нанесе нов удар против кюрдските милиции в Сирия - интервенция, която той отсрочи под съветски и американски напън. Страховете от възобновяване на гръцко-турските враждебни дейности се ускориха още веднъж при започване на август с стартирането на вода на нов турски сондажен транспортен съд, за който се твърди, че пътува към противоречиви води в Средиземно море. Но макар огромните упования в турската националистическа преса, пътуването продължи безвредно във водите в рамките на непосредствената брегова линия на Турция.
Лятното мъртвило завърши в последната седмица на август, откакто турските медии оповестиха за няколко случая сред турските и гръцките военни. Първата среща, съгласно турското министерство на защитата, се е случила, когато гръцки военни самолети са тормозили турски самолети, участващи в задача на НАТО над Средиземно море. Дни по-късно турски публични лица обявиха, че гръцката противовъздушна система С-300 е прихванала турски F-16 покрай Крит. Гръцки отричания на срещите не способстваха доста за прекъсване на възмущението на Анкара. Тъй като и двата случая се случиха по време на церемонии по случай стогодишнината, отбелязващи края на турската война за самостоятелност, Ердоган разкритикува разполагането на съветските С-300 от Гърция като доказателство за гръцката преднамереност и нечестност към НАТО. Именно в този подтекст президентът на Турция заплаши да тръгне без предизвестие за островите на Гърция.
Думите на Ердоган бързо провокираха рецензии. Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис осъди речта му като съзнателно нападателна, идваща от водач, който наподобява " има странна обвързаност към моята страна ". Впоследствие Държавният департамент на Съединени американски щати повтори желанието на Вашингтон " всички страни да заобикалят реториката и да заобикалят предприемането на дейности, които биха могли в допълнение да изострят напрежението ", заявявайки, че суверенитетът на гръцките острови в Егейско море " не е под въпрос ". Някои наблюдаващи в и отвън Турция допускат, че падащите резултати на Ердоган в социологическите изследвания са послужили като главно ентусиазъм за експлоадирането му. Изправен пред преизбиране през 2023 година, той може би се пробва да " обърне прилива ", като се обръща към националистически гласоподаватели, които не са съумели да се обединят към неговата база.
След речта на Ердоган при започване на септември турските медии, в съгласуваност с формалното министерство на връзките на страната, поддържат непрекъснат барабанен темп на мнения за Егейско море. Сред най-последователните рецензии, изразени от публични и известни критици, е убеждението, че Гърция нелегално е милитаризирала своите острови край крайбрежията на Анадола. Това изказване се основава на клаузи в два обособени контракта, засягащи суверенитета на Гърция над нейните острови. Според Договора от Лозана от 1923 година " не би трябвало да се строят военноморски бази или укрепления " на петте съществени острова в Северно Егейско море. Въпреки това изискванията разрешават на Гърция да поддържа " естествен контингент " от постоянни войски там. Обратно, Парижкият контракт от 1947 година недвусмислено декларира, че гръцките Додеканезки острови на юг " ще останат демилитаризирани ". Гърция обаче твърди, че изискванията са били предопределени като заричане към Италия, която отстъпи островите на Атина след Втората международна война. Тъй като Италия е завзела островите от Османската империя през 1913 година, Турция е изключена от договарянията през 1947 година, което прави обещанието противоречиво във връзка с Анкара.
Днес е мъчно да се намерят турски коментатори, подготвени да проучват изцяло спорния темперамент на тези съглашения. Непременно гласове в турските медии назовават егейските територии на Гърция " островите с демилитаризиран статут ". Зомбираното потребление на този израз е съпроводено от запъхтян поток от отчети по отношение на разполагането на войски и съоръжение на островите. Множество онлайн източници са разгласили публикации с неподвижни изображения на хипотетични противозаконни бази и летища от гръцкото Егейско море. Коментаторите неведнъж загатват съществуването на десетки хиляди гръцки бойци, разположени на островите. Основата на тези цифри обаче наподобява идва от изследвания, извършени преди повече от 30 години. Наскоро формалният новинарски канал на Турция, Турското радио и телевизия, разгласява фотоси с дрон, показващи по какъв начин гръцки кораби разтоварват десетки бронирани транспортни средства на гръцките острови Лесбос и Самос. Коментатори в Турция неотложно се хванаха за изображенията като доказателства за желанието на Гърция да " милитаризира " Егейско море. Още по-зловещо е, че турското външно министерство неведнъж е заявявало, че неуспехът да се демилитаризират островите може публично да сложи под въпрос техния суверенитет.
Самият Ердоган даде да се разбере, че дейностите на Гърция в Егейско море не са единственият източник на напрежение. След подписването през 2019 година на съглашение за взаимно съдействие в региона на защитата сред Вашингтон и Атина, той охули поддръжката на Съединени американски щати за Гърция, отхвърляйки изказванията, че американските старания в района са ориентирани към поддръжка на войната на Украйна против Русия. Поддръжниците му в турските медии постоянно ускоряват тези подозрения. Често се твърди, че задачата на Вашингтон е да обсади Турция. Вдигането на оръжейното ембарго на Съединени американски щати за Република Кипър, както и поддръжката на Съединени американски щати за кюрдските бойни дейности в Сирия, постоянно се цитират като в допълнение доказателство за този скрит план. Все повече наподобява, че Ердоган е почнал да има вяра в най-лошите американски планове. Доставката на оръжие от Вашингтон за Гърция, той определи пред Организация на обединените нации, като " загадка окупация ". Американската и европейската поддръжка, предизвести той Атина, " няма да ви избави ".
Има доста аргументи да се съмняваме в сериозността на заканите на Ердоган. Леко болшинство от турските гласоподаватели, съгласно едно изследване, остават уверени, че думите му са просто изборна тактика, предопределена да " сътвори дневен ред " преди вота през идната година. Още по-голям дял, 64% съгласно изследването, не имат вяра, че има " омраза сред турския и гръцкия народ ". Няма подозрение, че спор сред Гърция и Турция би имал унищожителен резултат върху нежните стопански системи и на двете страни. Приходите от туризъм, изключително от курортните градове по крайбрежието на Егейско море, съставляват към 15 % от брутния вътрешен артикул на Турция (и към 18 % от този на Гърция). И двете страни зависят в огромна степен от морския превоз за търговия. Преди COVID-19 87 % от турската търговия се транспортираше през морските входни пристанища. В допълнение към евентуалните стопански вреди, интернационалните последствия от спора биха били не по-малко тежки. Както Съединените щати, по този начин и Европейският съюз намекнаха за липса на приемливост към всяка офанзива против суверенна гръцка територия. Обратно, нито Брюксел, нито Вашингтон наподобява демонстрират самообладание към турските изказвания за гръцка експанзия.
Въпреки това малко на брой в Гърция наподобява са подготвени да одобряват думите на Ердоган с лека ръка. През последните седмици както печатните, по този начин и телевизионните полемики за Турция бяха по-фокусирани върху опцията за война. Докато Гърция се насочва към личните си избори през 2023 година, Мицотакис изрично съобщи, че всяка директна опасност за гръцкия суверенитет е " алена линия " за страната. Въпреки че подлага на критика решението на държавното управление да подпише съглашение за защита със Съединените щати, опозиционният водач Алексис Ципрас се опита да балансира желанието си да смъкна Мицотакис със личния си ангажимент да пази страната при положение на спор. Има и други, по-малко доловими признаци, че Атина се готви за най-лошото. Новинарски известия от юли сочат, че гръцките военни са почнали да разполагат " чадър " против дронове на островите в Егейско море, употребявайки израелска технология. Съвсем неотдавна гръцки и френски военноморски кораби организираха взаимни учения в Егейско море като част от по-широк пакт за взаимна защита, подписан през 2021 година
Рисковете от спор обаче наподобява не възпират изцяло Ердоган или неговите съперници на изборите. Кемал Кълъчдароглу, началник на най-голямата опозиционна партия в Турция, разкритикува обещанието на Ердоган " да пристигна ненадейно една вечер ". Един същински водач, твърди той, би повторил нахлуването на Турция в Кипър от 1974 година и просто би завзел " окупираните " острови на Гърция без закани или предизвестия. Говорител на националистическата партия IYI повтори тези усеща. Той твърди, че Ердоган е показал неспособността си да управлява, като не е предиздвикал Гърция да " заплати разноските " за изпращането на бронирани транспортни средства до Самос и Лесбос. Въпреки че не вярваше, че е допустима война сред Гърция и Турция, той беше сигурен, че всеки спор ще докара до загуба на островите за Гърция. Може би най-сензационната проява на провоенни настроения пристигна от съдружния съдружник на Ердоган, националистическия водач Девлет Бахчели. През юли той щастливо театралничи с карта, изобразяваща множеството гръцки острови в Егейско море, в това число Крит, като турска територия. Съвсем неотдавна Бахчели съобщи пред Великото национално заседание на Турция, че " суверенитетът, правата на благосъстоятелност, морската пълномощия и въздушното пространство " на голям брой гръцки острови " безспорно и законно " принадлежат на Турция.
Въпреки че не сочи безусловно към непосреден спор, това общо обединение на отзиви във връзка с Гърция поражда явен, само че неосезаем въпрос: Какво би се надявала Анкара да реализира с по-нататъшна ескалация? При неналичието на по-ясни претенции от Ердоган малко на брой в турските медии се осмелиха да спекулират обстойно и нашироко. Няколко някогашни висши военни предложиха да се блокират гръцките острови или да се нападат напряко с вярата да бъдат отстранени хипотетични бази и оръжия. Далеч по-всеобхватен и нюансиран курс на деяние може да се откри в написаното от Хасан Басри Ялчин, чест коментатор на вести и някогашен началник на проучванията в най-големия мозъчен концерн в Турция, Фондацията за политически, стопански и обществени проучвания (SETA). Заплахата на Ердоган да " пристигна без предизвестие ", счита той, е началото на дълготрайна интервенция, целяща завладяването на островите в Егейско море. От правна позиция той твърди, че Анкара би трябвало да упрекна Гърция в нарушение на Лозанския и Парижкия контракт, като по този метод обезсилва суверенитета на Атина над нейните територии. " Най-добрият образец за такава тактика ", заключава Ялчин, " е Кипър. " Нахлуване и окупация на гръцката островна територия, сходно на офанзивата на Турция против Кипър през 1974 година, ще помогне за " преопределяне на статута на островите ".
Защо Ердоган би избрал да следва този курс на деяние? Може би, както твърди един коментатор, персоналното отчаяние на Ердоган от повишената мощ и видимост на Гърция на интернационалната сцена ще го тласне към ескалация. Желанието за електорален подтик или даже конституционната му дарба да отсрочи вота под опасността от война също може да изиграе роля. Освен това наподобява има обща атмосфера на турска убеденост във връзка с резултата от всяка борба с Гърция.
В това отношение политическият климат в Турция мощно наподобява на този в Съединените щати преди нахлуването в Ирак през 2003 година По същия метод, по който доста американци гледаха на Ирак като на презряла опасност за сигурността на Близкия изток, има сходно осезаемо възприятие на турско неспокойствие и неспокойствие, когато става дума за гръцки въпроси. Както при метода на Вашингтон към Саддам Хюсеин през 2002 година, в Анкара има мощно възприятие на оптимизъм, че всеки спор с Гърция ще бъде къс, съдбоносен и триумфален. В края на краищата Турция не един път е унижавала Гърция на бойното поле. По същия метод, по който Косово, Босна и войната в Персийския залив изглеждаха образец за военното предимство на Америка над Ирак, турският коментар като цяло споделя самоувереното разбиране на Ердоган, че интервенциите на страната в Сирия, Нагорни Карабах, Ирак и Либия са посочили личното армейско геройство на Турция. И сходно на намеците за фанатизъм, открити в американските вести за войната през 2003 година, видни турски коментатори също разказват своите гръцки антагонисти като присъщо слаби и женствени.
Накратко, в случай че Ердоган в действителност избере войната, това може да се дължи на обстоятелството, че той, сходно на доста други, има вяра, че триумфът е сигурен.
Разбира се, турска офанзива против Гърция би предизвикала евентуално непоправима щета на връзките на Анкара със Съединените щати, Европейския съюз и НАТО, изключително като се има поради отбранителният пакт на Гърция с Франция и мощното наличие на американски личен състав в Егейско море. В сянката на нахлуването в Украйна, всеки опит за окупация на гръцка територия безспорно би спечелил на Ердоган незабавни и нежелани съпоставения с съветския президент Владимир Путин. Като се имат поради тези условия, наподобява съвсем невероятно да си представим Ердоган да отхвърли тежките дипломатически, политически и стопански последствия от сходно деяние.
И въпреки всичко историята сочи, че той може да е подготвен и кадърен да понесе следствията. През 1974 година Турция нахлу в Кипър макар вредите, които нанесе на връзките си със Съединените щати и НАТО. В Сирия Ердоган извърши заканите си за навлизане, откакто дълго телеграфираше желанията си да откри " зона за сигурност " в северната част на страната. Турските войски не престават да заплашват да разширят своята окупация, изправени пред многократните предизвестия от Вашингтон. Вместо да се опасява от борба, Ердоган популяризира този прогрес като изпитание да победи заговора на НАТО и Съединени американски щати за заличаване на Турция. Ако Ердоган има вяра, както се изрази един колумнист, че " Америка е наш зложелател, а не Гърция ", тогава е допустимо той да вижда рисковете от раздор като почтена за жалост, само че въпреки всичко основна цена, която би трябвало да бъде платена в името на националната сигурност на Турция.
Турция скастри Гърция, че търси помощ от Съединени американски щати
Ердоган увери, че Анкара ще продължи " да прави нужното "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ