Гюстав Флобер: Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи
“Основно достолепие на писателя е познаването на това, за което не би трябвало да се написа. ”
Гюстав Флобер е френски публицист, считан за главен основател на реалистичната школа за френска литература. Популярността си печели най-много със своя шедьовър „ Мадам Бовари “ (1857 г.) - реалистично изображение на буржоазния живот, което довежда даже до обвиняване и изправяне на създателя пред френския съд поради хипотетичната порочност на романа.
Флобер е роден на 12 декември 1821 година в Руан, Франция - той е четвъртото дете в фамилията на Акиле Флобер, основен хирург и клиничен професор в болничното заведение “Hôtel-Dieu ” (болница за небогати и нуждаещи се, ръководена от католическата църква) в Руан. Гюстав е сензитивно и безшумно момче, което чете доста и защото фамилията живее в къща покрай болничното заведение, той рано натрупва познания за научни техники и хрумвания. Завършва приблизително учебно заведение в Руан, а през 1841 година е изпратен против волята си да учи право в Париж.
В столицата той основава нови другари и се движи в литературни кръгове. Талантът му за писане е подтикван и въодушевен от тези прекарвания. През 1844 година Флобер става жертва на съществено нервно заболяване, което не може да бъде диагностицирано с акуратност, само че евентуално става дума за епилепсия. По аргументи, свързани със здравето, той се отдръпва в новия дом на фамилията в предградието на Руан и с наслада се възползва от тази опция да се откаже от правото. По-голямата част от времето си посвещава на писането и образованието си.
“Умей да създаваш усещане, че си получил съществено обучение. ”
През 1849-50 година Флобер се насочва на странствуване в Близкия Изток, където посещава Египет, Сирия, Турция и Гърция, а през 1857 година съумява да отиде и до мястото на античен Картаген в Северна Африка. С течение на годините той се среща с множеството значими литературни фигури от интервала, в това число Виктор Юго, Жорж Санд, Готие, Тургенев, Гонкур, Мопасан, оставайки мощно респектиран и очарован от всички тях.
“Самотата не трябва да се запълва със мемоари – те единствено я задълбочават. ”
Френският публицист има едвам няколко близки другари, а в живота си има две необикновени връзки с дами: едната от тях е Елиза Шлезингер, омъжена и по-възрастна от него, която той среща в Трувил, когато е едвам на петнадесет години. В продължение на доста години тя е обект на негова платонична и идеализирана обвързаност. Другата жена в живота му е Луиз Колет - поетеса и негова държанка сред 1846 и 1854 година Двамата се срещат рядко като връзката им съществува основно посредством писмата им. Както и с толкоз доста други неща в живота си Флобер открива, че действителната Луиз, не е същата като Луиз във въображението му, което довежда и до отчаяние. Въпреки че избира самотния живот, Флобер има много разкрепостени полови контакти, които по-късно довеждат и до съществени болести.
“Темата не се избира. Именно в това е тайната на шедьовъра, че тематиката е отражение на темперамента на писателя. ”
„ Мадам Бовари “ е дебютният разказ на Гюстав Флобер, оповестен за първи път през 1856 година в списание „ Ревю дьо Пари “, трансформирал се и в най-известния в писателската му кариера. Книгата е определяна за основно произведение на литературния натурализъм, едно от най-влиятелните творби освен във френската литература, само че и в историята. Романът е написан с подигравка и финес, представяйки безконечната история на сантименталната Ема Бовари и нейните разрушени наивни фантазии, илюзии и копнежи. Книгата поражда спорни усеща в читателите, предизвиквайки изненада, защото е определяна като покруса, а в това време е изпълнена с комизъм и жлъч.
Рядко за намиране издание от 1857 година
Романът на Флобер от 1856 година е артикул на сантименталния интервал в културата, само че надминава множеството от съвременниците си с точната си логика на психиката – държанието на мъжете и дамите, иронията, нежната рецензия към " дребните буржоа " и френското общество, деликатното наблюдаване на детайлите. Книгата е определяна и за „ монумент на литературата и връх на свободното изложение “ поради надделяването на създателя против цензурата, която френският съд се пробва да му наложи. „ Мадам Бовари “ е разтърсващ човешките страсти разказ, които се издигат и текат през читателя, преплитайки горест, яд, омерзение, пренебрежение и страдание. Има над 10 екранизации по романа като последната е от 2000 година на режисьора Тим Фиуел. Любопитен факт е, че има и български игрален филм със заглавие „ Мадам Бовари от Сливен “ на режисьора Емил Цанев, по сюжет на Илия Костов.
„ Любовта, мислеше тя, би трябвало да пристигна внезапно със мощен гръм и мълнии, тя е небесен вихър, който връхлита живота, прекатурва го, изтръгва волите като листа и завлича цялото сърце в пропастта. " - Из „ Мадам Бовари “
Други негови произведения са „ Мемоари на един вманиачен “ (1838), „ Саламбо “ (1862) – сериозен исторически разказ, една епична история за сласт, свирепост и страст. Книгата е отдадена на Въстанието на наемниците през III век пр.н.е., което опълчва град Картаген на наетите от него варвари, които вземат участие в Първата пуническа война; „ Възпитание на възприятията “ (1869), „ Замъкът на сърцата “ (1880) и други. Според Гюстав Флобер „ Авторът в своята работа би трябвало да бъде като Бог във Вселената, присъстващ на всички места и забележим на никое място. “
“Целият напредък, на който можем да се надяваме, е да създадем хората малко по-малко зли. ”
Флобер е един от най-важните европейски писатели на IX век и дружно с него френският разказ доближава високо равнище на развиване. Според критици репутацията му лежи точно върху „ Мадам Бовари “ до момента в който другите му произведения не съумяват да доближат художественото и техническото качество на първата му книга. Точно посредством нея той съумява да съчетае чувството за идеалите от сантименталната епоха с обективната вероятност и научните правила на реализма, с цел да сътвори разказ, който от този момент е бил монумент и образец за редица писатели.
“Бъдещето ни безпокои, предишното ни държи. Ето за какво сегашното ни убягва. ”
През по-голямата част от живота си френският публицист страда от венерически заболявания. Здравето му се утежнява и той умира на 58-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив (датата е 8 май 1880 г.). Погребан е в фамилната гробница в гробището на Руан.
Ели Скорчева в " Мадам Бовари от Сливен "
„ Мадам Бовари “ – преводач Константин Константинов
„ Саламбо “ – преводач Георги Чакъров
Гюстав Флобер е френски публицист, считан за главен основател на реалистичната школа за френска литература. Популярността си печели най-много със своя шедьовър „ Мадам Бовари “ (1857 г.) - реалистично изображение на буржоазния живот, което довежда даже до обвиняване и изправяне на създателя пред френския съд поради хипотетичната порочност на романа.
Флобер е роден на 12 декември 1821 година в Руан, Франция - той е четвъртото дете в фамилията на Акиле Флобер, основен хирург и клиничен професор в болничното заведение “Hôtel-Dieu ” (болница за небогати и нуждаещи се, ръководена от католическата църква) в Руан. Гюстав е сензитивно и безшумно момче, което чете доста и защото фамилията живее в къща покрай болничното заведение, той рано натрупва познания за научни техники и хрумвания. Завършва приблизително учебно заведение в Руан, а през 1841 година е изпратен против волята си да учи право в Париж.
В столицата той основава нови другари и се движи в литературни кръгове. Талантът му за писане е подтикван и въодушевен от тези прекарвания. През 1844 година Флобер става жертва на съществено нервно заболяване, което не може да бъде диагностицирано с акуратност, само че евентуално става дума за епилепсия. По аргументи, свързани със здравето, той се отдръпва в новия дом на фамилията в предградието на Руан и с наслада се възползва от тази опция да се откаже от правото. По-голямата част от времето си посвещава на писането и образованието си.
“Умей да създаваш усещане, че си получил съществено обучение. ”
През 1849-50 година Флобер се насочва на странствуване в Близкия Изток, където посещава Египет, Сирия, Турция и Гърция, а през 1857 година съумява да отиде и до мястото на античен Картаген в Северна Африка. С течение на годините той се среща с множеството значими литературни фигури от интервала, в това число Виктор Юго, Жорж Санд, Готие, Тургенев, Гонкур, Мопасан, оставайки мощно респектиран и очарован от всички тях.
“Самотата не трябва да се запълва със мемоари – те единствено я задълбочават. ”
Френският публицист има едвам няколко близки другари, а в живота си има две необикновени връзки с дами: едната от тях е Елиза Шлезингер, омъжена и по-възрастна от него, която той среща в Трувил, когато е едвам на петнадесет години. В продължение на доста години тя е обект на негова платонична и идеализирана обвързаност. Другата жена в живота му е Луиз Колет - поетеса и негова държанка сред 1846 и 1854 година Двамата се срещат рядко като връзката им съществува основно посредством писмата им. Както и с толкоз доста други неща в живота си Флобер открива, че действителната Луиз, не е същата като Луиз във въображението му, което довежда и до отчаяние. Въпреки че избира самотния живот, Флобер има много разкрепостени полови контакти, които по-късно довеждат и до съществени болести.
“Темата не се избира. Именно в това е тайната на шедьовъра, че тематиката е отражение на темперамента на писателя. ”
„ Мадам Бовари “ е дебютният разказ на Гюстав Флобер, оповестен за първи път през 1856 година в списание „ Ревю дьо Пари “, трансформирал се и в най-известния в писателската му кариера. Книгата е определяна за основно произведение на литературния натурализъм, едно от най-влиятелните творби освен във френската литература, само че и в историята. Романът е написан с подигравка и финес, представяйки безконечната история на сантименталната Ема Бовари и нейните разрушени наивни фантазии, илюзии и копнежи. Книгата поражда спорни усеща в читателите, предизвиквайки изненада, защото е определяна като покруса, а в това време е изпълнена с комизъм и жлъч.
Рядко за намиране издание от 1857 година
Романът на Флобер от 1856 година е артикул на сантименталния интервал в културата, само че надминава множеството от съвременниците си с точната си логика на психиката – държанието на мъжете и дамите, иронията, нежната рецензия към " дребните буржоа " и френското общество, деликатното наблюдаване на детайлите. Книгата е определяна и за „ монумент на литературата и връх на свободното изложение “ поради надделяването на създателя против цензурата, която френският съд се пробва да му наложи. „ Мадам Бовари “ е разтърсващ човешките страсти разказ, които се издигат и текат през читателя, преплитайки горест, яд, омерзение, пренебрежение и страдание. Има над 10 екранизации по романа като последната е от 2000 година на режисьора Тим Фиуел. Любопитен факт е, че има и български игрален филм със заглавие „ Мадам Бовари от Сливен “ на режисьора Емил Цанев, по сюжет на Илия Костов.
„ Любовта, мислеше тя, би трябвало да пристигна внезапно със мощен гръм и мълнии, тя е небесен вихър, който връхлита живота, прекатурва го, изтръгва волите като листа и завлича цялото сърце в пропастта. " - Из „ Мадам Бовари “
Други негови произведения са „ Мемоари на един вманиачен “ (1838), „ Саламбо “ (1862) – сериозен исторически разказ, една епична история за сласт, свирепост и страст. Книгата е отдадена на Въстанието на наемниците през III век пр.н.е., което опълчва град Картаген на наетите от него варвари, които вземат участие в Първата пуническа война; „ Възпитание на възприятията “ (1869), „ Замъкът на сърцата “ (1880) и други. Според Гюстав Флобер „ Авторът в своята работа би трябвало да бъде като Бог във Вселената, присъстващ на всички места и забележим на никое място. “
“Целият напредък, на който можем да се надяваме, е да създадем хората малко по-малко зли. ”
Флобер е един от най-важните европейски писатели на IX век и дружно с него френският разказ доближава високо равнище на развиване. Според критици репутацията му лежи точно върху „ Мадам Бовари “ до момента в който другите му произведения не съумяват да доближат художественото и техническото качество на първата му книга. Точно посредством нея той съумява да съчетае чувството за идеалите от сантименталната епоха с обективната вероятност и научните правила на реализма, с цел да сътвори разказ, който от този момент е бил монумент и образец за редица писатели.
“Бъдещето ни безпокои, предишното ни държи. Ето за какво сегашното ни убягва. ”
През по-голямата част от живота си френският публицист страда от венерически заболявания. Здравето му се утежнява и той умира на 58-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив (датата е 8 май 1880 г.). Погребан е в фамилната гробница в гробището на Руан.
Ели Скорчева в " Мадам Бовари от Сливен "
„ Мадам Бовари “ – преводач Константин Константинов
„ Саламбо “ – преводач Георги Чакъров
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ